Топ 5 от "Капитал": Кога България ще приеме еврото; "Аурубис" разширява производството със 120 млн. евро

И още: Историята на "Токуда" и "Сити клиник"; Германската дискаунт верига TEDi навлиза и в България; Децата на Украйна в България: разкази на порасналите твърде рано

Shutterstock    ©  Shutterstock
Бюлетин Вечерни новини Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

1. Кога България ще приеме еврото и какво я забавя

България официално се отказа от целта си да приеме еврото от началото на 2024 г. Това се случи, след като така или иначе шансовете бяха спаднали близо до нулата. Към проблемно високата инфлация се добави и разпускането на парламента, без да бъдат приети няколко ключови законови промени, и то не само заради липса на време.

Засега ходът изглежда като тактическо отстъпление за няколко месеца, докато се попълнят нужните отметки. Има обаче и рискове отлагането да се окаже по-продължително, особено ако противоречивите сигнали от София се запазят. Или накратко - уж целта е да сме готови напълно, а може да се окаже, че сме готови напразно. В следващите месеци до и след изборите демонстрираната политическа воля ще е ключова, а в този текст ще откриете и обяснението на "Капитал" за това как се стигна дотук и какво може да се очаква.

2. Медодобивният завод "Аурубис" ще произвежда повече от по-скъп продукт след инвестиция от 120 млн. евро

Критиците често казват, че България не изнася достатъчно преработени продукти. Поредният проект на "Аурубис България" обаче, която е най-голямата компания в страната с оборот от 6.6 млрд. лв. за 2021 г., е пример в обратната посока. Миналата седмица надзорният съвет на германската Aurubis взе решение в завода до Пирдоп и Златица да бъдат инвестирани 120 млн. евро (235 млн. лв.) в разширение на рафинерията за мед с около 50% до 340 хил. тона годишно. Това ще позволи на място да се преработват всички аноди, които се произвеждат тук като междинна суровина, но голяма част от които в момента се изнасят към други заводи на групата в Европа за допълнителна преработка. След две години и половина всичко това ще става тук, а крайният продукт ще бъде мед с висока чистота (99.99%), която се търгува на борсата.

1. Кога България ще приеме еврото и какво я забавя

България официално се отказа от целта си да приеме еврото от началото на 2024 г. Това се случи, след като така или иначе шансовете бяха спаднали близо до нулата. Към проблемно високата инфлация се добави и разпускането на парламента, без да бъдат приети няколко ключови законови промени, и то не само заради липса на време.

Засега ходът изглежда като тактическо отстъпление за няколко месеца, докато се попълнят нужните отметки. Има обаче и рискове отлагането да се окаже по-продължително, особено ако противоречивите сигнали от София се запазят. Или накратко - уж целта е да сме готови напълно, а може да се окаже, че сме готови напразно. В следващите месеци до и след изборите демонстрираната политическа воля ще е ключова, а в този текст ще откриете и обяснението на "Капитал" за това как се стигна дотук и какво може да се очаква.

2. Медодобивният завод "Аурубис" ще произвежда повече от по-скъп продукт след инвестиция от 120 млн. евро

Критиците често казват, че България не изнася достатъчно преработени продукти. Поредният проект на "Аурубис България" обаче, която е най-голямата компания в страната с оборот от 6.6 млрд. лв. за 2021 г., е пример в обратната посока. Миналата седмица надзорният съвет на германската Aurubis взе решение в завода до Пирдоп и Златица да бъдат инвестирани 120 млн. евро (235 млн. лв.) в разширение на рафинерията за мед с около 50% до 340 хил. тона годишно. Това ще позволи на място да се преработват всички аноди, които се произвеждат тук като междинна суровина, но голяма част от които в момента се изнасят към други заводи на групата в Европа за допълнителна преработка. След две години и половина всичко това ще става тук, а крайният продукт ще бъде мед с висока чистота (99.99%), която се търгува на борсата.

За компанията и за икономиката това означава допълнителна добавена стойност. Проектът освен това ще подобри потока на материалите вътре в групата, ще намали логистичните й разходи и въглеродните емисии. Прочетете тук.

3. Историята на "Токуда" и "Сити клиник": Как се ражда частен болничен гигант

При "Токуда" има много "най": най-голямата и първата многопрофилна частна болница в България, най-голяма чужда инвестиция в сектора - за 100 млн. евро, втора по приходи сред 370-те болници в България. Има и цветни истории: японско начало по инициатива на бивш комунистически посланик и после продажба на обединение от турски здравен конгломерат с азиатски капитали (малайзийски държавен инвестиционен фонд) в комбинация с фамилията Ангелови, познати с бранда пилешко "Градус". Сделката за "Токуда и "Сити клиник" от преди почти седем години също е най-голямата в сектора и ражда обединение, което днес се конкурира с болниците на д-р Михаил Тиков за лидерската позиция сред веригите болници в страната. И по последни данни групата на "Аджибадем" в България има бизнес от над четвърт милиард лева.

Накратко, българите видяха и нов модел - на измислена функционално, по-модерна и чиста болница, в която чакането и плащането на черно не са задължителни. И макар последните десетилетия да има още много конкуренция, веригата остава софийски гигант и мерило за останалите 370 болници в страната.

4. Германската дискаунт верига TEDi навлиза и в България. Първият от 200 обекта за нехранителни продукти ще отвори на 9 март в Перник

Нова германска верига ще тества българския пазар - TEDi ще предлага стоки за дома и офиса, играчки и други продукти, много на брой и евтини.

"Първият магазин в страната ще отвори на 9 март в новия ритейл парк "Перник плаза" и ще предложи около 20 000 артикула", съобщи за "Капитал" Димитър Спасов, управител на българското дружество. Той има над 20 години опит в ритейла като изпълнителен директор на германските "Билла България" и "Кауфланд България". Сега с екип от 15 служители подготвя поредния търговски дебют в страната.

5. Децата на Украйна в България: разкази на порасналите твърде рано

"Не живея, а просто съществувам", казва в опит за усмивка Марианна, тийнейджърка от Украйна, която живее в България от около 11 месеца и работи по една от програмите за интеграция на бежанци. "Всички проблеми, които съм имала преди, вече не ми изглеждат като проблеми. Това важи за всички украинци."

От 2022 г. насам нападенията от Русия над цивилни сгради принуждават децата в някои райони, останали без интернет, да учат в бункери или в пригодените за училища сгради с тайно местоположение. Междувременно проруската пропаганда в учебните заведения се превръща в насилствена тактика и в окупираните украински територии. Паралелно с децата, намиращи се в Украйна, животът на тези, чиито родители избират да избягат от ужаса, също има немислими последици.

Все още няма коментари
Нов коментар