Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

:-) :-) :-)

Как и защо решихме 1-ва страница на "Капитал" да изглежда по този начин

Алексей Лазаров
8635 прочитания

© Капитал


Случвало се е на всеки – след пътуване в чужбина, се връщате в България зареден от нови преживявания и впечатления и изведнъж, още от летището, се блъскате челно в твърда и мрачна стена от песимизъм. Посрещат ви намръщени хора, които се оплакват, мрънкат, недоволстват, роптаят, жалват се и се окайват от каквото ви хрумне. Прословутият български казан в ада, всъщност е всекидневието, което сами си правим. В синонимния ни речник има 31 думи за "нещастие" и близо два пъти по-малко за "щастие".

Това винаги сме го усещали, но след като преди седмица бяха публикувани резултатите от проучване, което доказва почти научно, че тук хората са адски недоволни от живота и себе си, решихме, че си заслужава да му обърнем малко внимание. Най-вече заради предположението, че българите са нещастни, защото са бедни. За много хора причината за масовия песимизъм тук е икономиката. Заровихме се да видим дали това е така и се получи тема на броя, която изследва повече причините човек да се чувства щастлив.

В началото тръгнахме да работим с идеята да докажем обратното на разпространеното мнение – не че българите са нещастни, защото са бедни, а обратното – че нямат пари, защото само мрънкат и не правят нищо. Оказа се, че тази хипотеза е трудна за доказване, макар и да има връзка – все пак ако си положително настроен и вярваш на хората около теб е по-вероятно да направиш нещо повече от квартален магазин.

В крайна сметка обаче се задоволихме с малко по-далечния от икономиката извод. Усещането за щастие не зависи толкова от парите, които се печелят. Те имат значение, но не чак толкова голямо. Доста по-важни са други неща, които всеки може сам да управлява.

Илюстрацията на първа взехме от имидж банката Shutterstock, защото преценихме, че отива на темата. Много внимавахме да подберем рисунка, която е положителна. Защото все пак се опитахме да разработим цялата тема не като отговор на въпроса "Защо сме нещастни", а по-скоро да разкажем как да бъдем щастливи и да спечелим от това. Дори и да не са пари, ще се чувстваме по-добре. Никак не е малко.

Случвало се е на всеки – след пътуване в чужбина, се връщате в България зареден от нови преживявания и впечатления и изведнъж, още от летището, се блъскате челно в твърда и мрачна стена от песимизъм. Посрещат ви намръщени хора, които се оплакват, мрънкат, недоволстват, роптаят, жалват се и се окайват от каквото ви хрумне. Прословутият български казан в ада, всъщност е всекидневието, което сами си правим. В синонимния ни речник има 31 думи за "нещастие" и близо два пъти по-малко за "щастие".

Това винаги сме го усещали, но след като преди седмица бяха публикувани резултатите от проучване, което доказва почти научно, че тук хората са адски недоволни от живота и себе си, решихме, че си заслужава да му обърнем малко внимание. Най-вече заради предположението, че българите са нещастни, защото са бедни. За много хора причината за масовия песимизъм тук е икономиката. Заровихме се да видим дали това е така и се получи тема на броя, която изследва повече причините човек да се чувства щастлив.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

22 коментара
  • 1
    birdman avatar :-|
    birdman

    А , аз си мислих че ще излиза новия брой в събота ....

  • 2
    dessides avatar :-|
    VT

    това за летището и т.н. ми напомня как преди десетина дена, връщайки се след едноседмичен престой извън бг, ми се стори много удачно да се плесне един билборд с надпис 'добре дошли в кочината'. най-добре веднага след излизането от терминала с приветливите митничари. естествено само на български, щото чужденеца не е от тук и е за малко.

  • 3
    petar_333 avatar :-|
    petar_333

    ....защото това ми прилича по скоро на игра на оцеляване!Играта,която се играе в България, е с най-висока степен на трудност.Затова и всеки играч е изключително важен.И докато просто се опитваме да оцелеем ще си си търпим пораженията.А те са минимална заплата-270 лв.(най-ниската в ЕС),пенсия -136лв.,а издръжката за едно дете-35лв.

  • 4
    hristostefanov avatar :-|
    hristostefanov

    "Случвало се е на всеки – след пътуване в чужбина, се връщате в България зареден от нови преживявания и впечатления и изведнъж, още от летището, се блъскате челно в твърда и мрачна стена от песимизъм. Посрещат ви намръщени хора, които се оплакват, мрънкат, недоволстват, роптаят, жалват се и се окайват от каквото ви хрумне."

    Абсолютно същото чувство имам всеки път когато се прибирам до България (живея в Германия).
    Това черногледство определено се подсилва от нашата любов към негативните предположения. Всяка обществена поръчка се предполага да е нагласена, всеки бизнесмен се предполага да е ченге/комунист/крадец, всяко длъжностно лице се предполага да е корумпирано. И това създава едно чувство на безпомощност спрямо обкръжаващия Свят - всичко вече е нагласено и предопределено. А всъщност това независимо от вероятността им си остават ПРЕДПОЛОЖЕНИЯ.
    Ако започнем да работим САМО и единствено с факти, а не с подобни негативни предположения, мисля, че нещата ще вървят доста по-добре. Всеки е виновен до доказване на противното. А ако млякото наистина се окаже прокиснато, това поне създава базата съответният човек/съответната институция ще бъде изобличена с факти, а не с предположения.

  • 5
    atropin avatar :-|
    atropin

    До коментар [#2] от "dessides":

    Еми изчезвай от "кочината", ще хванеш Господ за шлифера. Аз си живея щастливо тук.

  • 6
    alex_a avatar :-|
    Ослик, суслик, паукан

    Аз като съ върна от чужбина, не усещам мрънкане и роптаене, а мизерия и простащина.

  • 7
    dobi_p avatar :-|
    dobi_p

    До коментар [#4] от "hristostefanov":
    Вие си мислите, че са предположения, но не са...
    На мен от факти ми става зле

  • 8
    peshokev avatar :-|
    peshokev

    До коментар [#4] от "hristostefanov":

    Вие може и да спечелите обществена поръчка с позитивизъм в Германия, но тук се печелят срещу 10%...и то само ако искаш, никой зор не ти дава, даже авансово не ти ги искат...и моля ви, не бъркайте фактите с доказателствата които могат да минат пред съда...щото тук чисто формално всичко си имаме (съд, полиция, здравеопазване) и всичко е ШЕСТ (даже сме щастливи по документи, ама не знаем...и кокошките са ни щастливи, ама и те не знаят).

  • 9
    oserv avatar :-|
    Patilan

    До коментар [#3] от "petar_333":

    За това са си виновни хората. Ако свършат хората които биха работили за 270 лв, то и тази минимална заплатата ще изчезне.
    Проблемът е че на повечето хора са им пораснали корени и не могат да се размърдат. Едиствено чакат държавата да ги оправи.... и тя ги оправя, но по по друг начин....

  • 10
    nname avatar :-|
    nikcname

    нещастни сме защото искаме свобода, а нея никой не я дава даром


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Куца работа

Куца работа

Отзад пепел, отпред - мъгла

Отзад пепел, отпред - мъгла

По-важните новини

По-важните новини

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK