Топ 5 от "Капитал": Възможностите по новата програма за саниране; Нинова атакува и "Кинтекс"

Как свързаното с Пеевски "Слънчев ден" евтино и лесно напусна борсата; Митът за българското биткойн богатство; Илън Мъск vs. Twitter - корпоративна война за бъдещето на платформата

1. Какво включва новата програма за саниране и кой може да участва? В Плана за възстановяване има заложени 1.6 млрд. лв. за енергийна ефективност на сградите

Националната програма за енергийно обновяване на жилищните и нежилищните сгради (известна по-просто като саниране) е част от сектор енергетика в Националния план за възстановяване и развитие. За нея е отделен огромен ресурс - за жилищните сгради 1.2 млрд. лв., а за обществените сгради има предвидени 370 млн. лв.

Тези пари ще бъдат управлявани и този път от Министерството на регионалното развитие и благоустройството. То трябва да разработи критериите за финансиране заедно с насоки за кандидатстване по процедурите. Ето какво знаем дотук за бъдещата програма за саниране, която трябва да започне във втората половина на тази година: "Какво включва новата програма за саниране и кой може да участва".

2. Оръжейният търговец "Кинтекс" е поредното държавно дружество, където икономическият министър Корнелия Нинова сменя ръководството без ясни мотиви

Служителите в дружествата под шапката на икономическото министерство вероятно вече са претръпнали. Със или без основание почти всеки нов министър помита ръководството. Някои може би с идеята да подобрят управлението, други с видима цел да благоустроят верни партийни кадри.

Още в първите месеци на новия кабинет лидерът на БСП Корнелия Нинова, която пое прекръстеното Министерство на икономиката и индустрията, също тръгна по познатия курс, въпреки че повечето назначения бяха само отпреди месеци и инициирани от настоящия премиер Кирил Петков. Във фокуса й сега е оръжейният сектор, а последната жертва са директорите на търговеца "Кинтекс" - на практика най-голямото държавно дружество от военния комплекс. Те са не просто отстранени, а и обвинени в нарушения, за които е сигнализирана и прокуратурата. Доколко за това има основания е трудно да се прецени, тъй като от министерството на Нинова бързо се върнаха към традициите му от късния ГЕРБ мълчаливо да отказва информация. Вижте в текста "Блицкригът на Нинова в "Кинтекс".

3. "Слънчев ден" евтино и лесно напусна борсата. Свързваното с Делян Пеевски курортно дружество не е подавало отчети. И за "наказание" не харчи пари за търгово предложение

Публичните компании разбираемо са по-регулирани и се подчиняват на по-специфични правила. Едно такова е, че когато в тях се сменя контролиращият собственик или пък той иска да свали дружеството от борсата, трябва да предложи на останалите да изкупи акциите им по справедлива цена. Логиката на т.нар. търгово предложение е проста - при такива фундаментални промени миноритарните акционери трябва да имат опция за изход от инвестицията си. А от гледната точка на мажоритарните акционери, които вече имат контрол, това е скъпо начинание без особени ползи.

Свързваното със санкционирания от САЩ депутат Делян Пеевски курортно дружество "Слънчев ден" получи възможност лесно да избегне търгово предложение. Въпреки че в него собственикът се смени през 2019 г., то така и не отправи задължителна оферта към инвеститорите в следващите три години. А преди седмици в края на март компанията беше свалена от борсата отново без търгово предложение, а по решение на Комисията за финансов надзор (КФН). Причината е, че "Слънчев ден" от над година не е предавало финансови отчети и така, за да предпази инвеститорите, регулаторът го наказва със спиране от търговия. Проблемът е, че точно това наказание не изглежда никак болезнено за компанията, а напротив - помага й да постигне точно каквото желае. Нещо, което отваря широко врата и за други да последват същия облекчен път към непубличността.

4. Митът за българското биткойн богатство: пет години след информацията, че държавата е задържала криптовалута за милиарди, сега е ясно, че такива никога не е имало

България е най-богатата държава в света на криптовалутите. През 2017 г. органите на реда конфискуваха общо 213 519 биткойна, които днес се равняват на 10.2 млрд. долара, а в най-високата си точка - на 14.7 млрд. долара. Това е близо една трета от разходите, предвидени в държавния бюджет за тази година. С тях могат да се финансират щедро образователни програми, да се построят свръхмодерни болници, да се изплати почти целият външен дълг на България, да си поръчаме още около 70 изтребителя F-16 или просто да се раздадат по около 1500 долара на всички живеещи в България, включително и новородените.

Всичко това би било прекрасно, ако беше истина. Но не е. Съществуват две теории за историята, но и двете сочат в една посока: въпреки популярния мит, който се разпространява необезпокоявано вече над пет години, при това предимно в чуждоезични издания, България няма биткойни. И никога като държава не е имала. Историята с биткойните е колкото абсурдна, толкова и показателна: "Митът за българското биткойн богатство".

5. Илън Мъск vs. Twitter: Предложението за изкупуване на мрежата от основателя на Tesla за над 43 млрд. долара предизвика корпоративна война за платформата и за бъдещето й

Само за две седмици Илън Мъск придоби миноритарен дял в Twitter, влезе в борда на социалната мрежа, после го напусна и обяви, че подава оферта над 43 млрд. долара за компанията. Хаотичните на пръв поглед действия са запазена марка на основателя на Tesla и SpaceX. Но доведоха до корпоративна война за Twitter, която може да промени мрежата из основи.

На 4 април Мъск купи дял 9.2% в Twitter срещу над 2.6 млрд. долара, с което стана най-големият акционер в дружеството. Делът му осигури място в борда на директорите с мандат до 2024 г. И макар първоначално Мъск да обяви, че очаква с нетърпение да работи с изпълнителния директор на Twitter Параг Аргавал и останалите директори, впоследствие в свой стил той се отказа от тази идея. Само дни по-късно стана ясна и причината за отказването му - на 13 април босът на Tesla и SpaceX подаде враждебна оферта за целия Twitter от 54.20 долара на акция. Наричаната "враждебна оферта" (hostile takeover bid) всъщност означава нещо много просто - предложение за изкупуване срещу желанието и без одобрение на сегашния собственик. Ако придобие компанията, той смята да я свали от фондовата борса в Ню Йорк. Прочетете в текста "Илън Мъск vs. Twitter: Кой ще изпие отровното хапче".

Все още няма коментари
Нов коментар

Още от Капитал

Снимка на седмицата

Снимка на седмицата

КапиталНО

КапиталНО