С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
31 13 юни 2015, 18:57, 12920 прочитания

С един паметник назад

Как се изпокарахме зловещо около статуята на цар Самуил

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

Нищо в историята около статуята на цар Самуил не показваше, че тя ще ескалира до толкова яростно противопоставяне. Кичозни паметници в София се строят отдавна - един такъв дори седи точно срещу новата статуя - бронзова отливка на опълченец. Нейното откриване преди няколко години обаче премина напълно незабелязано в сравнение със сегашната мини гражданска война, която избухна няколко дни преди монтирането на паметника и достигна пика си в деня на тържествената церемония, след която очите на статуята гордо светнаха в (образно казано) мрака на столичния център.

В този взрив от емоции може да се види дълго трупано напрежение между различни хора, но скандалът успя да стане толкова голям и защото недостатъците на паметника запалиха фитила на няколко отделни и много гласовити групи.


Хората, които потръпват от кича, имаха най-много поводи за недоволство. "Защо трябва един паметник да изглежда като една стара и неадекватна естетика", попита в студиото на bTV художникът Недко Солаков и допълни, че кичът в македонските паметници, които бяха построени през последните години, е по-добре изпълнен. По тази линия се включи и друг от най-силните критици на паметника - културологът Ивайло Дичев. "Статуята, разбира се, е тежък кич - някак представям си такива фигурки като сувенири по гарите на централна Европа. Но може пък София - след като не се класира за културна столица - да е решила да стане европейска столица на кича", попита той в статия за "Дневник". И двете горецитирани мнения бяха казани преди да се разбере наистина поразителната подробност за светещите (чрез светодиоди) очи на паметника.

И докато за едни това беше брутален кич, авторът на паметника има друго обяснение: "Светещите очи на паметника на цар Самуил излъчват вътрешния огън на владетеля", каза скулптурът Александър Хайтов в ефира на "Нова телевизия". Според него това дори не са и очите на самия владетел. "Символиката – все пак това са очите, както са влезли в литературата. Били са 1500 или 15 000 слепи войни, това са техните очи. Той всъщност ще гледа вместо тях. Това е символиката. В изкуството има такива работи – подчертават разни работи, основни работи и трябва да ги покажеш", ориентира ни авторът за това какво е искал да каже авторът.

Освен противниците на кича паметникът на Самуил успя да настрои срещу себе си и привържениците на историческата достоверност. "В новия паметник на цар Самуил няма нито един исторически верен елемент", казва историкът Иван Петрински във в. "Сега". "Ако можеше да се види в тоя си вид, като паметник в София, цар Самуил щеше да се обърне в гроба, ако [гръцкия археолог] Николаос Муцопулос не беше го извадил от там", добавя той.



Освен противниците на кича и хората, които предпочитат историческата достоверност, паметникът събуди недоволството и на по-чувствителните към градската среда хора. Културологът Райна Гаврилова например обясни пред bTV (наред с други критики), че когато един паметник се прави "по поръчка" на някого, който дава парите, обикновено се стига до липса на връзка с обкръжаващата среда и недоразумения.

Не по-малко интересна от тези аргументи обаче беше реакцията на критиките, която като че ли фокусира в себе си дълго потискано недоволство към публичния образ на хората, които протестираха срещу паметника. Извън репликата на Божидар Димитров ("задници") не по-малка група хора се изправиха не толкова да защитават статуята, колкото да нападат нейните критици - нещо, от което всички трябва да си вземат поука. В крайна сметка, разбира се, всичко премина като лятна буря - гърмя много, но за кратко. Изпокарахме се и сега сме с един паметник напред. Или назад. Май по-скоро назад.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Нашингтон 3 Нашингтон

Как придворните журналисти на премиера Борисов видяха срещата му с Тръмп

29 ное 2019, 9452 прочитания

До интерконектора и назад 2 До интерконектора и назад

Как Бойко Борисов въведе ударно новата американска посланичка в българската политика, история, култура, медии, бизнес, бит и душевност

15 ное 2019, 6498 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Медийна сергия" Затваряне
#КОЙ предложи Близнашки

Как бившият служебен премиер претърпя забележителна метаморфоза от протестиращ до правен експерт на тези, срещу които уж протестираше

Още от Капитал
Бъдещият софийски жк "Галакси"

Срещу необявена цена "Галакси инвестмънт груп" стана собственик на най-големия парцел за строителство в рамките на София

Uber вече не е готин

Лондон удари силно Uber и вече има нови, по-евтини приложения за споделени пътувания

Да пазиш традицията "Под Балкана"

Животновъдната ферма на семейство Кулови край Карлово е затворила целия цикъл на производство

Къде е еко-то в данъка за колите

Новите данъчни идеи на София се мотивират със замърсяването на въздуха, но реално нямат връзка с това

Звуковата терапия на Стейси Кент

What a Wonderful World: певицата за нуждата да имаме споделени преживявания в кризисно време

20 въпроса: Красимир Георгиев

Често предизвиква себе си, а с това мотивира и други хора към промяна

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10