Ola Rio
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Ola Rio

С преминаването на олимпийския флаг в ръцете на Леандро Паеш, погледите вече са насочени към Рио де Жанейро

Ola Rio

Лондон остави своите уроци, които Бразилия има 4 години да научи

4571 прочитания

С преминаването на олимпийския флаг в ръцете на Леандро Паеш, погледите вече са насочени към Рио де Жанейро

© Reuters


В понеделник сутринта в търговския център край олимпийския парк в Лондон усещането беше като за един обикновен ден. Магазините отвориха обичайно рано, но без суматохата и натоварването от последните дни и най-вече от предната вечер. Тук-таме се разхождаха спортисти и треньори в последен тур за подаръци, преди да се върнат по домовете си след края на олимпийските игри. В часовете, в които английската столица се връщаше към нормалния си ритъм на живот, напрежението започва да се пренася много по на запад и много по на юг. Само няколко часа по-рано кметът на Лондон Борис Джонсън предаде олимпийското знаме на колегата си от Рио де Жанейро Едуардо Паеш. Краят на олимпийските игри в Лондон постави началото на обратното броене за следващия домакин през 2016 г.

Когато Рио получи домакинството на игрите преди три години, това решение на Международния олимпийски комитет беше възприето като жест към най-голямата страна в Латинска Америка и към успехите на нейната икономика, вече шеста по размер в света. Тези три години обаче преминаха в сянката на напредъка на Лондон, а и на подготовката на Бразилия за първото й голямо спортно изпитание – домакинството на световното първенство по футбол през 2014 г. Сега обаче вече няма място за криене – Рио е в центъра на вниманието, а приготовленията и реализацията на домакинството ще бъдат пречупвани през постиженията на Лондон. И както във Великобритания си даваха сметка, че няма да е лесно да направят олимпиада като тази в Пекин през 2008 г. и ще трябва да измислят различния подход, така и Рио е изправен пред задачата да намери своето лице, като използва уроците от последните две седмици.

Трабахо си, пачанга но

Преди всичко космополитният бразилски метрополис трябва да се справи навреме с изграждането на олимпийските съоръжения. Празненствата по получаване на световното първенство по футбол сякаш продължиха прекалено дълго и две години преди първия мач изграждането на голяма част от стадионите, летищата и необходимата инфраструктура върви със закъснения, а някои строежи дори още не са започнали. В това отношение олимпийските игри ще имат предимството, че покрай футбола голяма част от стадионите в Рио ще бъдат завършени още през 2014 г., а друга част вече бяха изградени за Панамериканските игри през 2007 г. В момента обаче забавените проекти, преразходът на бюджета, претоварените летища, пътища и метро дават на местните жители усещането, че първият южноамерикански домакин на олимпийски игри има да измине дълъг път, докато докара нещата до нивото на Лондон.

Един от проблемите е, че макар и с дълга история и с глобално излъчване, Рио все още не може да настигне развития свят. Дори и подпомогнат от бразилския икономическия бум през последните години, увеличените инвестиции и устрема за бързо развитие, Рио продължава да страда от много от болежките на по-бедните мегаполисите. "Бразилия и Рио имат четири години да оправят всички неща, които не са оправени в последните 400 години", твърди Алберто Мурай Нето, бивш член на Бразилиския олимпийски комитет.

Бразилското министерство на туризма очаква около 400 хиляди чуждестранни туристи като добавка към стотиците хиляди бразилци, които ще искат да наблюдават олимпиадата на живо. Това означава невероятно увеличение на натоварването за летища, хотели, пътища и другата инфраструктура. Лондон в крайна сметка нямаше този проблем, тъй като туристите останаха на страна от олимпийската суматоха и насочиха интереса си към други европейски дестинации. Самите лондончани предпочетоха да се изнесат от града и някои квартали бяха определени като "призрачни градове". Дори и хората, които имат бизнес, предпочетоха да не пътуват до работните си места. Бизнесът в Канари Уорф отчете, че 40% от служителите са работили от домовете си по време на игрите и по този начин са спестени много неприятности – първо на себе си и след това на града от това, че не са претоварили транспортната система. В Рио обаче това едва ли ще бъде така – предполага се, че много туристи ще искат да съчетаят посещението на тази атрактивна дестинация с възможността да гледат олимпиадата на живо.

Маратон или четиригодишен спринт

Другият голям проблем за организаторите на 31-ата олимпиада вече се чувства от известно време – растящите разходи за работна ръка и данъци, известни в страната като "Бразилски разходи", както и инфлиралите цени – от строителни кранове до кокосовите орехи, които се продават на плажа. Критиците на проекта смятат, че разходите за домакинството могат да надхвърлят предварително предвидените 14.4 милиарда долара, от които 11.4 милиарда публични финанси. В Лондон кметът на Рио Едуардо Паеш заяви, че като бизнес и финансови възможности градът му не може да се сравнява с английската столица. Попитан колко ще струват игрите, той отклони темата с неубедителното "трудно е да се изчисли". "Много от проектите ще подобрят функционирането на града и след края на игрите, затова не могат да бъдат наречени олимпийски", заяви той при завръщането си в Бразилия с олимпийския флаг, цитиран от местните медии. Изпълнителният секретар на бразилското спортно министерство Луиш Фернандеш пък каза пред репортери в Лондон нещо в същия дух: "Можем да кажем колко ще струват олимпийските игри, когато всичко е готово. В този бюджет има много аспекти, които трябва да се вземат под внимание. Нашият хоризонт е да се придържаме към основната, оригиналната програма, която предложихме."

До момента готовите неща от тези, които трябва да се изградят от нулата, са твърде малко. По време на посещението си през юни инспекторите от МОК заявиха, че "графикът вече е твърде стегнат и остава значителна работа за свършване". Рио все още не е започнал да изгражда олимпийския парк и комплекса от сгради, които ще приемат повечето състезания и съоръжения за медиите. Най-големият бразилски вестник O Globo нарича предстоящите предизвикателства "маратон", докато други по-скоро го определят като "спринт", макар и в рамките на четири години, които вече не изглеждат толкова много. Представителите на организационния комитет обещават поне спортните съоръжения да са готови до 2015 г., за да могат да започнат да приемат тестовите състезания. "Времето е противник, но сега е на наша страна. Вървим навреме и според графика", заяви на пресконференция в Лондон Леонардо Гринер, изпълнителен директор на организационния комитет на Рио 2016.

Ако има добра новина, тя е, че Рио все пак има известно предимство като домакин на големи събития. Като се изключи ежегодният карнавал, големите концерти и новогодишните празненства на плажа "Копакабана", през 2007 г. там бяха проведени Панамeриканските игри. Тогава беше изграден и стадионът, който през 2016 г. ще бъде олимпийски. Други осем налични съоръжения ще се използват и след четири години. Но и тогава домакинството беше помрачено от преразходи на бюджета и липса на устойчиви подобрения.

Наследство, но какво

Гринер твърди, че Рио е научил много от игрите в Лондон. А уроците са много – че всички съоръжения трябва да са готови навреме. Че изграждането им трябва да е в синхрон с околната среда и живеещите наблизо общности. Че е необходима перфектна транспортна система, за да не се задъхва градът допълнително. И че игрите трябва да оставят разумно наследство. Много предизвикателства пред един представител на развиваща се икономика в сравнение с уменията на една развита икономика като британската. Но решение има и може би най-добре го формулира журналистът от Sports Illustrated Алекс Волф: "Преди четири години след една сравнима нощ целият свят изпита момент на колективно съжаление за организаторите от Лондон. Нямаше как пекинската олимпиада да бъде надмината като спектакъл. Но днес научихме урока, че ако някой върви на зиг, по-добре е ти да избереш заг."

В понеделник сутринта в търговския център край олимпийския парк в Лондон усещането беше като за един обикновен ден. Магазините отвориха обичайно рано, но без суматохата и натоварването от последните дни и най-вече от предната вечер. Тук-таме се разхождаха спортисти и треньори в последен тур за подаръци, преди да се върнат по домовете си след края на олимпийските игри. В часовете, в които английската столица се връщаше към нормалния си ритъм на живот, напрежението започва да се пренася много по на запад и много по на юг. Само няколко часа по-рано кметът на Лондон Борис Джонсън предаде олимпийското знаме на колегата си от Рио де Жанейро Едуардо Паеш. Краят на олимпийските игри в Лондон постави началото на обратното броене за следващия домакин през 2016 г.

Когато Рио получи домакинството на игрите преди три години, това решение на Международния олимпийски комитет беше възприето като жест към най-голямата страна в Латинска Америка и към успехите на нейната икономика, вече шеста по размер в света. Тези три години обаче преминаха в сянката на напредъка на Лондон, а и на подготовката на Бразилия за първото й голямо спортно изпитание – домакинството на световното първенство по футбол през 2014 г. Сега обаче вече няма място за криене – Рио е в центъра на вниманието, а приготовленията и реализацията на домакинството ще бъдат пречупвани през постиженията на Лондон. И както във Великобритания си даваха сметка, че няма да е лесно да направят олимпиада като тази в Пекин през 2008 г. и ще трябва да измислят различния подход, така и Рио е изправен пред задачата да намери своето лице, като използва уроците от последните две седмици.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

5 коментара
  • 1
    kardinalat avatar :-|
    kardinalat

    Добре е да си зададем въпроса: А къде сме ние? Някой да вижда логика и последователност в 'рязането на лентички'?

  • 2
    tsonkooo avatar :-P
    Тsonkooo

    В Бразилия купонът ще е по-голям.

    http://www.youtube.com/watch?v=hncnHgFgvxc

  • 3
    mirohero avatar :-|
    mirohero

    "Трабахо си, пачанга но" :):):)

    Там не говореха ли португалски?

  • 4
    vassilun avatar :-|
    vassilun

    [quote#3:"mirohero"]Там не говореха ли португалски? [/quote]

    Георги Филипов да бе го написал на български, би било по-добре! Все пак президентът им е с български произход! :)

    А иначе в този регион пачангата е перманентна! Не знам дали се чуват като говорят, но музиката им е винаги на мах! Преди години ме дразнеше много, но вече свикнах - живея не в Бразилия, но в района!

  • 5
    plamenj avatar :-|
    alderweireld

    Името на кмета на Рио е сбъркано - в бразилския португалски има доста разлики в произношението. Човека се казва Едуардо Паес (или по-скоро Паис), а не Паеш. В помощ на Г. Филипов са популярни и лесно достъпни сайтове: http://en.wikipedia.org/wiki/Eduardo_Paes и http://bg.forvo.com/word/eduardo_paes/#pt ;-)

    А за трабахото и пачангата помощ уви няма...


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.