В историята на медиите има много случаи на брутални войни между различни издания. Понякога те биват елегантни като дуел с рапири, а друг път са тъпи като бой със столове в махленска кръчма. Общото е, че винаги се разиграват пред очите на публиката като в някакъв крив съветски Facebook, където само няколко човека могат да пускат статуси, а всички останали само ги четат.
Тази седмица част от медиите ни напомниха, макар и като бледа сянка, за някогашните войни между Петьо Блъсков (тогава в "Пресгрупа 168 часа") и Тошо Тошев (тогава собственик на "Труд"). В средата на 90-те те, макар и далече от изяществото на дуела с рапири, забавляваха свикналото на суха и протоколна журналистика гражданство.
Поводът за сегашната размяна на реплики между различните медии стана изследване за вестникарската аудитория, публикувано в "24 часа" и "Труд". В него, обяснимо, вестниците са разделени на два вида - "качествени" (където според платеното от тях проучване водят "24 часа" и "Труд") и "нискобюджетни", където влизат "Телеграф", "Всеки ден" и "България днес". Любопитна подробност беше, че името на втората категория беше променено от редакцията няколко часа след публикуването на данните. От "нискобюджетни" тя беше прекръстена на "масови", без това да се отрази на вестниците, включени в нея. За част от изданията там "масови" е сериозен комплимент.
Защо се е случила тази промяна може само да се гадае, но засегнатата част от медийната… от медийното… абе, от медиите не закъсня да отговори. "Благодарим на "24 часа" за безплатната реклама, ще държим летвата високо", написа на следващия ден "Стандарт". Вестникът твърди, че в изследването е открил данни, които са по-голям комплимент за него, отколкото за поръчалите го издания. "А колкото до пазарните дялове, които публикувахте по-рано - не е нужно да поръчвате изследвания. Просто попитайте вашата разпространителска фирма. Там работят безспорни професионалисти, познаващи в детайли пазара от години. Те ще ви кажат, че данните ви са остарели поне с петилетка", не пропускат да забият колегиална стрела от "Стандарт".
По-нататък в отговора на обидените се включи и калната артилерия на "Пик". В сайта беше препубликуван текстът на "Стандарт" заедно със страховита бележка, написана от някого, забравил да си изключи Caps Lock-a: "ОЧАКВАЙТЕ В ПИК - КОИ СА НАЙ-ЧЕТЕНИТЕ ВЕСТНИЦИ, КАКВИ СА ТИРАЖИТЕ И РЕАЛИЗАЦИЯТА ИМ. КАК СЕ МАНИПУЛИРА ОБЩЕСТВЕНОТО МНЕНИЕ С ПСЕВДОПРОУЧВАНИЯ".
Речено-сторено. Малко по-късно през деня пак там беше публикувана справка за тиражите на вестниците, взета според ПИК от "Печатница "София". Любопитно е, че последната формално е собственост на "24 часа" и "Труд". Текстът е илюстриран със снимка на издателката на двата вестника Венелина Гочева миг преди да се целуне с бившия президент Георги Първанов. В това ПИК вероятно влага някакво послание, но то е разбираемо само за много тесен кръг почитатели на тези лица.
С това малката размяна на реплики между медиите засега приключи. Медийното блато се поуспокои. Единствената полезна информация, която получихме от това бълбукане, е, че ПИК застава в една група със "Стандарт" и "Телеграф". Някой ден може би и ще разберем защо.
В историята на медиите има много случаи на брутални войни между различни издания. Понякога те биват елегантни като дуел с рапири, а друг път са тъпи като бой със столове в махленска кръчма. Общото е, че винаги се разиграват пред очите на публиката като в някакъв крив съветски Facebook, където само няколко човека могат да пускат статуси, а всички останали само ги четат.
Тази седмица част от медиите ни напомниха, макар и като бледа сянка, за някогашните войни между Петьо Блъсков (тогава в "Пресгрупа 168 часа") и Тошо Тошев (тогава собственик на "Труд"). В средата на 90-те те, макар и далече от изяществото на дуела с рапири, забавляваха свикналото на суха и протоколна журналистика гражданство.
2 коментара
Като питам някой защо си купува "24 часа" или "Труд" отговора е, че е заради кръстословицата основно и тв програмата...
До коментар [#1] от "Desolater":
Не забравяйте и судокуто!