С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
14 12 окт 2007, 16:02, 5773 прочитания

Странните сметки на българския голф

Луксозно начало нарои много игрища и шепа играчи

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg


Ханс е турист от Германия, резервирал чрез интернет едноседмичен престой в испанската къща на голф игрището в Ихтиман. След втория ден от престоя си той споделя: "Къде са голфърите? За пръв път играя сам на цяло игрище. Това е уникално преживяване. Ще го разкажа на приятели, но никой няма да ми повярва." Според него в Германия игрищата са толкова пренаселени, че пропускателният режим е само на групи от по четирима души на всеки 20 минути. Ханс остава много доволен от спокойствието и липсата на навалица, но за българския голф това не е комплимент.

Макар че голф индустрията в България стартира преди няколко години с реални намерения за бизнес чрез този спорт и вече разполага с изградена инфраструктура, очакванията за бързо и динамично развитие на този сектор в частта му за усилване на туристическия поток от чужбина и въобще за потреблението на голф в България до този момент не се оправдават. Проектите изпълниха най-вече социалната си функция - откриха се нови работни места, оползотвориха се пустеещи земи, но все още обектите работят без печалба. Причината е, че прекалено малко хора играят голф в България.

По 20 на година

Въпреки това в ранните часове на 29 септември мощен взрив, причинен от 300 кг амонит, изпрати в историята емблематичния за управлението на Тодор Живков хотел "Правец" и отвори пътя на поредния луксозен голф комплекс в България. Бумът на този вид инвестиции поначало е характерен в момента за Източна Европа и ще продължи през следващото десетилетие според прогнозите на дизайнерите на игрища и производителите на екипировка. В момента в страната има три игрища в - Ихтиман, Равно поле и Сливен, изграждат се още пет - в района на Каварна, Балчик, Разлог, Долна баня и Горна баня. Други проекти, в това число и този в Правец, са на първа копка. Около десет други инвеститора са в преговори или процедура по придобиване на терени из цялата страна. Глобалната голф концепция е в България да има около петдесет игрища.

И тук възниква въпросът - дали в случая не се стига до някакъв вид пазарна дерегулация? По неофициални данни броят на голфърите в България се увеличава годишно с не повече от двайсет души. За седемте години, откакто бе построено първото игрище в Ихтиман, до момента голф у нас играят 300 души, в това число и чужденците. Същевременно сметките показват, че за да бъде печеливш такъв обект, пред него дневно трябва да минават минимум 180 голфъри.



Очевидно е, че този спорт в България се маркетира неправилно. В световен мащаб голфът вече става по-масов и достъпен спорт, докато у нас практикуването му се счита за аристократична привилегия на затворен кръг хора. Например в Канада всеки шести играе голф, в Япония - всеки осми, в САЩ - всеки единайсети, а в Швейцария и Ирландия - всеки петнайсети. В Англия един на всеки 63-ма е голфър. Подобно е положението и в страна като Германия, където доскоро голфът се е развивал в относително затворена клубна система. Според изследване на Германския статистически институт голфът в страната отбелязва връх по прираст на членове в сравнение с всички останали спортове, като регистрира 30 000 нови голфъри и в момента всеки един на 171 германци практикува този спорт.

Как се постига този ефект? Оказва се, че веригата "Голф Рейнж" в Германия строи масово непретенциозни игрища с девет дупки в големите градове, и то на места, където може да се стига с метро. Таксите за една игра варират от 10 до 40 евро. Въпреки че терминът достъпен лукс по принцип е някакъв вид анахронизъм, в момента все повече германци се ориентират към луксозния спорт заради приемливите условия. В резултат на тази политика още през 2005 г. клубовете обявиха оборот от членски внос в размер на 500 млн. евро и над 250 млн. евро от търговия с екипировка, което е 105% ръст. Противно на практиката на германския пазар, където голф клубовете се позиционират не само във високия, но и в ниския ценови сегмент, при българските инвеститори, с малки изключения, водещо е луксозното начало. Проектират се и се строят голф игрища от много висок клас за играчи от професионално ниво. Обявяваните инвестиции са в рамките на 50-70 млн. евро и нагоре, докато масовите комплекси в Германия са на стойност около 3-4 млн. евро.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Франция стана световен шампион по футбол Франция стана световен шампион по футбол

"Петлите" победиха категорично Хърватия с 4:2

15 юли 2018, 2117 прочитания

"Тигрите оцеляват"... по български 1 "Тигрите оцеляват"... по български

Как без нито една победа в редовния сезон и само с две победи в плейофите "Витоша" (Бистрица) остана в Първа лига

27 май 2018, 5529 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Спорт" Затваряне
Стадиони в бъдеще време

Демографският фактор и глобалното затопляне налагат нови модели от второ поколение

Суша, потоп и още от същото

Как земеделието да се адаптира към климатичните промени

Въведение в софийското улично изкуство

По следите на "артисти, райтъри и вандали"

"Агрия груп" купува производител на слънчогледово олио

Базираната в Лясковец "Кехлибар" ще е първата компания за преработка на слънчоглед в портфейла на холдинга

Миролио продаде дела си в "Булгартабак" за 26.6 млн. лв.

През фондовата борса бяха прехвърлени 7.22% от капитала, които отговарят точно на дела на италианския бизнесмен

Арт пространство: място 167

Едно от най-новите пространства за изкуство в София се помещава в къща, построена от неизвестен архитект през 1897 г.

Рапсодия в зелено

"Неотъпкана пътека" е първият по рода си фестивал в България

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 28

Капитал

Брой 28 // 14.07.2018 Прочетете
Капитал PRO, Малките фирми ще имат субсидия от 50 хил. лв. за излизане на борсата, БДЖ си търси застраховател

Емисия

DAILY @7AM // 16.07.2018 Прочетете