Честването на 126 години от Съединението на България мина по утвърдения от години модел - с тържествена заря-проверка в Пловдив, на която присъстваха представителни гвардейски части, политици и обикновени граждани. От трибуната се чуха познатите официални слова, които бяха излъчени на живо в ефира на националните електронни медии. Накрая всичко приключи със задължителните фойерверки.
Най-обичайното за такива поводи са високопарните речи на политиците, които обичат да говорят за героичното минало на нацията и да изтъкват подвига на борците за освобождение. Ако човек се заслуша обаче в речите им, ще установи, че често пъти те повтарят едни и същи клишета, често лишени от смисъл. За пример само ще посочим забележителното изречение от речта на Цецка Цачева, произнесена вчера в Пловдив: "Съединението съединява, единява българския народ".
Вземаме повод от нея, за да попитаме вас, нашите читатели - има ли смисъл от речите на политиците по време на официални празници? Ако да - какъв е той? Трябва ли на такива празници политиците да говорят? Или е по-добре да замълчат, тъй като и без друго са в ефир през цялата година? От какви речи има смисъл по време на празници?
Честването на 126 години от Съединението на България мина по утвърдения от години модел - с тържествена заря-проверка в Пловдив, на която присъстваха представителни гвардейски части, политици и обикновени граждани. От трибуната се чуха познатите официални слова, които бяха излъчени на живо в ефира на националните електронни медии. Накрая всичко приключи със задължителните фойерверки.
Най-обичайното за такива поводи са високопарните речи на политиците, които обичат да говорят за героичното минало на нацията и да изтъкват подвига на борците за освобождение. Ако човек се заслуша обаче в речите им, ще установи, че често пъти те повтарят едни и същи клишета, често лишени от смисъл. За пример само ще посочим забележителното изречение от речта на Цецка Цачева, произнесена вчера в Пловдив: "Съединението съединява, единява българския народ".
17 коментара
Политиците има смисъл да произнасят празнични слова САМО ако ни припомнят от историята ни събития, които ни правят горди, че сме българи.Този подход не работи в тяхна полза, защото в съизмерване със Строителите на съвременна България техният ръст е нищоженОнези, които ползват клишета и "дървен език"просто отчитат дейност и използват възможността да се покажат в ефир, от което нищо не печелят!
Пполитиците ни са прости.... това е ясно. Още по-ясно е, че най-кратките речи са най-смеслени.
Да добавим още от Цецка Ц.: "българите да се стремят да са единни, не само по професии, по заниятия, но и в живота" - глупост на еднта степен...
Има смисъл естествено от речи но не и тези кретении. Друг е въпроса за пред кой ще бъдат речите тъй като българина твърде често се съединява, обединява и единява от кебапи с чалга привкус, и обича да казва "ти пари ми дай, аз акъл неща"!!!
Ако си припомним речта на Мартин Лутър Кинг "I have a dream", би трябвало да кажем: Да, разбира се, че има смисъл политиците да говорят на народа и на празници, и в делници. Стига обаче ораторите да имат какво да кажат или поне онези, които им пишат речите, да притежават поне 3 гънки в главите и да боравят с повече от 500 думи в речника си. За съжаление, животът ме е научил да спазвам духовна хигиена и когато политик у нас си отвори устата да държи реч, аз да си изключвам съзнанието и да си мисля, например, за ланшния сняг.
Принципно съм съгласен, с IP че политиците трябва да говорят и на празници и в делници, стига да имат какво да кажат. Точно в това е разковничето - да имат какво да кажат. И понеже като се замисля какво трябва да казват в речите, не се сещам за нищо и си мисля, че май е по-добре да не говрят поне на празници. Особоено тези, които днес управляват и се оказва, че през целия си живот са прочели само една книга
И зарята-проверка и речите са дотегнали на всички, защото се правят по толкова поводи, че си губят смисъла.
Разбира се, че има смисъл от речи, но не и на подобни, произнесени от нашенските политици. За тях това е тегоба, досадно задължение, а съчетано и с очевидно скромният им капацитет, откъм словоизказ и мисловно усилие ... нещата се превръщат в гротеска и по-скоро в пример "Как не бива да се прави..." Проблема е много сериозен и се корени в това, че никой от нашенските политици не е "израстнал", "развил" се в йерархията по нормален начин, благодарение на своите способности, а е "поставен" там, "назначен" по нечие благоволение, интерес или принадлежност към определено лоби. Така, той няма нито собствено лице, нито позиция, камо ли възглед или мисъл, които би могъл сносно и обосновано да изложи пред обществеността. И с които да й въздейства - което е и целта на една реч. Ораторството си е творчество и се учи и няма нищо общо с ритането на топка, рязане на лентички и заемане на героични пози със строг поглед....
"Как мога да знам какво мисля, преди да видя, какво казвам" гласи една сентенция. Публичната реч е полезно упражнение, все пак.
Опазил бог подобен оратор да ти е кум - да се чудиш как да събудиш гостите след неговата реч.