Ремонтът на стадион “Васил Левски” започва почти отначало

Какво ще стане, ако 45 000 разбеснели се футболни запалянковци започнат да подскачат по трибуните на националния стадион “Васил Левски”? Възможните отговори са: а) ще падне, б) няма да падне, в) не е ясно. За момента верният отговор на този въпрос е “в”. Никой ангажиран с протичащия ремонт на спортното съоръжение - проектанти, строители и дори инвеститори, не може да се произнесе за какво натоварване е предвиден стадионът.
В края на миналата седмица Дирекцията за национален строителен контрол (ДНСК) извърши по сигнал проверка на съоръжението и установи пълен хаос в документацията и направените подобрения по трибуните. Паралелно с това и независима експертиза установи, че ремонтните работи са извършени некачествено. Налага се изготвяне на нови проекти, одобряването им, дооправяне на вече ремонтираните места. Всичко това означава нова загуба на време, а вероятно и на още много пари.
Въпреки всичките нарушения от ДНСК засега няма да спрат ремонта, тъй като е пред завършване, а и инвеститорът има краен срок до есента обектът да бъде пуснат в експлоатация. Вече никой не вярва, че този срок ще може да бъде спазен.

Всеки дава акъл и проекти

Проверката на стадиона дойде след сигнал на петима водещи инженери, проектанти и преподаватели в Университета за архитектура, строителство и геодезия (УАСГ), обясни Светлана Гебрева, главен държавен инспектор в ДНСК. Те твърдят, че строителството на стадион “Васил Левски” е лошо, а изготвеният от тях проект не се изпълнява.
Инспекторите от ДНСК констатират пълен хаос в строителната документация на стадиона. Оказва се, че има разрешение и одобрени проекти само за подмяна на седалките и хидроизолацията на стадиона, а се изпълнява съвсем различен проект и друг обем работа - основна реконструкция на съоръжението. Освен отклонение от одобрени строителни книжа фирмата изпълнител извършва ремонта без технологичен проект за изпълнение на строителството, отчитат още от дирекцията. Задължение на инвеститора е да бъдат съгласувани и одобрени проектите за реконструкция на обекта.
“Това е недопустимо, все пак тук не става дума за една най-обикновена къща, а за стадион - това е уникално съоръжение, което трябва да се изчисли на динамични натоварвания и норми за земетръс”, каза Светлана Гебрева.
Преподавателите от УАСГ, които подават сигнал в ДНСК с искане за проверка, участват активно в проектирането на спортното съоръжение по възлагане на НСБ. Нито една от техните идеи обаче не е узаконена. Оказва се, че строителите понякога спазват препоръките им, друг път правят нещо съвсем различно. Именно отклонението от техния проект вероятно е станало причина да се обърнат към ДНСК. След което се оказва, че и техният проект няма нищо общо с изискванията, и проверката се обръща срещу тях.
“При липсата на одобрен цялостен проект за реконструкция те се намесват и дават техни указания за това какво да се прави. Става така, че и техните предписания по една или друга причина не са облечени в проектна форма, и кашата е пълна”, казва Светлана Гебрева.
За да не се спира вече започналият ремонт и за да се спази пусковият срок, комисията препоръчва инвеститорът да възложи на независими специалисти изготвянето на експертиза за носимоспособността на конструкцията. Подобна експертиза вече е правена, но тя касае минимална част от работата. На 20 юни НСБ поръчва на Научноизследователския строителен институт (НИСИ) експертиза за състоянието на новоположените бетони на стадиона. При нея е установено наличието на пукнатини, напуквания, обрушване и замръзване на бетоните.
“На места пукнатините достигат до 2 мм ширина и 6 мм дълбочина”, обясниха от НИСИ. Според заповедната книга на стадиона са положени две марки бетон, но според експертизата те са много повече. “Бетоните са различни и са от различни бетонови възли, освен това някои от тях не са предвидени за мразоустойчивост”, обясни Цветана Гюрова от НИСИ. Критериите, на които трябва да отговарят полаганите материали, се определят от проектанта и се залагат като изискване в проекта. Това обаче не е направено по простата причина, че цялостен проект липсва.
При това положение не може да се пристъпи към следващата част от ремонта - полагане на хидроизолации, монтиране на седалки и др.

Пътят на проекта

През 1995 г. КМФВС с председател Христо Христов обявява конкурс за проекти за ремонт на стадион “Васил Левски”. Одобрен е план на фирма “Спортстройкомплект” за седалки с подвижна хоризонтална част и дотук нещата приключват. Две години по-късно сегашният шеф на комитета Цвятко Барчовски, притиснат от сроковете на ФИФА, се заема да приведе обекта в необходимия за експлоатация вид. Екипът се доверява изцяло на това, което е оставено от предишното ръководство на КМФВС, и решава, че щом веднъж е направен проект, той може да се използва. Осемнадесет български фирми участваха в конкурса за правото на ремонт на трибуните на стадион “Васил Левски”. Петчленната комисия в състав председател Цвятко Барчовски, шеф на Комитета за младежта, физическото възпитание и спорта, бившият му заместник Пламен Кръстев, шефът на БСТ Неделчо Прошков, бившият директор на НСБ Анатоли Илиев и Асен Дюлгеров, представител на общината, избраха и възложиха строително-монтажните работи и доставката на седалки на столичната фирма “Риалти”.
Ремонтът на стадиона първоначално трябваше да приключи за около една година. Още в началото на ремонтните дейности през есента на 1998 г. се оказа, че проектът, който е имал чисто козметичен характер, включващ направата на шестмилиметрова замазка и монтаж на седалки, не може да се осъществи. Няма върху какво да се направи замазката, тъй като от 40-годишната конструкция е останал само чакъл, а в някои сектори са се появили дълбоки пропадания. При създалите се обстоятелства се наложи ремонтът да премине в цялостна реконструкция. Затова се налага ново проектиране. В него влиза цялостна преработка на конструкцията на стадиона, геодезичен проект и включване на ВИП-трибуни и пресцентър. Изготвянето му се възлага на фирма “Арикоинженеринг - Андрей Хаджов”. Изборът не е случаен, тъй като липсвал архив по строежа от 1965 г. и се търсел човекът, който го е правил преди 35 години (инж. Преслав Хаджов е проектирал тогава рамковите конструкции на стадиона - бел.ред.). Но този път проектът се ревизира от надзорници. Те пък установяват редица неточности и значителни непълноти при изчисляването, оразмеряването и конструирането на носещите елементи на трибуните. Проектите са били изготвени при липса на изследвания за сеизмичните въздействия. Става ясно, че без тях стадионът няма да бъде приет и пуснат в експлоатация от Държавната приемателна комисия. Идват нови разходи за изследвания. Те пък са възложени на УАСГ. Изготвен е нов план и разходите скачат от 3.9 млн. лева на 14.9 милиона лева. Тогава депутатът Яшо Минков намекна, че може би става въпрос за корупция. Това ангажира министър Александър Праматарски да направи комисия, която да разследва договорите, сключени от КМФВС с фирмата изпълнител “Риалти” ООД.

Отново без мачове на “Васил Левски”

Каква ще е съдбата на стадион “Васил Левски” ще стане ясно след изготвянето на експертиза за състоянието на конструкцията и носимоспособността на съоръжението. Ако резултатите покажат, че има опасност за сградата при експлоатация, т.е. при присъствие на зрители, ремонтът ще бъде спрян. Ако нещата са поправими, ще се премине към процедура по узаконяване на стадиона. Това обаче означава нова загуба на време и средства. Може би ще се наложи да се излива нов бетон, да се укрепва съоръжението срещу земетръс и пропадане. Хвърлените досега милиони левове отиват на вятъра.
Националният отбор отново ще трябва да търси дом за световните квалификации, а столичните дербита ще се играят на домакинските стадиони. Пак ще има гостуване на сини фенове на “Българска армия” и на червени на “Георги Аспарухов” с всички последствия за седалките там.


Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Абонирайте се

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
Все още няма коментари
Нов коментар

Още от Капитал