За Кристо и тъпите комплекси

България е под непрекъсната заплаха. От нестихващи "провокации", уязвяващи българщината и нашенското. Поредната атака дойде от немския вестник "Цайт", който публикува интервю със световноизвестния артист Христо Явашев-Кристо. В него говори за травматичното си минало, когато бяга отвъд Желязната завеса в свободния свят.

Той е само на 21 години, когато решава, че никога повече не иска да се върне в "тъпата България". "Знам какво е да си бежанец - самият аз съм бягал през поля и гори", разказва той за пътя си от Прага до Виена и за първите си години като "невъзвращенец", когато мие чинии и работи по автомивки, за да се издържа.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Съвсем очаквано "тъпата България" се превърна в око на фалцетно-патриотична буря. В социалните мрежи започна да се разпространява бясно Facebook статусът на актьора Иван Ласкин, който със смущаващ правопис нарича Кристо "лайно", "капут" и "идиот" и обижда изкуството му. В отбора на възмутените се включи и Иван Бакалов от e-vestnik с доста по-умерен тон: "Кристо, световноизвестен космополит, свободен артист, да приказва така – това е резил."

"Площад Славейков" припомни каква бе България, от която Кристо избяга през 1957 г. - "държавата на колективизацията и трудовите лагери, предложена от Тодор Живков за 16-а република в СССР. Държавата на невъзвращенците, която преследва неудобните творци".

На 81 години Кристо отдавна се е помирил и с миналото си и със статута си на "безотечественик", както сам се нарича. "Но не гражданството - идентичността прави човека. А моята идентичност е Кристо. Това е нещото, което никой не може да ми отнеме", казва той пред "Цайт", цитиран в превод от Club Z.



С изкуството си Кристо е гражданин на света - не се интересува от граници и руши табута. Концепциите му очевидно са неразбираеми за народопсихологията на "нашенското". Както отбелязва Борислав Зюмбюлев в "24 часа", артистът е "жертва на махленския патриотизъм". Очаква се да е вечно благодарен, да носи армагани, като се връща, и да е вид посланик на селото или на градската махала. "Явашев отказва да е такъв посланик и получава съответния хейт за това."