Бихте ли станали донор на органи?
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Бихте ли станали донор на органи?

От началото на 2011 г. досега в България са били извършени само осем трансплантации на органи.

Бихте ли станали донор на органи?

4683 прочитания

От началото на 2011 г. досега в България са били извършени само осем трансплантации на органи.

© Велко Ангелов


През последните няколко месеца донорите в България значително намаляват - основно заради липсата на организация и програма за популяризиране на донорството и проблеми между Изпълнителната агенция по трансплантация, пациентските организации и лекарските екипи. Това се отразява и върху потенциалните донори и техните близки, които отказват да дадат съгласието си.

Стига се до там, че от началото на 2011 г. досега в България са били извършени само осем трансплантации на органи. В същото време от тези животоспасяващи операции се нуждаят над 800 души.

Тази седмица в "Капитал" изследваме причините за тази негативна тенденция и възможните решения на проблема. Питаме и вас - бихте ли станали донор на органи и защо? Ако не сте съгласни, какви са причините за това?

През последните няколко месеца донорите в България значително намаляват - основно заради липсата на организация и програма за популяризиране на донорството и проблеми между Изпълнителната агенция по трансплантация, пациентските организации и лекарските екипи. Това се отразява и върху потенциалните донори и техните близки, които отказват да дадат съгласието си.

Стига се до там, че от началото на 2011 г. досега в България са били извършени само осем трансплантации на органи. В същото време от тези животоспасяващи операции се нуждаят над 800 души.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

25 коментара
  • 1
    rorschach avatar :-?
    Rorschach

    Донорството в България не беше ли прието по презумпция? Тоест всички биват разглеждани за донори след смъртта си, освен ако не са се отказали чрез волеизявление.

  • 2
    postingcanter avatar :-|
    Posting Canter

    да, след смъртта ми.

  • 3
    sofianec avatar :-|
    Софиянец

    В цялото ми семейство отдавна сме се разбрали да сме донори, ако не дай си боже се случи нещо лошо.

  • 4
    dimat avatar :-|
    dimat

    Проблемът е, че в това, че в крайна сметка роднините ти имат последната дума. Дори и да не си заявил изрично, че не искаш да си донор (т.е. си съгласен да бъдеш), близките ти са тези, които ще вземат решението. Понякога това определено обезсмисля желанието. Особено в недоверчива и патриархална България.

  • 5
    sprocker avatar :-|
    sprocker

    След като умра, всеки от органите ми които стават за употреба искам да бъде дарен, не смятам да ги ползвам. Трябва ли някъде да го посоча изрично?

  • 6
    kodjauzun avatar :-|
    kodjauzun

    По комунистическо изнасяха кръв за валута в чужбина. Откъде знам ли? Ами кръвта има срок на годност = продължителността на живот на еритроцита. А те, комунистите, я вземаха кампанийно, на много народ наведнъж, почти насилствено. Такива количества не можеха да се оползотворят. След 89 почти нямаше дарители на кръв, поради обидата за принуда по-рано.
    С органите нещата не са много различни предполагам. Един много оплют политик, се беше задълбочил в материята, когато се приемаше закон преди 5 години. Но тъй като телевизиите избягват да му дадат думата, когато я дадат го прекъсват по три пъти в изречение и го питат все за стари работи, човекът не можа да даде гласност по въпроса.
    И тъй не ми се изясни въпроса с трафика на органи.

  • 7
    npaine avatar :-|
    NPaine

    Аз като така и така съм пукнал за какво са ми органите?

    Ако мога да помогна на друг човек в смърта си, бих бил изключително щастлив макар и не съзнателно (щото нали, както изяснихме съм пукнал).

  • 8
    huku avatar :-(
    Huku

    Я да си предствим следната ситуация: ПТП, млад водач в разцвета на силите си, чийто живот може да бъде спасен лесно. Има рядка комбинация между кръвна група, резус фактор (и к'вото там може да се комбинира и да е рядко срещано). Лекарят има състоятелен (!) пациент (клиент!?), който се нуждае от сърце/бъбрек/нещоси.
    Сега да съберем 2 и 2.
    Звучи ли като измислица?
    Вярваме ли безрезервно на лекарите?
    Въпроси, въпроси...
    А отговорите...

  • 9
    ras16377431 avatar :-|
    ras16377431

    Веднага давявам 30 кила мас. Останалото - като умра, ако не ви притесняват нещата из него.

  • 10
    evropeec avatar :-|
    Европеец ;)

    До коментар [#8] от "Huku":

    Точно и това е проблема в БГ, поне според мен, че не може да се има вяра на лекарите т.е кой ще спасят. За тях ( предполагам) е важно да има спасен човек.
    И в двата случая ще е спасен някой, с тази разлика че единия ще е супер благодарен, както и цялото му семесйтво, както и славата на лекаря с трансплантациите ще нарастне. А другия от ПТП-то, тъй или иначе всички го чакат да умре, няма да има чак толкова разочаровани...колкото и брутално да звучи.
    Т.е при така зададените параметри, решението на уравнението е в полза на " да не е човек донор", но ако си ВЕЧЕ умрял - задължително.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Задава ли се нова рецесия?

Задава ли се нова рецесия?

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK