Случвало се е на всеки – след пътуване в чужбина, се връщате в България зареден от нови преживявания и впечатления и изведнъж, още от летището, се блъскате челно в твърда и мрачна стена от песимизъм. Посрещат ви намръщени хора, които се оплакват, мрънкат, недоволстват, роптаят, жалват се и се окайват от каквото ви хрумне. Прословутият български казан в ада, всъщност е всекидневието, което сами си правим. В синонимния ни речник има 31 думи за "нещастие" и близо два пъти по-малко за "щастие".
Това винаги сме го усещали, но след като преди седмица бяха публикувани резултатите от проучване, което доказва почти научно, че тук хората са адски недоволни от живота и себе си, решихме, че си заслужава да му обърнем малко внимание. Най-вече заради предположението, че българите са нещастни, защото са бедни. За много хора причината за масовия песимизъм тук е икономиката. Заровихме се да видим дали това е така и се получи тема на броя, която изследва повече причините човек да се чувства щастлив.
В началото тръгнахме да работим с идеята да докажем обратното на разпространеното мнение – не че българите са нещастни, защото са бедни, а обратното – че нямат пари, защото само мрънкат и не правят нищо. Оказа се, че тази хипотеза е трудна за доказване, макар и да има връзка – все пак ако си положително настроен и вярваш на хората около теб е по-вероятно да направиш нещо повече от квартален магазин.
В крайна сметка обаче се задоволихме с малко по-далечния от икономиката извод. Усещането за щастие не зависи толкова от парите, които се печелят. Те имат значение, но не чак толкова голямо. Доста по-важни са други неща, които всеки може сам да управлява.
Илюстрацията на първа взехме от имидж банката Shutterstock, защото преценихме, че отива на темата. Много внимавахме да подберем рисунка, която е положителна. Защото все пак се опитахме да разработим цялата тема не като отговор на въпроса "Защо сме нещастни", а по-скоро да разкажем как да бъдем щастливи и да спечелим от това. Дори и да не са пари, ще се чувстваме по-добре. Никак не е малко.
Случвало се е на всеки – след пътуване в чужбина, се връщате в България зареден от нови преживявания и впечатления и изведнъж, още от летището, се блъскате челно в твърда и мрачна стена от песимизъм. Посрещат ви намръщени хора, които се оплакват, мрънкат, недоволстват, роптаят, жалват се и се окайват от каквото ви хрумне. Прословутият български казан в ада, всъщност е всекидневието, което сами си правим. В синонимния ни речник има 31 думи за "нещастие" и близо два пъти по-малко за "щастие".
Това винаги сме го усещали, но след като преди седмица бяха публикувани резултатите от проучване, което доказва почти научно, че тук хората са адски недоволни от живота и себе си, решихме, че си заслужава да му обърнем малко внимание. Най-вече заради предположението, че българите са нещастни, защото са бедни. За много хора причината за масовия песимизъм тук е икономиката. Заровихме се да видим дали това е така и се получи тема на броя, която изследва повече причините човек да се чувства щастлив.
22 коментара
А , аз си мислих че ще излиза новия брой в събота ....
това за летището и т.н. ми напомня как преди десетина дена, връщайки се след едноседмичен престой извън бг, ми се стори много удачно да се плесне един билборд с надпис 'добре дошли в кочината'. най-добре веднага след излизането от терминала с приветливите митничари. естествено само на български, щото чужденеца не е от тук и е за малко.
....защото това ми прилича по скоро на игра на оцеляване!Играта,която се играе в България, е с най-висока степен на трудност.Затова и всеки играч е изключително важен.И докато просто се опитваме да оцелеем ще си си търпим пораженията.А те са минимална заплата-270 лв.(най-ниската в ЕС),пенсия -136лв.,а издръжката за едно дете-35лв.
"Случвало се е на всеки – след пътуване в чужбина, се връщате в България зареден от нови преживявания и впечатления и изведнъж, още от летището, се блъскате челно в твърда и мрачна стена от песимизъм. Посрещат ви намръщени хора, които се оплакват, мрънкат, недоволстват, роптаят, жалват се и се окайват от каквото ви хрумне."
Абсолютно същото чувство имам всеки път когато се прибирам до България (живея в Германия).
Това черногледство определено се подсилва от нашата любов към негативните предположения. Всяка обществена поръчка се предполага да е нагласена, всеки бизнесмен се предполага да е ченге/комунист/крадец, всяко длъжностно лице се предполага да е корумпирано. И това създава едно чувство на безпомощност спрямо обкръжаващия Свят - всичко вече е нагласено и предопределено. А всъщност това независимо от вероятността им си остават ПРЕДПОЛОЖЕНИЯ.
Ако започнем да работим САМО и единствено с факти, а не с подобни негативни предположения, мисля, че нещата ще вървят доста по-добре. Всеки е виновен до доказване на противното. А ако млякото наистина се окаже прокиснато, това поне създава базата съответният човек/съответната институция ще бъде изобличена с факти, а не с предположения.
До коментар [#2] от "dessides":
Еми изчезвай от "кочината", ще хванеш Господ за шлифера. Аз си живея щастливо тук.
Аз като съ върна от чужбина, не усещам мрънкане и роптаене, а мизерия и простащина.
До коментар [#4] от "hristostefanov":
Вие си мислите, че са предположения, но не са...
На мен от факти ми става зле
До коментар [#4] от "hristostefanov":
Вие може и да спечелите обществена поръчка с позитивизъм в Германия, но тук се печелят срещу 10%...и то само ако искаш, никой зор не ти дава, даже авансово не ти ги искат...и моля ви, не бъркайте фактите с доказателствата които могат да минат пред съда...щото тук чисто формално всичко си имаме (съд, полиция, здравеопазване) и всичко е ШЕСТ (даже сме щастливи по документи, ама не знаем...и кокошките са ни щастливи, ама и те не знаят).
До коментар [#3] от "petar_333":
За това са си виновни хората. Ако свършат хората които биха работили за 270 лв, то и тази минимална заплатата ще изчезне.
Проблемът е че на повечето хора са им пораснали корени и не могат да се размърдат. Едиствено чакат държавата да ги оправи.... и тя ги оправя, но по по друг начин....
нещастни сме защото искаме свобода, а нея никой не я дава даром