Богат или беден
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Богат или беден

Дали "Дортмунд" е наистина добрият пример за футболна организация

Богат или беден

Къде се крие успешният модел във футбола

Георги Филипов
5931 прочитания

Дали "Дортмунд" е наистина добрият пример за футболна организация

© Reuters


Когато в три поредни години си имал три отбора на полуфиналите на Шампионската лига, това се нарича доминация. Но когато четири години по-късно нямаш нито един участник на четвъртфиналите на същия турнир, това си е провал. Точно това се случи с представителите на Англия в този най-титулуван турнир. А освен всичко английските отбори са и сред тези с най-големи финансови възможности в световния футбол. Но нещо се случи тази година. И не е ясно дали това е просто лош късмет, краят на един цикъл, или просто говори за нови закономерности в развитието на най-елитния футбол.

Тази година сред последните осем участника в Шампионската лига останаха три испански и два немски отбора. И ако в класирането на "Барселона", Реал" (Мадрид) или "Байерн" няма нищо учудващо, то присъствието сред фаворитите на отбор като "Борусия" (Дортмунд) е впечатляващо. В последно време често пъти тимът, който преди години беше на ръба на фалита, се дава за пример за съвременно добро управление на футболните ресурси. В същото време в Англия не спира да се залага на тезата, че със средствата на клубовете трябва да се купуват най-скъпите футболисти и да се плащат най-високите заплати. И именно заради тях УЕФА въвежда правилото за финансов феърплей. Къде е златното сечение и кой е най-устойчивият модел за развитието на футбола днес? Защото предизвикателствата може би са нови и различни отпреди няколко години. Като например как да се постига повече успех на и извън терена, без да се влиза в огромни преразходи.

Рапсодия в жълто-черно

Парите са необходимо условие, но не и задължително, както показва примерът на "Борусия" (Дортмунд). Отборът на треньора Юрген Клоп стана два пъти поред шампион на Германия и от мнозина наблюдатели е сочен като най-горещия клуб в Европа. Това нищо незначещо определение има своята подплата. "Борусия" впечатлява с начина, по който излезе от финансовата криза и успя да изгради зрелищен стил на игра, без да изразходва много ресурси. Разполага с едни от най-добрите млади немски играчи, а тимът е способен да тича по терена повече от всеки съперник. В същото време се радва на най-голямата посещаемост в Европа от над 70 хиляди души средно на мач.

Според президента Ханс-Йоахим Вацке един от основните фактори за реализацията на този проект е ясната идея какво трябва да се постигне. Първата и основна задача е да се разчита на местни момчета, за да може запалянковците да се чувстват част от отбора. Това е и причината да бъде привлечен иначе не толкова талантливият Кевин Гроскройц, който обаче е фен на жълто-черните от малък и дори все още притежава сезонен билет за "Жълтата стена" (най-голямата трибуна в Европа с 25 хиляди зрители). След това е намирането на правилния треньор, който да реализира този план. Това се случи през 2008 г. в лицето на Клоп. И накрая – философията да не се харчат много пари за скъпо платени играчи, която беше причината за финансовото затъване на тима в средата на миналото десетилетие.

"Феновете трябва да се чувстват като част от отбора, а не да бъдат третирани като клиенти", е основната философия, която наскоро той сподели за списане FourFourTwo. Въпреки че клубът може да си позволи да вдигне цените на билетите, не го прави и държи цени от около 180-190 евро за сезонна карта за най-евтините места. Затова получава пълната подкрепа във всеки домакински мач. Слабостта на този модел е неизвестността какво ще се случи, ако се наложи смяна на треньора и дали е устойчив на подобно развитие.

Златният микс

Резултатите от тази политика, коренно различна от тази на най-големите английски клубове, е видна. "Дортмунд" играе красив, но и ефективен футбол. Успя да излезе като победител в групата с шампионите на Испания, Англия и Холандия, а сега вече е на четвъртфинал. Във финансово отношение е вече на 11-о място в годишната класация по приходи на Deloitte със 189 милиона евро, като се изкачи с пет места в сравнение с година по-рано.

Когато се погледне миксът на приходи, се установява, че това е клуб, който в много по-малка степен от своите конкуренти зависи от приходите от телевизионни права, докато 51% идват от търговските дейности. Същото е положението и при най-добре поставения немски клуб "Байерн", при който 55% са приходите от търговски дейности и 22% от телевизионните права. Това е коренно различно от ситуацията с италианските клубове, които разчитат на над 50% от приходите от телевизионни права и практически са изпаднали във финансова зависимост от това перо. "Интер" например, който има сходни приходи с тези на "Борусия", получава почти 60% от телевизиите и едва 13% от посещенията на домакинските мачове. Което също има своето обяснение – стадионите са амортизирани, клубовете трябва да ги плащат, а множеството скандали с корупция през последните години отблъсна част от зрителите.

Най-добре стоят нещата при испанските "Реал" (Мадрид) и "Барселона", при които трите основни пера на приходи са разпределени почти поравно и те не зависят драстично от един или друг източник. Това съотношение им гарантира относителна финансова независимост, която дори успяват да пренесат и на терена. Същото обаче не важи за първенството, в което участват. В Испания, където приходите от телевизионни права се продават поотделно от клубовете, целият шампионат се е превърнал в надбягване с два коня. От това страдат всички – останалите участници, а и зрителите, които губят интерес към неконкурентния шампионат.

Назад към основите

Такъв проблем например трябва да решават в Англия, където се подписва най-мащабният договор за телевизионните права. От новите договори клубовете ще получават 5.5 милиарда паунда (6.5 милиарда евро), но клубовете от Висшата лига отделят твърде малко за по-долните нива на английския футбол и за развитието на футбола при подрастващите. Наскоро дори това стана политически въпрос. Депутатите в британския парламент настояват Висшата лига да отделя около 7.5% от своите приходи за развитието на играта при подрастващите и неправителствени организации, като обединението на запалянковците или организацията за борба с расизма Kick It Out. Депутатите наричат действията на богатите клубове "политиката на лакомия" и заплашват с намеса в разпределението на средствата, докато УЕФА притиска английските клубове с "финансов феърплей". Клубовете от Футболната лига, която обединява всички останали професионални нива, настояват за по-голям дял на средствата по т.нар. солидарни плащания и дори заплащват с бойкот.

"Общностите, които подкрепяха футболните клубове от поколения трябва да получават от приходите на големите клубове. Има много силно морално задължение към Висшата лига да прави подобни плащания към футбола за подрастващи. Искаме да видим по-голямо сътрудничество между големия и малкия спорт", заяви в този дух министърът в сянка на Великобритания Клив Ефърд пред The Guardian.

Водещите клубове са притиснати да търсят нови начини, за да бъдат конкурентни на европейската сцена, откъдето идва както част от приходите по линия на УЕФА, така и международната слава. Тя от своя страна спомага за подобряването на търговските приходи. "Отпадането на всички английски клубове на този етап означава, че останалите са ни настигнали. Трябва да го вземем предвид, когато мислим за бъдещето на Висшата лига", коментира в този дух мениджърът на "Арсенал" Арсен Венгер, след като и неговият тим беше елиминиран от "Байерн". Изказването му е частично вярно, защото може да означава и че английските клубове са загубили. Натиск има и от местните запалянковци, които, освен че плащат най-високите цени за билети (над 100 паунда за мач на "Арсенал"), настояват и за силен национален отбор. А това изисква повече инвестиции в собствена продукция.

В Германия такъв проблем няма от момента, в който страната се провали на европейското първенство през 2000 г. В следващите години футболният съюз изиска всеки клуб да има модерни съоръжения за подготовката на млади играчи, които днес са в основата на успехите на водещите клубове. Само за последните няколко години представянето на отборите в Европа доведе до изместването на Италия от третото място в клубната ранглиста на УЕФА, което има директен ефект върху броя на участващите отбори в Шампионската лига. Германия дори вече гледа към второто място на Англия, което става реалистично след отпадането на всички тимове от Острова от Шампионската лига. Освен всичко останало 14 от 18-те немски отбора в първа Бундеслига са на печалба според последния отчет на лигата. Нещо, което е недостижимо за почти всички английски клубове, дори и най-големите.

Когато в три поредни години си имал три отбора на полуфиналите на Шампионската лига, това се нарича доминация. Но когато четири години по-късно нямаш нито един участник на четвъртфиналите на същия турнир, това си е провал. Точно това се случи с представителите на Англия в този най-титулуван турнир. А освен всичко английските отбори са и сред тези с най-големи финансови възможности в световния футбол. Но нещо се случи тази година. И не е ясно дали това е просто лош късмет, краят на един цикъл, или просто говори за нови закономерности в развитието на най-елитния футбол.

Тази година сред последните осем участника в Шампионската лига останаха три испански и два немски отбора. И ако в класирането на "Барселона", Реал" (Мадрид) или "Байерн" няма нищо учудващо, то присъствието сред фаворитите на отбор като "Борусия" (Дортмунд) е впечатляващо. В последно време често пъти тимът, който преди години беше на ръба на фалита, се дава за пример за съвременно добро управление на футболните ресурси. В същото време в Англия не спира да се залага на тезата, че със средствата на клубовете трябва да се купуват най-скъпите футболисти и да се плащат най-високите заплати. И именно заради тях УЕФА въвежда правилото за финансов феърплей. Къде е златното сечение и кой е най-устойчивият модел за развитието на футбола днес? Защото предизвикателствата може би са нови и различни отпреди няколко години. Като например как да се постига повече успех на и извън терена, без да се влиза в огромни преразходи.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

11 коментара
  • 1
    npaine avatar :-|
    NPaine

    Развитието на Дортмунд, а и на Байерн се дължи на изключителният професионализъм и отдаденост в работата на немците.

    Няма значение дали правят БМВ 5ца или разцъкват на малки вратички, немците са безумно отдадени и съсредоточени в работата си.

    Затова не мисля че моделът Дортмунд е приложим масово, просто е човешко човек да се отпуска от време на време, нещо рядко срещано при дойчо.

  • 2
    danailov avatar :-|
    danailov

    Моделът "Дортмунд" е абсолютен хит в момента във футбола, защото задава модел, който е възможен за постигане и от други отбори,а и също така е икономически ефективен не по - малко от този на футболните гиганти. Към това може само да се добави и ефекта от зрелищната игра, която неизменно присъства като необходимост за да има популярност отбора. "Дортмунд" не копират нито един от финасовите мегаотбори, но това какво постигат е повече от добър резултат. Според мен рано или късно големите отбори ще спукат финасовия балон, решенията на УЕФА и кризата ще свършат тази работа, и тогава бъдещето е на готините отбори, които сега са само донори на таланти и участници в масовката.

  • 3
    dekster avatar :-P
    КЛЮЧАРЪ

    Ех, да можеха испанците да приложат ноу-хау-то на Реал и Барселона в реалната икономика...

    Виж, при швабите е друго, айн-цу-цвай и бизнесът върви.

  • 4
    labata avatar :-|
    labata

    английския футболен продукт няма аналог в света...нито в германия,нито в испания / където има по няколко изявени лидери.../. затова и футболната федерация на Англия не прави никакви компромиси по отношение на вътрешния спортен календар...и когато се запитаме защо английския национален отбор и големите английски клубове нямат резултатите на националните отбори и клубовете на Германия и Испания...,отговорът е много прост...английските клубове играят по всяко време на годината,без Нова година и Коледа,но непосредствено преди и след празниците веднага !!! при пълните стадиони финансите на отборите са в добро състояние,независимо понякога от отрицателните им финансови отчети за съответната година...ангел лабов

  • 5
    sigurniq avatar :-|
    Lubomir Atanasov

    Борусия (Дортмунд) е един, от малкото футболни клубове в Европа, който въпреки нарасналите инвестиции във футбола запази духа на играта и не се подаде на натиска на парите както това се случва в Англия .

  • 6
    malick avatar :-|
    Княз Мишкин

    Борусия няма да се задържи дълго време като един от водещите клубове в Европа. Истината е, че германското първенство е с най- слаба конкуренция от големите първенства в Европа. Доминацията на Байерн М в Германия, където те купуват почти всички добри немски футболисти, е причината да не виждаме други немски отбори да стигат далеч в ШЛ. Докато в Италия имаме Юве, Интер, Милан; в Англия- Манчестър, Челси, Арсенал; в Испания- Барса и Реал (М), в Германия има само един отбор от такъв ранк, който поддържа своята класа през годините... Докато това не се промени, немският клубен футбол не може да бъде пример за развитие.

  • 7
    nefertiti_egipt avatar :-?
    Нефертити

    Англичаните ще започнат май да живеят на стари лаври ...

  • 8
    agrotuz avatar :-?
    тимирут'

    Само дано УЕФА не изпортят финансовия феърплей. Опасявам се дали натискът на спонсорите и собствениците няма да надделее над морала и етиката в спорта. Парите са важни за всяка стопанска дейност, особено в криза, а неизброимите пари имат неизмерима сила. Така че да не бързаме да аплодираме "Дортмунд" - по-вероятно е да поемат по пътя на "Шалке 04", вместо да упорстват на собствения си път...

  • 9
    pataran avatar :-|
    pataran

    Божееее, Боже... Хората имат стратегии, мислят многопластово, в перспектива, творят теория... На тоя фон къде е Батков, къде са Титаните, къде е Венци Стефанов, да не говорим за Гигов... Колят, бесят... Никой на тоя свят не може за спаси българския футбол. Защото в тая държава останаха само пълните тъпанари.

  • 10
    bat_plamen avatar :-?
    bat_plamen

    ".............В същото време се радва на най-голямата посещаемост в Европа от над 70 хиляди души средно на мач..........."

    Малко уточнение!"Веставленщадон" има капацитет от около 83 хил. души,а на домакинските мачове на жълто-черните идва средна над 80 хил. души!В този град са влюбени/като бразилците/ във футбола!Иначе в статията има много добър анализ за възхода на симпатягите от Дортмунд!Този тим ще бъде гръбнакът на немския национален отбор в близките години!Пожелавам им силно представяне в Шампионската Лига!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.