На всички фронтове

Разкритията на France Football показват, че Катар е използвал всякакви политически и икономически лостове, за да убеждава различните членове на изпълкома на ФИФА, без директно да раздава подкупи. Списанието разполага с имейл на генералния секретар Жером Валке, в което той твърди: "Катар купи световното." Самият Валке отрича, като твърди, че съдържанието на писмото е било шеговито.

Хронология на купуването на домакинството обаче може да се обясни. На 23 ноември 2010 г.  тогавашният президент на Франция Никола Саркози и президентът на УЕФА Мишел Платини са имали среща с шейха на Катар Тамин бин Хамад бин Халифа ал Тани. Тримата обсъждали възможностите за катарски инвестиции във френския футбол, а Саркози поискал от Платини да подкрепи кандидатурата на страната вместо предполагаемия му фаворит САЩ. В замяна оглавяваният от шейха инвестиционен фонд Qatar Sports Investment купи 70% от столичния "Пари Сен Жермен", а катарската телевизия Al Jazeera навлезе на френския пазар с телевизионния канал beIN Sport, като купи правата за местното първенство за 150 милиона евро и за Шампионската лига. Al Jazzera беше кандидат да купи и частния тв канал Eurosport, част от групата TF1. Дългосрочната идея на Саркози била чрез инвестиции в медиите да се отслаби Canal+.

Платини отхвърли твърденията, че е бил манипулиран, и заплаши да заведе дело срещу онези, които твърдят обратното. "Както винаги съм казвал, президентът Саркози никога не би ме помолил да гласувам за Катар, защото знае, че сам взимам решенията си, обясни Платини в обръщение пред AFP. Направих избора си напълно независимо, като следвах една проста логика - да дадем път на страни, които никога не са организирали големи спортни събития."

France Football обвинява и президента на Африканската футболна конфедерация Иса Хаяту и представителят на Кот д'Ивоар Жак Аноума в прибирането на подкуп от 1.5 милиона долара от представител на катарската кандидатура, за да я подкрепят в избора на домакин. Катар спонсорирал и с 1.25 млн. долара конгреса на Африканската конфедерация през 2010 г., за да има "ексклузивен достъп" до четиримата африкански представители в изпълнителния комитет на ФИФА. Един от тях е бил нигериецът Амос Адаму, който по-късно беше изваден от комитета след подобни разкрития на английския вестник The Sunday Times.

Според доказателствата на France Football катарски представители предложили инвестирането на милиони долари в аржентинския футбол, за да получат вота на местния представител във ФИФА Хулио Грондона. Операцията в търсене на подкрепа от южноамерикански делегати включвала и финансирането на сделки на компании от Близкия изток с изпадналия в немилост шеф на бразилския футбол Рикардо Тейшейра, който през март напусна изпълкома на ФИФА по лични причини.

Катар договорил и домакинството на приятелска среща с националния отбор на Испания, за да си купи "мълчанието" на президента на Испанската футболна федерация Анхел Мария Вияр.

Представителите на двете страни имали тайно споразумение да подкрепят взаимно кандидатурите си за домакинство на първенствата през 2018 и 2022 г., но Вияр бил бесен заради спечеления от Русия вот за първия турнир. Един от сериозните проблеми е, че в случая освен висши функционери вероятно индиректно за замесени и редица популярни футболисти и треньори. Според France Football катарските власти са платили 11 милиона евро на бившата звезда на световния футбол Зинедин Зидан, за да популяризира непопулярното домакинство. Подобен чек е получил и новият треньор на "Байерн" Хосеп Гуардиола.

Трябва ли да прегласуваме

Естествено основният въпрос оттук нататък е какво ще се случи. Списанието настоява да има прегласуване на домакините на световното първенство. Самото гласуване по необяснени причини от ФИФА се състоя за два шампионата в пакет вместо по традиционния през годините начин. Едно от логичните обяснения е, че след четири години голяма част от тогавашните членове на изпълкома няма да са вече такива, включително и президентът Сеп Блатер, който кара последен мандат.

Особеното в разкритията на France Football в сравнение с обичайните подобни случаи е, че списанието е партньор на ФИФА във връчването на наградата "Златната топка". ФИФА и притежателят на изданието ASO се договориха през 2010 г. да обединят двете паралелни награди за футболист на годината, а Блатер и представител на фамилията Амори (А-то в ASO) връчват "Златната топка" на организирана и платена от федерацията гала в Цюрих. Списанието, както и сродният вестник L'Еquipe, се ползват като достоверни източници на информация. Когато те кажат, че някой известен състезател е използвал допинг например, информацията се потвърждава, ако не веднага, в близкото бъдеще.

Изданието обяви, че ще предостави доказателствата си на ФИФА, за да разполага с тях. Надеждите са в ръцете на бившия федерален прокурор от Ню Йорк Майкъл Гарсия, който миналата година беше назначен да ръководи новата независима комисия по етика на ФИФА. Той обеща сериозно разследване на доказателствата. Неговата репутация в миналото го определя като човека, който може да разкрие всяко престъпление, стига да "види пушек".

Катар досега успешно отбиваше обвиненията, че успехът на кандидатурата може да е в резултат на корупционни практики. Дори финансирането на проекти в родината на членовете на изпълнителния комитет, както и организирането на приятелски мачове не е директно нарушение на вътрешните правила на ФИФА. Но естествено са в пряк сблъсък с нормалните практики по американските стандарти. "Трудно е да се говори за купуване на гласове, а за договаряне на гласове благодарение на размяна на услуги", заяви бившият член на управлението на ФИФА Гуидо Тоньони, който квалифицира федерацията като малка мафия.

Като се има предвид практиката да се замазват всички подобни скандали, евентуално прегласуване едва ли изглежда много реалистично. Ако все пак се стигне дотам, вероятният печеливш може да бъде САЩ, който загуби във финалната фаза на гласуването с 8:14. По-радикалният вариант, ако се стигне въобще до разваляне на сделката с Катар, е провеждането на нова процедура. До самото първенство остават девет години, което по стандартите на ФИФА и МОК са напълно достатъчно време за организацията на мероприятие от такъв мащаб. Но провеждането на нова процедура изглежда безполезна  пред възможностите поредният корупционен скандал във ФИФА да се окаже верен.