Топ 5 от "Капитал": Хаосът с новите билети на София; Защо се отлага магистрала "Струма"

1. Електронната билетна система на София за 100 млн. лв. и новите тарифи трябваше да предложат лесно и удобно пътуване. Но реално оскъпиха пътуването и объркаха мнозина

"Вече всеки има телефонче, не можем без тях. Сега през тях може да отвориш да видиш кога ще ти дойде тролеят, за да не висиш десет-петнайсет минути, а да си работиш на компютъра и като видиш, че остават две минути, отиваш на спирката. Купуваш си билет от телефона. Това искам от вас, това очакват от вас софиянци - модерен град, дигитален град, всичко това трябва да го направите вие."

С тези думи през април 2021 г. лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов се обърна към кадрите на партията в общината, след като ги събра в резиденция "Бояна". Двадесет месеца и 100 млн. лв. по-късно "задачата" не изглежда въобще изпълнена - за разписания в реално време да не говорим, а новите билети за градски транспорт трудно могат да се нарекат удобни. Освен ако модерен и дигитален билет не значи разкарване по гишетата, две различни карти, които се зареждат по различен начин и не могат да се дигитализират в телефона, редене на опашки пред валидаторите и още куп безумици, които се случиха в първите дни на годината.

2. "Струма" се отлага. Укрепването на свлачище край тунел "Железница" ще забави пускането на нов лот и ще струва скъпо на държавата - над 90 млн. лв.

Представете си, че правите ремонт в дома си, по време на който стената в хола ви започне да пада. Вероятно бързо ще откриете начин да спрете рухването й. Не така смята държавата. В последните няколко години се строи участъкът на магистрала "Струма" между Благоевград и Крупник, който сам по себе си е разделен на няколко лота. През 2020 г. строителите установяват свлачище и сигнализират на Агенция "Пътна инфраструктура". Цели две години и половина по-късно обаче ще започне неговото укрепване.

Сравнението може да е елементарно, но все пак като един добър стопанин на пътя и възложител на строителство за милиарди АПИ можеше да е по-решителна и активна. Вместо това сега държавата ще похарчи над 90 млн. лв. за проектиране, строителство и надзор. Не само забавянето, но и цената е тревожна - тя е с 10% повече от това, което дузина фирми са предложили преди възлагането. Всичко това отлага и пускането на движението по иначе дълго чакания участък край тунел "Железница". Вижте тук.

3. Новите фабрики на България: Сред 15-те най-големи обявени инвестиции почти отсъстват новодошли компании, масовият случай е на разширения на производства

След неочаквания ръст през 2021 г. обявените нови инвестиции в производство миналата година са значително по-слаби. Своеобразната класация на 15-те най-големи проекти в страната, която "Капитал" традиционно прави, показва, че през 2022 г. общата сума е малко над 700 млн. лв. А това е наполовина на инвестициите, заявени предходната година.

Проекти не липсват, но огромната част от тях са предимно малки. В същото време мащабните инвестиции, които могат да раздвижат икономиката на даден регион, се броят на пръсти. Изцяло новите инвеститори са само два - българска компания, която ще произвежда нитрилни ръкавици в Пловдив, и американска компания за медицински изделия, която подготвя завод в Първомай. Продължава тенденцията инвестициите да са предимно в Южна България, като едва четири от проектите са на север от Стара планина.

4. Сделките на 2022: средни по размер, много IT и с предпазливост на финала

Много технологични компании, енергиен и комуникационен гигант, няколко финансови дружества и шепа производства - така звучи обобщението на сделките по сливания и придобивания (M&A) в България през 2022 г. След затишието в пандемичната 2020 г. и раздвижването през 2021 г. изминалите 12 месеца донесоха нова активизация на пазара в опит да се компенсира предишното забавяне. Но войната на Русия в Украйна и катализираните от нея глобално търговско напрежение, енергийна несигурност и бумтяща инфлация накараха инвеститорите да останат предпазливи.