Олимпийската демагогия
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Олимпийската демагогия

Олимпийската демагогия

Тънкият политически сценарий повишава зрителския интерес

1152 прочитания

Елеонора Гунчева

Според някои социолози една от идеите, с които древните гърци са създали олимпийските игри, е била да се създаде вид ритуализирана война без оръжия, кръв и смърт, която всъщност да приучва хората към мир. Норбърт Елиъс и Ерик Дънинг например отбелязват в книгата си „Спортът и цивилизацията, овладяното насилие“ следното: „Такива състезания на международно ниво като олимпийските игри и световните първенства по футбол са единствената възможност за събиране и съревнование между страните в мирно време, за противопоставяне на отделните нации, без това да води до трагични последици.“ Иначе казано - това е надполитическо събитие, което обаче има собствен тънък политически сценарий.

Олимпийските сюжети

Може да звучи парадоксално, но генералната сюжетна линия на олимпийските игри и хоризонта на зрителските очаквания са свързани в голяма степен по доста демагогски начин с едно за щастие несъстояло се на бойното поле историческо събитие: противопоставянето между САЩ и Русия. Близо 50 години във времето на студената война олимпийската арена бе едно от най-важните полета за съревнование между Вашингтон и Москва, ангажирани в монументалната пропаганда на двата враждуващи лагера. Лекоатлети и хокеисти, гребци и състезатели по фигурно пързаляне се стараеха да докажат превъзходството на едните над другите в острата конкуренция на състезателите от най-напредничавата по отношение на допинга страна в онези години - ГДР. Въпреки че студената война е вече история, а спортът стана все по-глобална международна индустрия, сюжетът и хоризонтът на зрителските очаквания спрямо олимпийските игри си остава все същият.

Доста наблюдатели, като например Патрик Васор от „Монд дипломатик“, твърдят, че в същността си този сценарий се опира на вродения в масовата публика наивизъм и на всичкото отгоре набира все по-голяма популярност. В този смисъл започващата на 10 февруари в Торино зимна олимпиада ще бъде едно от най-важните събития в света за годината заедно със световното първенство по футбол в Германия. Въпреки че снежните игри не са толкова популярни, колкото тези през лятото, и от тях липсват много страни и почти цели континенти като Африка, те ангажират вниманието на цялата аудитория в Северна Америка и Европа плюс огромна част от Азия.

Неоромантизъм и политика в спорта

С една дума, дойде ли зимна олимпиада, гответе се да слушате за студената война между САЩ и Русия. Холивуд отдавна изчерпа сюжетите си с Джеймс Бонд, майор Роза Хлеб и „От Русия с любов“, но в специфичен сектор като спорта те все още са факт. Тъй като съвременният напълно комерсиализиран спорт повече от всякога има нужда от някакъв вид неоромантизъм и култивиране на съвременна интрига, всички коментатори и до днес изтъкват, че например хокеят е бил поле за разчистване на сметки между двете страни в продължение на десетилетия. По същество това е точно същата неподправена демагогия, но именно тя е в състояние да осигури пред тв екраните онзи тип аудитория, състояща се от прехласнати по миналото домакини или патриотично настроени мъжаги, за които спортът е единственият повод за положително демонстриране на национална идентификация. Някак си назад остава фактът, че повечето от руските хокеисти отдавна играят в НХЛ и на практика са продукти и на американската школа. Показателно е, че огромна част от хората са склонни да вярват в подобни неща: например на зимните олимпийски игри в Солт лейк сити през 2002 г. ощетяването на няколко руски спортисти от съдиите стана повод спортните ръководители от Москва да извадят призраците от миналото и да съзрат световен заговор срещу тях, оглавяван от САЩ, напълно в духа на пропагандата от времената на Леонид Брежнев. Именно това събитие предизвика най-широк отзвук и бе много по-коментирано, отколкото който и да било златен медал. Да не говорим, че преди всеки мач между Русия и Чехия по хокей на лед се правят не съвсем уместни исторически аналогии с Прага 1968, припом­ня се как преди олимпийския хокеен финал в Инсбрук през 1976 г. между СССР и ЧССР столицата на Чехословакия осъм­нала в надписи „Вие по нас - с танкове, ние по вас - с шайби!“, как някой си чешки хокеист провокирал съветските другари преди финала за купата на вестник „Руде право“ преди 30 години, как същият после бил освиркан от съветските другари преди финала за купата на вестник „Известия“ и т.н. Впрочем подобни неща може да прочетете и в интервютата на големия чешки хокеист Яромир Ягър, давани по време на олимпиадата през 2002 г., което показва, че игрите повече от всякога се нуждаят от някакъв нов вид маркетинг, който да привлича повече внимание и да продава по-добре олимпийския продукт. Без съмнение подобен спектакъл вероятно ще има и в Торино.

Специфики на олимпийския дебат

Друга специфична черта на олимпийския дебат е да се изтъкват не толкова предимствата на домакините, колкото недостатъците в организацията. Преди Атина 2004 например цялата световна преса се подигра на гърците, че не са в състояние да организират игрите и че олимпиада изобщо няма да има поради закъснението на строителните работи. Олимпиада все пак имаше, при това проведена по възможно най-отличния начин, макар и с цената на доста повече пари от първоначалната сметка.

Коментаторите много обичат да припомнят и истории като онази от игрите в Лейк Плесид през 1980 г., когато висшата държавна администрация на САЩ в лицето на президента Джими Картър и държавния секретар Сайръс Ванс не оказа достатъчно съдействие на организаторите заради прекалено голямото влияние на Съветския съюз в МОК и очертаващия се бойкот на предстоящите летни игри в Москва, и в крайна сметка спортистите, в това число и тези от СССР, бяха настанени не в олимпийско село, а в сградата на току-що построен затвор и спяха по килиите. Към днешна дата обаче далеч по-малко материали може да се срещнат по теми като тази какво се случи със съоръженията за зимните олимпийски игри в Сараево през 1984 г. - първият град от Източна Европа, получил правото да организира такова състезание. Вероятно доста хора все още помнят изпълнението на онази знаменита двойка от Нотингам Джейн Торвил - Кристофър Дийн на ледената пързалка в Зетра, която впоследствие бе бомбардирана и разрушена в гражданската война, шеметната надпревара с бобслей в улея, който след това влезе в работа на военните като артилерийска огнева позиция, и спусканията на Алберто Томба по пистата, където след това се сражаваха сърби и босненци. Гражданите на Сараево след това построиха всичко отново, кандидатстваха за олимпиадата през 2010 г., на които разчитаха да помогнат за възстановяването на туризма в страната. В крайна сметка МОК даде игрите на Ванкувър, тъй като спортът отдавна вече е бизнес, а не събитие, което може да попадне в град като Сараево. Просто сценарият вече е съв­сем друг.

Руските фигуристи са фаворити на леда

В навечерието на олимпиадата в Торино американските специалисти във фигурното пързаляне заявиха, че ледът им се вижда червен. Дори и треньорите на състезателите от САЩ признаха, че фигуристите от Русия са безспорните фаворити в четирите дисциплини (мъже, жени, спортни и танцови двойки), но все пак изразиха оптимизъм, че могат да им отнемат поне един от златните медали.
В края на януари руският тим спечели всички първи места на европейското в Лион. Според Скот Хамилтън, златен медалист от Сараево-84 и коментатор на NBC, подобен развой на леда в Торино ще е доста неприятен за фигурното пързаляне, тъй като няма интерес към спорт, в който медалите се печелят само от фигуристи на една страна. Теоретично е възможно руснаците да вземат и четирите първи места, тъй като в Лион Плюшченко спечели петата си европейска титла, а волната му програма съдържаше един четворен и седем тройни скока, и то, при положение че беше болен преди турнира. Ирина Слуцкая счупи рекорда на Катарина Вит със седма титла. Спортната двойка Татяна Тотмянина и Максим Маринин спечели последните две световни първенства, а танцовият дует Татяна Навка и Роман Костомаров има само една загуба от 2003 г. насам. Въпреки това американците вярват в шансовете си. „Винаги има шанс, ледът е хлъзгав, казва Ричард Калахан, треньор на олимпийската шампионка Тара Липински. Слуцкая е наистина добра, притежава перфектна техника, но липсва артистичност, което има много значение по новия правилник. Затова Мишел Кван може да успее.“ Двайсет и пет годишната Кван не успя да вземе квота за игрите заради контузия, но бе включена в състава на САЩ очевидно и поради по-големия си маркетингов потенциал. Разчита се, че при танцовите двойки натурализираната канадка Танит Белбин и Бенджамин Агосто биха имали шансове срещу Навка и Костомаров. Срещу Плюшченко излиза Джони Уеър. Интересното е, че руската и американската школа от доста време на практика работят много близо една до друга. Американските фигуристи Кван и Уеър работят под ръководството на знаменитата треньорка Татяна Тарасова, а руските състезатели тренират и живеят в САЩ.

Елеонора Гунчева

Според някои социолози една от идеите, с които древните гърци са създали олимпийските игри, е била да се създаде вид ритуализирана война без оръжия, кръв и смърт, която всъщност да приучва хората към мир. Норбърт Елиъс и Ерик Дънинг например отбелязват в книгата си „Спортът и цивилизацията, овладяното насилие“ следното: „Такива състезания на международно ниво като олимпийските игри и световните първенства по футбол са единствената възможност за събиране и съревнование между страните в мирно време, за противопоставяне на отделните нации, без това да води до трагични последици.“ Иначе казано - това е надполитическо събитие, което обаче има собствен тънък политически сценарий.

Олимпийските сюжети

Може да звучи парадоксално, но генералната сюжетна линия на олимпийските игри и хоризонта на зрителските очаквания са свързани в голяма степен по доста демагогски начин с едно за щастие несъстояло се на бойното поле историческо събитие: противопоставянето между САЩ и Русия. Близо 50 години във времето на студената война олимпийската арена бе едно от най-важните полета за съревнование между Вашингтон и Москва, ангажирани в монументалната пропаганда на двата враждуващи лагера. Лекоатлети и хокеисти, гребци и състезатели по фигурно пързаляне се стараеха да докажат превъзходството на едните над другите в острата конкуренция на състезателите от най-напредничавата по отношение на допинга страна в онези години - ГДР. Въпреки че студената война е вече история, а спортът стана все по-глобална международна индустрия, сюжетът и хоризонтът на зрителските очаквания спрямо олимпийските игри си остава все същият.

Доста наблюдатели, като например Патрик Васор от „Монд дипломатик“, твърдят, че в същността си този сценарий се опира на вродения в масовата публика наивизъм и на всичкото отгоре набира все по-голяма популярност. В този смисъл започващата на 10 февруари в Торино зимна олимпиада ще бъде едно от най-важните събития в света за годината заедно със световното първенство по футбол в Германия. Въпреки че снежните игри не са толкова популярни, колкото тези през лятото, и от тях липсват много страни и почти цели континенти като Африка, те ангажират вниманието на цялата аудитория в Северна Америка и Европа плюс огромна част от Азия.

Неоромантизъм и политика в спорта

С една дума, дойде ли зимна олимпиада, гответе се да слушате за студената война между САЩ и Русия. Холивуд отдавна изчерпа сюжетите си с Джеймс Бонд, майор Роза Хлеб и „От Русия с любов“, но в специфичен сектор като спорта те все още са факт. Тъй като съвременният напълно комерсиализиран спорт повече от всякога има нужда от някакъв вид неоромантизъм и култивиране на съвременна интрига, всички коментатори и до днес изтъкват, че например хокеят е бил поле за разчистване на сметки между двете страни в продължение на десетилетия. По същество това е точно същата неподправена демагогия, но именно тя е в състояние да осигури пред тв екраните онзи тип аудитория, състояща се от прехласнати по миналото домакини или патриотично настроени мъжаги, за които спортът е единственият повод за положително демонстриране на национална идентификация. Някак си назад остава фактът, че повечето от руските хокеисти отдавна играят в НХЛ и на практика са продукти и на американската школа.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.