Важните новини през седмицата
Президентът Румен Радев наложи вето на промените в Изборния кодекс; Редица страни и компании дадоха гаранции, че ще помогнат на Киев с 1 млрд. евро за зимните месеци; Инфлацията през ноември за втори пореден месец отчита леко забавяне и достига 16.9%


Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Номинацията на проф. Николай Габровски за премиер, предложена от ГЕРБ, не събра достатъчно подкрепа в парламента. Гласуването в сряда приключи с резултат 113 гласа за Габровски и 125 против, като в подкрепа на кандидатурата на Габровски гласуваха само депутатите от ГЕРБ, ДПС и "Български възход". Предстои президентът да връчи мандат за съставяне на правителство на втората политическа сила в парламента - "Продължаваме промяната".
Президентът Румен Радев наложи вето на спорните промени в Изборния кодекс, с които парламентарното мнозинство наложи връщането на хартиената бюлетина във всички секции и на практика обезсмисли машинното гласуване. С промените се дублира без обективен критерий начинът на гласуване и се подменя и характеристиката на машинното гласуване като вид електронно гласуване, осъществявано в контролирана среда, се казва в мотивите на ветото. Машинното гласуване вече не е алтернатива на гласуването с бюлетина, а е също гласуване с бюлетина, се казва още там.
Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент
2 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата
Вижте абонаментните плановеНоминацията на проф. Николай Габровски за премиер, предложена от ГЕРБ, не събра достатъчно подкрепа в парламента. Гласуването в сряда приключи с резултат 113 гласа за Габровски и 125 против, като в подкрепа на кандидатурата на Габровски гласуваха само депутатите от ГЕРБ, ДПС и "Български възход". Предстои президентът да връчи мандат за съставяне на правителство на втората политическа сила в парламента - "Продължаваме промяната".
Президентът Румен Радев наложи вето на спорните промени в Изборния кодекс, с които парламентарното мнозинство наложи връщането на хартиената бюлетина във всички секции и на практика обезсмисли машинното гласуване. С промените се дублира без обективен критерий начинът на гласуване и се подменя и характеристиката на машинното гласуване като вид електронно гласуване, осъществявано в контролирана среда, се казва в мотивите на ветото. Машинното гласуване вече не е алтернатива на гласуването с бюлетина, а е също гласуване с бюлетина, се казва още там.
Изненадващо парламентът отхвърли и двата законопроекта за нов закон за защита на лицата, които подават сигнали за нарушения и корупция - както проекта на служебното правителство, така и този на народния представител от ДБ Надежда Йорданова. Въпреки че приемането на такъв закон е ангажимент по Плана за възстановяване и устойчивост, а и двата проекта бяха одобрени от правната комисия, срещу тях гласуваха всички парламентарни партии без ДБ и "Продължаваме промяната".
Свят

Редица страни и компании дадоха гаранции, че ще помогнат на Киев с 1 млрд. евро за зимните месеци. Средствата ще бъдат насочени към задоволяване на най-спешните нужди на Украйна, включително за ремонт на енергийната мрежа, за да се ограничи спирането на тока, и за осигуряване на доставките на вода, храна и лекарства.
След седмици на дебати и изнудване Унгария успя да повлияе на решението на страните от ЕС да намалят сумата на предложеното замразяване на европейското финансиране за страната до 6.35 млрд. евро. ЕК за първи път задейства т.нар. механизъм за условност, обвързващ еврофинансирането с върховенството на правото, за Унгария още през април тази година. През септември Брюксел предложи замразяване на 7.5 млрд. евро, или над една трета от кохезионния бюджет на Унгария (за 2021 - 2027 г.). Опасенията бяха, че парите може да подпомогнат корупцията в страната.
ЕП и Съветът на ЕС постигнаха съгласие за намаляване на нивото на емисиите в съюза с 40% спрямо нивата от 2005 до 2030 г. Споразумението включва подцели за шест конкретни сектора, както и таргети за всяка държава. Става въпрос за отраслите, които не участват в търговията с емисии, но са пряко свързани с нашето ежедневие, а именно автомобилен и вътрешен морски транспорт, сгради, селско стопанство, отпадъци и малки индустрии. Тези сектори генерират около 60% от емисиите на парникови газове.

Икономика
Инфлацията през ноември за втори пореден месец отчита леко забавяне и достига 16.9%, показват данните на НСИ. Това затвърждава очакванията, че ръстът на цените е преминал своя пик от 18.7% през септември и предстои постепенно да слиза надолу. В случая обаче забавянето идва основно от газа и горивата, чиито цени на световните пазари остават нестабилни. А почти всички групи продукти, включително храните, продължават да поскъпват с още по-бързи темпове.
Депутатите намалиха ДДС за вестници на 9%, ниската ставка за ресторантите ще важи и догодина. Намаленият по време на ковид кризата косвен данък за бебешки храни и памперси, както и за книги, става постоянен. В същото време ниската ставка за ресторантите и спортните съоръжения, която беше намалена с идея да е временна и да подпомогне бизнеса заради ковид кризата, беше удължена до края на 2023 г. Тя трябваше да отпадне в края на тази година. Това решиха депутатите в бюджетна комисия при второ четене на промените в Закона за ДДС догодина.
ИПИ: Сега не е моментът да се раздуват разходите в бюджета. Твърде щедрото увеличение на заплати, пенсии и компенсации дори ще има обратен ефект и само ще повиши инфлацията. В допълнение - по-голям дефицит в държавните финанси може да е още един риск пред приемането на страната в еврозоната през 2024 г. Около тази теза се обединиха икономисти при дискусия за това какъв би бил алтернативният бюджет на Института за пазарна икономика (ИПИ). По изчисления на ИПИ, ако бъдат приети всички тези предложения, минусът в бюджета догодина ще се раздуе с допълнителни 5% от БВП.
Бизнес

Строители на "Струма" ще укрепят две свлачища край "Железница" за над 70 млн. лв. Без търг АПИ директно възлага укрепването на две обединения от фирми, които са построили магистралата в тази част, като регионалното министерство дава своето съгласие за това. Причината е, че именно те са строителите на пътното платно и така гаранционната отговорност ще е ясна при приключване на строежа. В обединението, което ще отговаря за едното свлачище, влизат "Грома холд", "Хидрострой" на Велико Желев, АБ, "Пътища Пловдив груп" (свързана с "Грома холд"), "Пътища Пловдив" и "Алве консулт". Другото обединение, което ще укрепва за 12.9 млн. лв. без ДДС, е между "ГБС-Инфраструктурно строителство", Главболгарстрой" и "Главболгарстрой интернешънал" и изгражда малка отсечка точно преди тунел "Железница".
Сделки и проекти
Пощенска банка купува българското поделение на BNP за бързи заеми. Цената не се съобщава, като очакванията са сделката да бъде финализирана в първите месеци на 2023 г., след одобрението й от съответните регулаторни органи в България и Франция. Продажбата на българския бизнес на BNP в сегмента се очакваше още от началото на годината. По информация на "Капитал" на ранен етап възможността за покупка на банковия клон е била разглеждана и от други от по-големите играчи на пазара.Производителят на медени гелчета "Мелифера" ще търси 2 млн. лв. през борсата. Компанията планира да проведе първично публично предлагане (ИПО) на 15 декември, чрез което може да набере около 2 млн. лв. капитал. Фирмата ще предложи на инвеститорите 456 500 обикновени поименни безналични акции на цена 4.40 лв. За да се счита за успешно предлагането, компанията трябва набере поне 0.5 млн. лв., или около 114 хил. записани акции.
Заводът за алкохол "ВП брандс" купува плевенския производител на оцет "Веда". Със сделката познатият в миналото като "Винпром Пещера" вдига силно присъствието си на пазара - пловдивското дружество вече има марката оцет "Кулинар", а сега ще придобие и един от десетте местни производителя с оборот почти 8 млн. лв. Миналата година НСИ оценява целия пазар на оцет на малко над 16 млн. лв. Сделката е за 100% от плевенския производител, цената не се съобщава, както и причината за продажбата.
Италианската ENEL продава румънски енергийни активи за 1.9 млрд. евро. Компанията е първият чуждестранен инвеститор, поел електроразпределителни звена и впоследствие един от най-големите оператори на енергийни разпределителни мрежи в Румъния, но става поредният, който иска да се оттегли от пазара. Преди две години и CEZ договори продажбата на бизнеса си в Румъния на Macquarie Group в сделка за 1 млрд. евро.
Все още няма коментари
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.