Вечерни новини
Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.
През последните няколко месеца донорите в България значително намаляват - основно заради липсата на организация и програма за популяризиране на донорството и проблеми между Изпълнителната агенция по трансплантация, пациентските организации и лекарските екипи. Това се отразява и върху потенциалните донори и техните близки, които отказват да дадат съгласието си.
Стига се до там, че от началото на 2011 г. досега в България са били извършени само осем трансплантации на органи. В същото време от тези животоспасяващи операции се нуждаят над 800 души.
Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.
Вече съм абонат Абонирайте сеВъзползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент
1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата
Вижте абонаментните планове
25 коментара
Донорството в България не беше ли прието по презумпция? Тоест всички биват разглеждани за донори след смъртта си, освен ако не са се отказали чрез волеизявление.
да, след смъртта ми.
В цялото ми семейство отдавна сме се разбрали да сме донори, ако не дай си боже се случи нещо лошо.
Проблемът е, че в това, че в крайна сметка роднините ти имат последната дума. Дори и да не си заявил изрично, че не искаш да си донор (т.е. си съгласен да бъдеш), близките ти са тези, които ще вземат решението. Понякога това определено обезсмисля желанието. Особено в недоверчива и патриархална България.
След като умра, всеки от органите ми които стават за употреба искам да бъде дарен, не смятам да ги ползвам. Трябва ли някъде да го посоча изрично?
По комунистическо изнасяха кръв за валута в чужбина. Откъде знам ли? Ами кръвта има срок на годност = продължителността на живот на еритроцита. А те, комунистите, я вземаха кампанийно, на много народ наведнъж, почти насилствено. Такива количества не можеха да се оползотворят. След 89 почти нямаше дарители на кръв, поради обидата за принуда по-рано.
С органите нещата не са много различни предполагам. Един много оплют политик, се беше задълбочил в материята, когато се приемаше закон преди 5 години. Но тъй като телевизиите избягват да му дадат думата, когато я дадат го прекъсват по три пъти в изречение и го питат все за стари работи, човекът не можа да даде гласност по въпроса.
И тъй не ми се изясни въпроса с трафика на органи.
Аз като така и така съм пукнал за какво са ми органите?
Ако мога да помогна на друг човек в смърта си, бих бил изключително щастлив макар и не съзнателно (щото нали, както изяснихме съм пукнал).
Я да си предствим следната ситуация: ПТП, млад водач в разцвета на силите си, чийто живот може да бъде спасен лесно. Има рядка комбинация между кръвна група, резус фактор (и к'вото там може да се комбинира и да е рядко срещано). Лекарят има състоятелен (!) пациент (клиент!?), който се нуждае от сърце/бъбрек/нещоси.
Сега да съберем 2 и 2.
Звучи ли като измислица?
Вярваме ли безрезервно на лекарите?
Въпроси, въпроси...
А отговорите...
Веднага давявам 30 кила мас. Останалото - като умра, ако не ви притесняват нещата из него.
До коментар [#8] от "Huku":
Точно и това е проблема в БГ, поне според мен, че не може да се има вяра на лекарите т.е кой ще спасят. За тях ( предполагам) е важно да има спасен човек.
И в двата случая ще е спасен някой, с тази разлика че единия ще е супер благодарен, както и цялото му семесйтво, както и славата на лекаря с трансплантациите ще нарастне. А другия от ПТП-то, тъй или иначе всички го чакат да умре, няма да има чак толкова разочаровани...колкото и брутално да звучи.
Т.е при така зададените параметри, решението на уравнението е в полза на " да не е човек донор", но ако си ВЕЧЕ умрял - задължително.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.
Вход