Офшорна политика
Как и защо решихме първа страница на "Капитал" да изглежда по този начин
Тази седмица станахме свидетели на историческо събитие. Най-трудната приватизационна сделка на прехода - тази за "Булгатабак", се оказа едновременно и "най-лесна". Една седмица беше нужна на държавата да получи и одобри офертата на единствения кандидат-купувач, след което да парафира и договора с него. Това е абсолютен рекорд, достоен за книгата "Гинес". На предишните три правителства не им стигнаха 13 години, за да стигнат до края на заветната приватизация, която ще предаде в частни ръце не отделна компания, а цял един отрасъл.
Ако тази бързина на Агенцията за приватизация, ви се струва странна, не сте единствените. Тя още повече засилва подозренията, че "Булгартабак" е разменна монета в много по-голяма сделка, целяща да гарантира подкрепата на ДПС за управляващата ГЕРБ в предстоящите избори. Това би бил логичен финал на опорочената още в зародиш приватизация на тютюневия холдинг, която целеше да изгони още на старта стратегическите купувачи с безумните ангажименти за изкупуване на скъпия и нискокачествен български тютюн. Условие, което обслужва единствено интересите на партията на Доган, чиито избиратели ще запазят по този начин поминъка си още известно време. Колко точно - никой не знае. Както не е ясно и съдбата на самия Булгартабак, при положение че купувачът до последния момент грижливо криеше самоличността и плановете си за бъдещето на компанията.
Анонимността на купувача е основен проблем, при положение, че цената е съвсем малко над минималната определена от продавача. След като не получи подобаваща сума за активите, сега държавата е изправена пред още по-тежко предизвикателство - да си гарантира поне досегашните нива на акцизи от цигари в хазната.
За илюстрация на темата избрахме тази снимка на човек без лице. Тя точно описва ситуацията с купувача на "Булгартабак" - верига от офшорни компании, скрити зад руска банка, за които най-вероятно стоят български капитали. И също толкова вероятно е те да са свързани пряко или косвено с ДПС. Показателно е мълчанието на партията на Доган, която яростно се съпротивляваше при всички предишни опити за приватизация на "Булгартабак" и така успя да извоюва оставането на холдинга под крилото на държавата. Този път ДПС подозрително запази мълчание. Защо ли?