Данните сочат, че

Най-много премии

са раздадени на състезателите в два от традиционните за България спортове - вдигане на тежести и борба, тъй като те са спечелили най-много медали. Според изнесените показатели от ММС и БСТ обаче най-скъпо премираният спортист тази година е бил гимнастикът Йордан Йовчев. За двете световни титли на земя и халки от първенството в САЩ той е получил общо 48 000 лева - по 14 000 от спортното министерство, и по още 10 000 от тотото.

Интересното е, че в схемата за премиране не попада елитен спортист като тенисистката Магдалена Малеева. Тя не покрива условията за получаване на държавни премии, тъй като постиженията и не са от световни или европейски първенства, а от турнири, които не влизат в схемата. Малеева е на 23-то място в света за 2003 г. по приходи на тенисистки от ранглистата на женската асоциация WTA и е спечелила от наградни фондове на турнири 444 000 долара. За разлика от нея Йордан Йовчев е участвал тази година както на световно първенство, така и в добре платени гимнастически турнири, от които реализира приходи извън тези, получавани по линия на спортното министерство и тотализатора. По 37 000 лв. държавни премии са получили световният шампион по борба Армен Назарян - борец №1 в класическия стил в годишната класация на световната централа ФИЛА, както и щангистът Милен Добрев, чийто златен медал във Ванкувър даде възможност на националния отбор да се яви на олимпиадата с пълен отбор. Приблизително същата сума като на Назарян и Добрев е взела и Евгения Раданова, която през 2003 г. осъществи рядко срещано постижение в спорта. В началото на годината Раданова стана световна и европейска шампионка по шорт-трек, а след това спечели и световна титла в колоезденето, както и квота за участие в колоездачните състезания на летните олимпийски игри в Атина през 2004 г.

Отделно от това всеки състезател обикновено получава премия от федерацията на съответния вид спорт, чийто размер обаче е доста по-нисък. Тази схема, при която основните премии на състезателите в доста видове от индивидуалните спортове идват най-вече от държавата, е характерна не само за България, но и въобще за страни от бившия соцлагер. Причината е, че в повечето случаи става въпрос за спортове, които не привличат голямо внимание от страна на рекламодателите, и по този начин

Набирането на средства е затруднено

Дори и Йордан Йовчев, който живее и работи в САЩ, акцентира върху проблема, че спорт като гимнастиката не е достатъчно атрактивен за рекламните концепции на фирмите. „Аз имам двегодишен договор с италианската фирма за спортна екипировка „Фреди“ до олимпиадата в Атина 2004 г. В САЩ, където живея, фирмите се насочват към по-комерсиалните спортове. Интересното е, че повечето отчитат гимнастиката като много атрактивен спорт, но те се ангажират със състезателите“, каза Йовчев. Световният шампион по класическа борба Армен Назарян е рекламно лице само на една фирма - „Литекс комерс“, чийто управител Гриша Ганчев е бивш състезател и същевременно работодател на арменеца с българско гражданство. „Нямам друг личен рекламен договор освен този с „Литекс комерс“, твърди Назарян. Никой не ми е предлагал такъв нито в България, нито в чужбина“, каза натурализираният арменец. Световната шампионка по скиф Румяна Нейкова също има ограничени рекламни ангажименти, при това сключвани само за определен състезателен период. Такъв бе конт­рактът и с австралийската фирма за спортни артикули и медикаменти „Мусаши“, който бе само за месеца на провеждането на световното първенство. Националките по биатлон са едни от малкото спортисти, които имат лични рекламни договори, но те са с чужди компании и са сключвани извън България, съобщиха от федерацията по биатлон.

В бюджета за 2004 г. са предвидени в партида „Награди за медалисти и призьори“ общо 500 000 лв. Сумата е по-ниска в сравнение с тази за 2003 г., тъй като заради игрите в Атина не се провеждат световни и европейски първенства в олимпийските спортове и спечелените медали ще бъдат по-малко. Разчита се, че сумата ще покрие напълно премиите за евентуални добри постижения на българските състезатели в Атина 2004. На игрите в Сидни през 2000 г. например всеки от олимпийските шампиони получи парична награда от държавата в размер на 72 000 лева.