Топ 5 от "Капитал": Гнилото в "Златната лаборатория" на Капитан Андреево; Промени в минните концесии със съмнителен ефект

Германската милионна сделка на "Монбат", Фондът Integral става мажоритарен акционер в "Онтотекст", Български стартъп за дигитални близнаци с 3.5 млн. евро инвестиция от швейцарския телеком гигант Connect44

1. Какво е гнило в "златната лаборатория" на Капитан Андреево

Граничният пункт Капитан Андреево е по-точно да се нарече "Тъмна Индия". Географски той е в България, но през него минават доставките от близката Азия към Европа. Но десет години правителството на Бойко Борисов е предоставило монопола върху проверките на 70 000 камиона с храни на година и на стоки на стойност над 6 млрд. лв. на едно-единствено частно дружество с ограничена отговорност. Дейността по контрола на един от най-важните външни гранични пунктове на Европейския съюз е в тъмната зона, като дори не е имало камери, които да проследят реални ли са били инспекциите.

Има и финансова загуба за държавата - пропуснатите приходи са 200 - 300 млн. лв. за десетилетие. И всичко това срещу скромния договор за наем от 4800 лв. Или на Капитан Андреево след пословичната "златна локва", в която се дезинфекцират превозните средства, се разкри и частна "златна лаборатория" за проверка на плодове и зеленчуци.

2. Промени в минните концесии със съмнителен ефект за бюджета: Правителството планира да вдигне възнагражденията за добив между 2 и 5 пъти, но ще отблъсне инвеститорите

Концесиите за добив на подземни богатства традиционно са част от предизборната реторика. Сега обаче, близо половин година след последния вот, те попадат във фокуса на правителството, а целта е компаниите да плащат повече. Това предвиждат промени в наредбата, определяща концесионните плащания по Закона за подземните богатства, които предстои да влязат за гласуване в Министерския съвет, след като в началото на седмицата приключи общественото обсъждане.


Благодарим Ви, че чететете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

За да видите статията, влезте в профила си или се регистрирайте.

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Влезте в профила си Регистрация

Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове

1. Какво е гнило в "златната лаборатория" на Капитан Андреево

Граничният пункт Капитан Андреево е по-точно да се нарече "Тъмна Индия". Географски той е в България, но през него минават доставките от близката Азия към Европа. Но десет години правителството на Бойко Борисов е предоставило монопола върху проверките на 70 000 камиона с храни на година и на стоки на стойност над 6 млрд. лв. на едно-единствено частно дружество с ограничена отговорност. Дейността по контрола на един от най-важните външни гранични пунктове на Европейския съюз е в тъмната зона, като дори не е имало камери, които да проследят реални ли са били инспекциите.

Има и финансова загуба за държавата - пропуснатите приходи са 200 - 300 млн. лв. за десетилетие. И всичко това срещу скромния договор за наем от 4800 лв. Или на Капитан Андреево след пословичната "златна локва", в която се дезинфекцират превозните средства, се разкри и частна "златна лаборатория" за проверка на плодове и зеленчуци.

2. Промени в минните концесии със съмнителен ефект за бюджета: Правителството планира да вдигне възнагражденията за добив между 2 и 5 пъти, но ще отблъсне инвеститорите

Концесиите за добив на подземни богатства традиционно са част от предизборната реторика. Сега обаче, близо половин година след последния вот, те попадат във фокуса на правителството, а целта е компаниите да плащат повече. Това предвиждат промени в наредбата, определяща концесионните плащания по Закона за подземните богатства, които предстои да влязат за гласуване в Министерския съвет, след като в началото на седмицата приключи общественото обсъждане.

Повишението на практика е между два и пет пъти за различните видове ресурси и ще засегне бъдещите концесионери, макар че правителството се надява да постигне промяна и на съществуващите договори. Според експерти обаче ефектът за бюджета в най-добрия случай ще е ограничен и е много по-вероятно по-високата тежест да откаже бъдещи инвеститори. Това ще се отрази и на възродения интерес към добива на нефт и газ, и то в момент, когато страната се опитва да диверсифицира източниците си на горива.

3. Германската милионна сделка на "Монбат" и британската мегафабрика за милиарди

Пет години след като влезе в сектора на литиево-йонните батерии, придобивайки малък германски производител, "Монбат" отново се фокусира върху основния си бизнес с оловно-киселинни акумулатори. Преди седмица компанията подписа споразумение, според което базираната в Нордхаузен EAS ще стане собственост на сравнително младата, но доста амбициозна Britishvolt. С продажбата, която става при оценка 36 млн. евро, "Монбат" ще си възвърне многократно направената инвестиция. И тъй като част от плащането ще е в акции на Britishvolt, българската компания ще запази индиректно присъствие и в литиевите технологии. Приходите ще помогнат за разширяването й на пазарите в Африка и Близкия изток, където вижда потенциал за растеж.

Накратко, договорът е за продажба на Monbat Holding, който притежава оперативната структура EAS Batteries и собственика на активите в Германия Monbat New Power. Освен кешово плащане "Монбат" ще получи и малък миноритарен дял в Britishvolt, като точното съотношение ще е ясно при финализиране на сделката. Това трябва да стане до три месеца и подлежи на одобрение от регулаторите.

4. Фондът Integral става мажоритарен акционер в "Онтотекст" срещу инвестицията над 30 млн. евро

Годината постепенно се превръща в една от най-активните на българската IT сцена. След поредица от продажби на компании с дългогодишен бизнес, както и сериозни инвестиции в стартиращи фирми, е факт още една сделка в българския софтуерен сектор. Фондът Integral влиза като мажоритарен акционер в "Онтотекст" и го отделя от групата "Сирма". Придобитото дружество е един от най-известните български IT разработчици със собствен продукт в областта на семантичните технологии.

Досегашен собственик на "Онтотекст" беше технологичната група "Сирма груп холдинг", която остава миноритарен акционер чрез дружеството си "Сирма солюшънс". Целта на купувачите е ясна: да развият "Онтотекст" на разрастващия се пазар на решения за анализ и управление на големи обеми данни.

5. Български стартъп за дигитални близнаци: от гимназията до 3.5 млн. евро инвестиция от швейцарския телеком гигант Connect44

Още през 2021 г. стартъпът MYX, който разработва дигитални близнаци на физически обекти основно за телеком индустрията, даде заявка за място сред най-интересните млади български компании. Тогава MYX набра 350 хил. евро в конвертируем дълг от NV3, третия фонд NEVEQ, нетипичен избор за начално финансиране на стартъп. Година по-късно компанията, вече с продукт и клиенти, обяви, че е набрала 3.5 млн. евро в сийд рунд - значителна сума дори на европейско ниво. Сделката е структурирана на два транша - 1.5 млн. евро вече са в компанията, а останалите ще бъдат преведени до края на годината. Така стартъпът, основан от съученици от СМГ и университета в Уоруик, вече е една от най-добре финансираните млади компании в България и Източна Европа.

Важен фактор е и откъде идват парите - не от фондовете за рисков капитал, които през последните години са либерални при оценките на всякакви стартъпи, разработващи на теория или на практика иновативни продукти, а от доказан играч в европейската телеком индустрия. Швейцарският гигант Connect44, който разработва инженерни решения за мобилни оператори в 12 държави, поема 85% от общото ново финансиране в дружеството Ем Уай Екс, или около 3 млн. евро.

Все още няма коментари
Нов коментар

Още от Капитал

Снимка на деня

Снимка на деня

Снимка на деня

Снимка на деня

Снимка на деня

Снимка на деня