Топ 5 от "Капитал": Кризите на нашето недоволство; Германската "Фесто" и отеснелият й софийски завод

1. Кризите на нашето недоволство: Лукановата, Виденовата и световната финансова

За много хора усещането за прехода е като за перманентна криза. Ежедневният неспирен поток политически скандали и новини за злоупотреби с публичен ресурс наистина поражда чувство за безпътица. А и резултатът над три десетилетия по-късно не е бляскав. Недъзите на лошото управление се усещат битово на всяко ниво: от избродирани от дупки улици до провалящи се системи при всяко природно или хуманитарно бедствие. А и без тях.

Всъщност обаче тази оценка не е съвсем вярна. Обективно в последните десетилетия кризисните периоди не са толкова много, нито толкова продължителни на фона на относително спокойните години. А ако се погледнат данните от 1989 г. насам, икономическото развитие е очевидно по почти всеки показател. Причините годините след демократичните промени да се възприемат предимно в тъмни краски са много. Но може би ключово е, че кризисните периоди в новата българска история бяха не просто паметни, а и важни, защото те оставят дълбоки рани и дългосрочни белези. В голямата си част те не са циклични забавяния за изчистване на дисбалансите, след които да дойде период на разцвет, а дълбоки структурни турбуленции, предизвикани от системни управленски провали.

2. Софийският завод на "Фесто" ще е за сложни изделия, старите отиват в Турция

Поредицата от кризи засегна много компании, но други спечелиха. Вълната от автоматизация на производството, която пандемията само засили, донесе двуцифрени ръстове на производителя на компоненти "Фесто производство" последните години. А с това и теренът на компанията в София, където вече бяха направени няколко разширения, отесня. Това е и причината част от работата сега да се прехвърля към друг завод на германския концерн в Турция, за да може тук да се освободи място за производство на повече електроника и умни продукти, за които търсенето расте.

Решението е сигнал за интересен обрат в българската индустрия. Докато доскоро страната най-често беше приемник на линии, прехвърляни от Западна Европа заради по-ниските разходи за труд тук, сега трансферът се случва към други държави. Добрата новина е, че производството в България се запазва, но вече фокусирано върху по-сложни изделия.

3. Дейвид Тък, главен изпълнителен директор на Kin + Carta за Европа, и Линдзи Ратклиф, продуктов директор: Избрахме да купим "Мелън" измежду 75 компании в три държави

Дейвид Тък е главен изпълнителен директор на британската група Kin + Carta за Европа, а Линдзи Ратклиф е главен продуктов директор. Британската борсова група Kin + Carta е консултантска компания, която предоставя целия набор от дигитални услуги - от софтуерна разработка до маркетинг. В началото на 2022 г. Kin + Carta обяви, че придобива създадения в София софтуерен разработчик "Мелън", който има екип над 320 души и офиси още в Скопие и Прищина. Тогава от Kin + Carta обявиха в съобщение до Лондонската фондова борса, че цената на сделката е 17.7 млн. паунда (21.3 млн. евро), като 40% от сумата ще бъде платена в обикновени акции на Kin + Carta, а останалата - кеш. Отделно от това продажбата съдържа и допълнителен елемент от 5.8 млн. паунда (близо 7 млн. евро), които може да бъдат платени на сегашните акционери на "Мелън" за период от три години при изпълнение на определени условия.

"Мелън" е създадена през 2003 г. от специалисти, завършили Американския университет в България, които и до ден днешен са в мениджмънта. Компанията предлага софтуерни услуги на външни клиенти от най-различни индустрии в областта на уеб и мобилните технологии (.NET, PHP, Python, Ruby, NodeJS, ReactJS, iOS, Android и др.). Главният изпълнителен директор Крум Хаджигеоргиев и екипът му ще продължат да управляват бизнеса. Приходите й за 2021 г. достигнаха 17.6 млн. лв. при печалба 3 млн. лв. От общо 320 служители в региона в офисите в София и Велико Търново работят около 150 души. Разговора с Дейвид Тък и Линдзи Ратклиф за бъдещите планове на Kin + Carta в България ще откриете тук.

4. Къде нощуват дигиталните номади? Концепцията за споделено настаняване набира скорост в столицата и извън нея

В София, а и в други големи градове в България, през последните няколко години отвориха немалко coworking места - споделени офис пространства, в които дигитални номади, стартиращи компании, а вече и служители на големи корпорации, могат да работят срещу дневна или месечна такса. Преди пандемията бизнесът изглеждаше по-скоро нишов, предназначен най-вече за чужденци, които живеят в страната, но работят в чужда компания или малки екипи на стартиращи компании, които не могат да си позволят наем на цяло помещение. Все повече българи - хора и компании, обаче търсят гъвкавост, която работата онлайн им позволява, а достъпните условия в страната спрямо тези в Западна Европа привличат вълни от дигитални номади от чужбина, които търсят спокойствие в местните планински курорти и по Черноморието.