София 2014 отпадна от игрите

София отпада от надпреварата за домакинство на зимните олимпийски игри през 2014 г. след пресяване на седемте кандидати по време на заседание на изпълкома на Международния олимпийски комитет (МОК) в Лозана.

Президентът на МОК Жак Рог обяви за официални кандидати Сочи (Русия), Залцбург (Австрия) и Пьончанг (Република Корея). Тези градове могат веднага да проведат игрите, каза Рог и благодари на останалите участници София, Хака (Испания), Алмати (Казахстан) и Боржоми (Грузия). Очакваше се във втория тур да преминат поне четирима кандидати, което даваше по-голям шанс на София. Основният мотив на членовете на изпълкома да пуснат напред само три града бе, че нито един от отпадащите няма възможности да се подготви в оставащите седем години. София има много пропуски - слаба правителствена подкрепа, лоша инфраструктура и пътища, недостатъчна леглова база и липса на готови спортни съоръжения, става ясно от доклада на работната комисия към МОК. 18 неправителствени екологични организации от България са изпратили писма, че не искат в страната да има зимни олимпийски игри. Отчита се и липсата на достатъчно опит и професионализъм в набързо сформирания комитет по кандидатурата на София, както и фактът, че председателят на комитета по кандидатурата Васил Иванов-Лучано не бе в състава на делегацията. По това време Лучано бе обявил, че ще е на конгрес на Европейската федерация по бокс, където се кандидатира за вицепрезидент.


Отпадането на София от играта е логичен завършек на една противоречива кампания по кандидатстване и редица неблагоприятни събития по смяна на ръководства на засегнати в организацията институции. Самият инициативен комитет бе сформиран набързо във време, когато Българският олимпийски комитет (БОК) нямаше председател, а София кмет. Заявлението за кандидатстване, изпратено до МОК, бе с подпис на временно оглавяващата БОК бивша шефка на тотото Ирена Кръстева, придружено с писмо от бившия кмет на столицата Стефан Софиянски за съг­ласието на общината. Периодът съвпадна и със смяна на ръководството на спорта в страната, като Весела Лечева зае мястото на бившия министър Васил Иванов. Двамата също не можаха да намерят общ език за олимпийската идея. Впоследствие новият кмет Бойко Борисов пък поиска монопол на София за територията, на която евентуално ще се проведат игрите, планувани до този момент в зимните курорти Банско и Боровец. София 2014 дълго чака подкрепата на правителството, която дойде месец преди избора на МОК за продължаващите във втория кръг.

„София беше чудесен кандидат, но БОК не прави почти нищо за популяризирането на кандидатурата й“, анализира Ройтерс. Скромното международно представяне отговаряше напълно на сумата от 350 000 лв., която формираше бюд­жета на организационния комитет за първия етап и парите свършиха много преди 22 юни, деня на избора. Като капак дойде и италианският скандал, в който бе замесен бившият премиер Симеон Сакскобургготски. Дни преди да се разчуе за аферата царят използва частно посещение в Лозана, за да се срещне с Жак Рог. София не губи нищо, защото реални инвестиции заради кандидатурата нямаше. Иначе проект „София 2014“ включваше изграждане на магистралите „Люлин“ и „Струма“, както и летище в Банско. Освен свързания със събитието бюджет от 1.322 млрд. долара, бяха предвидени още 820 млн. долара да бъдат инвестирани от държавата и публичните фондове в инфраструктурата на София и транспортните връзки до Боровец и Банско. София ще се кандидатира за домакин на зимната олимпиада през 2018 г., ако не премине първия кръг от борбата за организатор на игрите през 2014 г., обяви преди дни председателят на БОК Стефка Костадинова.Както се казва в хазартния бизнес: не губете кураж за следващия тираж.

За трети път София за трети път не успява да получи домакинство на зимни олимпийски игри. През 1985 г. загуби с два гласа от Албервил (Франция) за игрите през 1992 г. Втория път през 1987 г. отпадна още на първи тур за олимпиадата 1994. Тогава домакинството бе дадено на Лилехамер (Норвегия).