С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
38 7 яну 2011, 18:24, 37260 прочитания

Политика в целофан

Как и защо решихме първа страница на Капитал да изглежда по този начин

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

Тази първа страница няма нужда от много обяснения. Спряхме се на нея, защото темата с подслушването на министри и други висши държавни чиновници е важна по няколко причини.

Първо, този начин за контролиране на хората по върховете на държавата е недопустим. Разбира се, че всеки, за когото има достатъчно сериозни подозрения, че престъпва закона, може да бъде подслушван. Това обаче едва ли са всички хора от правителството и шефове на агенции. Тази ситуация означава, че или в момента ни управляват изцяло хора, заподозрени в сериозни престъпления, или че със специалните разузнавателни средства се прекалява. Втората хипотеза е по-вероятна и по-малко лоша, но това не оправдава ГЕРБ за това, че се опитва да управлява хората си по този начин.


Липсата на контрол върху стенограмите от подслушванията е другият притеснителен момент в историята. Фактът, че те могат да излязат от МВР и да стигнат до медиите, означава, че хигиената на работа там е критично ниска. Това изтичане може и да не е толкова опасно. Масовото подслушване на телефони обаче (11 хиляди разрешения за миналата година), създава опасност данни от личния живот на много хора да отиват не където им е мястото, да се използват за изнудване, или да стигат до конкуренти.

Третият доста минорен момент в историята е, че изтичането на СРС-та към медиите преследва политически цели. Това означава, че някои хора в МВР са лоялни не на тези, които им плащат заплатата - данъкоплатците, а на някоя партийна организация. Това означава още и че в тази организация разбират политиката не като конкуренция между идеи за управлението на държавата, а като пошла ченгеджийска игра.

Авторите на този сценарии сигурно сега се размазват от удоволствие как са ударили ГЕРБ "с техните камъни по тяхната глава". Разбира се, това не е политика, а нейната пошла, ориенталска посткомунистическа версия.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Куца работа 7 Куца работа

Как и защо решихме 1-ва страница на Капитал да изглежда по този начин

5 сеп 2012, 4724 прочитания

Отзад пепел, отпред - мъгла 20 Отзад пепел, отпред - мъгла

Как и защо решихме първа страница на "Капитал" да изглежда по този начин

18 май 2012, 11255 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Защо тази първа страница" Затваряне
Късният политически пубертет на ДПС

Garitage Park и казахските милиони

Големият имотен проект в София е собственост семейството на Аслан Мусин, който до 2012 г. е считан за дясна ръка на Назарбаев

Диференциран ДПС

До какво реално ще доведат идеите за по-ниски ставки на ДДС, с които се заиграват политиците

"Съгласие" купи животозастрахователния портфейл на "Дженерали" (коригирана)

Сделката е сключена в началото на декември, след като италианската компания обяви, че в България ще се съсредоточи само върху общото застраховане

Sweet Dreams (Are Made Of This)

Ани Ленъкс изненада почитателите си с изложба-автопортрет

Ядрен резонанс: на какво се дължи безпрецедентният успех на сериала "Чернобил"

Сериалът е смразяващо актуален днес, когато темата за размитите граници между истинно и лъжливо вълнуват обществото