С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
14 12 окт 2007, 16:02, 6002 прочитания

Странните сметки на българския голф

Луксозно начало нарои много игрища и шепа играчи

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg


Ханс е турист от Германия, резервирал чрез интернет едноседмичен престой в испанската къща на голф игрището в Ихтиман. След втория ден от престоя си той споделя: "Къде са голфърите? За пръв път играя сам на цяло игрище. Това е уникално преживяване. Ще го разкажа на приятели, но никой няма да ми повярва." Според него в Германия игрищата са толкова пренаселени, че пропускателният режим е само на групи от по четирима души на всеки 20 минути. Ханс остава много доволен от спокойствието и липсата на навалица, но за българския голф това не е комплимент.

Макар че голф индустрията в България стартира преди няколко години с реални намерения за бизнес чрез този спорт и вече разполага с изградена инфраструктура, очакванията за бързо и динамично развитие на този сектор в частта му за усилване на туристическия поток от чужбина и въобще за потреблението на голф в България до този момент не се оправдават. Проектите изпълниха най-вече социалната си функция - откриха се нови работни места, оползотвориха се пустеещи земи, но все още обектите работят без печалба. Причината е, че прекалено малко хора играят голф в България.


По 20 на година

Въпреки това в ранните часове на 29 септември мощен взрив, причинен от 300 кг амонит, изпрати в историята емблематичния за управлението на Тодор Живков хотел "Правец" и отвори пътя на поредния луксозен голф комплекс в България. Бумът на този вид инвестиции поначало е характерен в момента за Източна Европа и ще продължи през следващото десетилетие според прогнозите на дизайнерите на игрища и производителите на екипировка. В момента в страната има три игрища в - Ихтиман, Равно поле и Сливен, изграждат се още пет - в района на Каварна, Балчик, Разлог, Долна баня и Горна баня. Други проекти, в това число и този в Правец, са на първа копка. Около десет други инвеститора са в преговори или процедура по придобиване на терени из цялата страна. Глобалната голф концепция е в България да има около петдесет игрища.

И тук възниква въпросът - дали в случая не се стига до някакъв вид пазарна дерегулация? По неофициални данни броят на голфърите в България се увеличава годишно с не повече от двайсет души. За седемте години, откакто бе построено първото игрище в Ихтиман, до момента голф у нас играят 300 души, в това число и чужденците. Същевременно сметките показват, че за да бъде печеливш такъв обект, пред него дневно трябва да минават минимум 180 голфъри.



Очевидно е, че този спорт в България се маркетира неправилно. В световен мащаб голфът вече става по-масов и достъпен спорт, докато у нас практикуването му се счита за аристократична привилегия на затворен кръг хора. Например в Канада всеки шести играе голф, в Япония - всеки осми, в САЩ - всеки единайсети, а в Швейцария и Ирландия - всеки петнайсети. В Англия един на всеки 63-ма е голфър. Подобно е положението и в страна като Германия, където доскоро голфът се е развивал в относително затворена клубна система. Според изследване на Германския статистически институт голфът в страната отбелязва връх по прираст на членове в сравнение с всички останали спортове, като регистрира 30 000 нови голфъри и в момента всеки един на 171 германци практикува този спорт.

Как се постига този ефект? Оказва се, че веригата "Голф Рейнж" в Германия строи масово непретенциозни игрища с девет дупки в големите градове, и то на места, където може да се стига с метро. Таксите за една игра варират от 10 до 40 евро. Въпреки че терминът достъпен лукс по принцип е някакъв вид анахронизъм, в момента все повече германци се ориентират към луксозния спорт заради приемливите условия. В резултат на тази политика още през 2005 г. клубовете обявиха оборот от членски внос в размер на 500 млн. евро и над 250 млн. евро от търговия с екипировка, което е 105% ръст. Противно на практиката на германския пазар, където голф клубовете се позиционират не само във високия, но и в ниския ценови сегмент, при българските инвеститори, с малки изключения, водещо е луксозното начало. Проектират се и се строят голф игрища от много висок клас за играчи от професионално ниво. Обявяваните инвестиции са в рамките на 50-70 млн. евро и нагоре, докато масовите комплекси в Германия са на стойност около 3-4 млн. евро.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Как НБА поиска да е спорт №1 1 Как НБА поиска да е спорт №1

Баскетболната лига е по-динамична отвсякога, навлиза в нови територии, разширява влиянието си в световен мащаб и експериментира с всичко

9 ное 2018, 22135 прочитания

УЕФА се изправя срещу ФИФА заради желанието за създаването нови турнири УЕФА се изправя срещу ФИФА заради желанието за създаването нови турнири

Разговорите са свързани с идеи на ФИФА за нови турнири

3 ное 2018, 4276 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Спорт" Затваряне
Стадиони в бъдеще време

Демографският фактор и глобалното затопляне налагат нови модели от второ поколение

Подрязаните крила на Huawei

Решението на Google удря по амбициите на китайския гигант да оглави глобалния смартфон сектор

Как се гласува днес

Преференциите имат нови номера, машинното гласуване не е толкова трудно

България изнася все повече машини и авточасти

Увеличението във външната търговия през 2015 г. идва основно от пазарите на ЕС. Спад има при суровините, но той е ценови

Градът е сцена

Международната програма на "Варненско лято" и "Световен театър в София"

Галина Дългото чорапче

Социалният цирк на осиновената в Дания Галина Риом-Ройбек учи децата у нас на приобщеност, емпатия и вяра в себе си