Миналата неделя след оправдателната присъда по делото ЕVN в сайта на в. "Труд" се появи очевидно предварително подготвена публикация, подписана от бившия министър на културата, сега председател на Комисията за култура и медии в Народното събрание Вежди Рашидов. Произведението, издържано в духа на "Работническо дело" отпреди Априлския пленум и пропито с яростно разочарование от решението на съда, подлага на сеч не само журналистите от изданията, които не се подчиняват на линията на властта, но и част от изявените български творци в различни области, които си позволяват да изразяват собствено мнение.

В задавената от омраза статия подписалият я Рашидов брани прокуратурата и Иван Гешев ("прокурор решителен, със силна ръка, действащ") и атакува "хрантутници на българските организации на Сорос" с езика на жълто-кафявите медии. Като представител на властта той си позволява дори да изброи кои журналисти са правилни. "За пример в журналистиката председателят на медийната комисия дава бивши доносници и сътрудници на Държавна сигурност; там са и имената на хора, които вероятно се срамуват, че са поставени в този отбор", коментира в отговор сайтът "Площад Славейков", който призова за незабавната оставка на Рашидов. "Това може би е публично оповестяване на списъка, по който Гешев вече ни е почнал. Нека да се сетим, че той е доста по-дълъг", предположи художникът Ясен Гюзелев, който заедно с неговия брат Чавдар Гюзелев е сред атакуваните поименно. "Не мога да не се гордея, че съм отбелязан в компанията на толкова стойностни човеци, които през изтеклите почти 31 години правеха каквото им е по силите срещу мафиотската система, на която неуважаваният от мен Вежди Рашидов е ярък представител!", отговори му и художникът Владо Руменов.

"За всички, които не познават реториката на сталинизма: най-простият й похват е превръщането на собствено име в пейоративно прилагателно: пример "веждирашидовец", коментира директорът на културния център на СУ Александър Кьосев, посочен от Рашидов в този стил. И пак в духа на победилия комунизъм подписаното от него агресивно творение бързо беше препубликувано в "Епицентър", в близкия до Делян Пеевски "Правен свят" и в други обслужващи властта медии.