Олимпийската демагогия

Тънкият политически сценарий повишава зрителския интерес

Елеонора Гунчева

Според някои социолози една от идеите, с които древните гърци са създали олимпийските игри, е била да се създаде вид ритуализирана война без оръжия, кръв и смърт, която всъщност да приучва хората към мир. Норбърт Елиъс и Ерик Дънинг например отбелязват в книгата си „Спортът и цивилизацията, овладяното насилие“ следното: „Такива състезания на международно ниво като олимпийските игри и световните първенства по футбол са единствената възможност за събиране и съревнование между страните в мирно време, за противопоставяне на отделните нации, без това да води до трагични последици.“ Иначе казано - това е надполитическо събитие, което обаче има собствен тънък политически сценарий.

Олимпийските сюжети

Може да звучи парадоксално, но генералната сюжетна линия на олимпийските игри и хоризонта на зрителските очаквания са свързани в голяма степен по доста демагогски начин с едно за щастие несъстояло се на бойното поле историческо събитие: противопоставянето между САЩ и Русия. Близо 50 години във времето на студената война олимпийската арена бе едно от най-важните полета за съревнование между Вашингтон и Москва, ангажирани в монументалната пропаганда на двата враждуващи лагера. Лекоатлети и хокеисти, гребци и състезатели по фигурно пързаляне се стараеха да докажат превъзходството на едните над другите в острата конкуренция на състезателите от най-напредничавата по отношение на допинга страна в онези години - ГДР. Въпреки че студената война е вече история, а спортът стана все по-глобална международна индустрия, сюжетът и хоризонтът на зрителските очаквания спрямо олимпийските игри си остава все същият.

Доста наблюдатели, като например Патрик Васор от „Монд дипломатик“, твърдят, че в същността си този сценарий се опира на вродения в масовата публика наивизъм и на всичкото отгоре набира все по-голяма популярност. В този смисъл започващата на 10 февруари в Торино зимна олимпиада ще бъде едно от най-важните събития в света за годината заедно със световното първенство по футбол в Германия. Въпреки че снежните игри не са толкова популярни, колкото тези през лятото, и от тях липсват много страни и почти цели континенти като Африка, те ангажират вниманието на цялата аудитория в Северна Америка и Европа плюс огромна част от Азия.

Неоромантизъм и политика в спорта

С една дума, дойде ли зимна олимпиада, гответе се да слушате за студената война между САЩ и Русия. Холивуд отдавна изчерпа сюжетите си с Джеймс Бонд, майор Роза Хлеб и „От Русия с любов“, но в специфичен сектор като спорта те все още са факт. Тъй като съвременният напълно комерсиализиран спорт повече от всякога има нужда от някакъв вид неоромантизъм и култивиране на съвременна интрига, всички коментатори и до днес изтъкват, че например хокеят е бил поле за разчистване на сметки между двете страни в продължение на десетилетия. По същество това е точно същата неподправена демагогия, но именно тя е в състояние да осигури пред тв екраните онзи тип аудитория, състояща се от прехласнати по миналото домакини или патриотично настроени мъжаги, за които спортът е единственият повод за положително демонстриране на национална идентификация. Някак си назад остава фактът, че повечето от руските хокеисти отдавна играят в НХЛ и на практика са продукти и на американската школа.


Благодарим Ви, че четете Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Вече съм абонат Абонирайте се

Още от Капитал