Най-скучната кампания
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Най-скучната кампания

Най-скучната кампания

Как и защо решихме първа страница на "Капитал" да изглежда по този начин

Алексей Лазаров
7119 прочитания

© Капитал


A някога беше различно. Почти винаги досега президентските избори бяха интересни, пълни с изненади и понякога със скандали. На първите преки избори за държавен глава срещу Желю Желев се състезаваха Велко Вълканов от БСП ("Желю, ти си един турчин с фес!") и Жорж Ганчев, заедно с Петър Берон ("Кажи си думата, Бероне"). После, в хладната есен на 96-та, Петър Стоянов изкочи от нищото, за да обере протеста срещу Виденовото безвремие. Пет години по-късно изключително оспорваната кампания и разнобоя между десните, катапултира нищо неподозиращия Георги Първанов на върха в държавното управление. През 2006 липсата на конкуренция от големите партии, изпрати на втория тур Волен Сидеров.

А сега е различно. Въпреки едни от най-свестните кандидати досега (само си представете – и тримата основни претендента говорят по два чужди езика и са отворени към света и модерността), кампанията за президентските избори е упражнение по замерване с клишета. Техните качества потънаха в лепкавата сивота на парцаливата българска политика. Ако са имали някакви смислени идеи за бъдещето на държавата, те бяха заглушени от дребни сметки за "тактиката" на кампанията.

От гледна точка на всички нас – избирателите, тази кампания е пропиляна. В нея нямаше сблъсък на принципи и визии за бъдещето на държавата. Заместиха ги кухите фрази и фалшивата приповдигнатост на платените публикации.

Темата ни се видя важна, защото честно казано очаквахме друго. Искахме да усетим енергия за промяна, желание за край на застоя, обещание зеленясалото блато на политиката да бъде сменено с бистрата вода на енергично управление. Вместо това получаваме същото. Други сервитьори ни поднасят попретопленото, но все така блудкаво вчерашно.

За това сме си виновни ние. През последните години голяма част от интелигентните, и смислени хора се отвратиха от политиката и така в нея се настани удобно посредствеността.

Илюстрацията на 1-ва страница направи Инна Павлова. Избирахме между няколко варианта. Рисунката, която илюстрира самия текст за предизборната кампания беше един от тях, но предпочетохме боксовите ръкавици с глухарчета, защото като че ли предават най-точно абсурдната ирония на ситуацията.

A някога беше различно. Почти винаги досега президентските избори бяха интересни, пълни с изненади и понякога със скандали. На първите преки избори за държавен глава срещу Желю Желев се състезаваха Велко Вълканов от БСП ("Желю, ти си един турчин с фес!") и Жорж Ганчев, заедно с Петър Берон ("Кажи си думата, Бероне"). После, в хладната есен на 96-та, Петър Стоянов изкочи от нищото, за да обере протеста срещу Виденовото безвремие. Пет години по-късно изключително оспорваната кампания и разнобоя между десните, катапултира нищо неподозиращия Георги Първанов на върха в държавното управление. През 2006 липсата на конкуренция от големите партии, изпрати на втория тур Волен Сидеров.

А сега е различно. Въпреки едни от най-свестните кандидати досега (само си представете – и тримата основни претендента говорят по два чужди езика и са отворени към света и модерността), кампанията за президентските избори е упражнение по замерване с клишета. Техните качества потънаха в лепкавата сивота на парцаливата българска политика. Ако са имали някакви смислени идеи за бъдещето на държавата, те бяха заглушени от дребни сметки за "тактиката" на кампанията.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

16 коментара
  • 1
    bodytalk avatar :-|
    bodytalk

    Защото играчите не са интересни. А и залогът не е кой знае какъв - Президентството е институция с предимно представителни функции, така че... и магаре да си изберем, и то ще се справи със задачата да президентства :-)))

  • 2
    donangel avatar :-|
    DonAngel

    Най-вероятно това се случи заради предизвестения край на кампанията. Вотът в България винаги е бил "овчи вот" и се опасявам, че и тези избори ни чака същото.
    Има кандидати, способни на изненади, но не-овчите гласоподаватели са малко. Повечето не мислят.
    На мен по-скоро ми е любопитно ще се сбъднат ли прогнозите за избирателната активност, последно чух над 60%... Иначе ясно кой ще спечели.

  • 3
    salamander avatar :-|
    salamander

    Абе какъв е тоя шум около президентските избори , не мога да разбера. Предизентът така или иначе има предимно представителни функции, не че нещо толкова зависи от него ( поправете ме ако греша ) Вярно, че това е начин да се разберат обществените нагласи, но аз лично никак не съм мотивирана да гласувам при положение че знам, че нищо кой знае какво няма да се промени .

  • 4
    ysc33375808 avatar :-|
    Deyan Todorov

    На мен в интернет глухарчетата първо ми заприличаха на свещички, после на бенгалски огън. Предполагам, че напечатани ще са различни, но не е лоша идеята.
    Сблъсък няма, защото са се натъманили така, че на никой не му пука. Плевнелиев сигурно в личен план се радва, че излиза от интригите (той подаде оставка като министър, не излезе в отпуск). Допускам, че ще се радва, ако не спечели изборите. Цветанов сигурно също ще се радва.
    Калфин иска да ги спечели, но сам сякаш си мисли, че някак си не може. Той може да повтори Първанов от 2001 и сам да се изненада.
    Единственият, който може и иска да бъде президент, е Кунева, но пък тя вероятно няма да ги спечели.
    Не мисля, че причината е само в нас хората. Ние имаме нужда от водачество, основано на ценности и принципи, просто не го намираме. Вижте колко лесно водачите вземат властта (например Бойко Борисов) без значение какви са, откъде идват и закъде са тръгнали. Политическата класа като обществена структура обаче не търпи принципи, защото те избистрят блатото, а точно в политическото блато имаш нужда от посредници като тях, за да знаеш къде стъпваш. Може би точно затова, вместо да удави Борисов, тя се качи на гърба му, за да изкара поредния мандат.

  • 5
    kk avatar :-|
    k

    "Най-скучната кампания" - преувеличено!

    "...Петър Стоянов изкочи от нищото..." - много преувеличено!

    Дори кампанията да е скучна, това е по скоро добра новина. Колкото по-малко живота ни зависи от политиците, толкова по-нормална страна ставаме!

    Корицата е кичозна - съжалявам!

  • 6
    hadjov avatar :-?
    дон Клеменца

    За да се получи нещо ново трябва да спечели човекът на ГЕРБ. Така ще има силно правителство и силен парламент необезпокочван от президента. При СДС на Костов не беше така, защото Костов е човек на БСП. ГЕРБ може би ще има има уникалния шанс да поправи нещата в България. Да не забравяме обаче, че част от ГЕРБ в парламента беше против антимутренския закон за отнемане на имущество. Трябва да се знае, но българите не го осъзнават, че само масово гласуване на поне две-три изборни години може бързо да изхвърли старите муцуни на бунището на историята. БСП и ДПС ще станат автоматично аутсайдери, те нямат избиратели от въздържащите се от гласуване и правят всичко възможно българинът да не гласува, като му натякват, че всички са маскари.

  • 7
    jamm avatar :-|
    jamm

    До коментар [#6] от "дон Клеменца":

    А, ясно, досега Първанов им е пречел на ГЕРБ. Как ще ми олекне като изберат Плевнелиев и нещата се оправят. Цветя и рози. :)

  • 8
    kirina avatar :-|
    kirina

    В статията не се отдава дължимото на все по-изобретателните задкулистни игри, в противен случай интересът би се засилил, а хората нямаше да са разсеяни, небрежни и в крайна сметка незаинтересовани към кампанията.

  • 9
    the8 avatar :-|
    The 8

    КАПИТАЛе, що за глупост си написало бре:

    "А сега е различно. Въпреки едни от най-свестните кандидати досега (само си представете – и тримата основни претендента говорят по два чужди езика и са отворени към света и модерността), кампанията за президентските избори е упражнение по замерване с клишета. Техните качества потънаха в лепкавата сивота на парцаливата българска политика."

    Е ТОВА ЛИ СА "най-свестните кандидати досега" - ЩОТО ГОВОРЕЛИ ПО ДВА ЕЗИКА?! Нещо по-целомърдено трябваше да измислите, ама как ли, имайки предвид кой кандидати се фаворитиризат - не, че измежду останалите някой си струва също...

    ЗАТОВА - на тези дето ни писна -->> СВЕТЛЬО ВИТКОВ[email protected]

  • 10
    the8 avatar :-|
    The 8

    да се чете "коИ кандидати" (мислех първо да конструирам по-различно изречение и после не съм поправил "кой")


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Куца работа

Куца работа

Отзад пепел, отпред - мъгла

Отзад пепел, отпред - мъгла

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK