Играчите на плажа

Частните инвеститори изместват държавната фирма в привличането на спортисти

Край този басейн няма барове и шезлонги
Край този басейн няма барове и шезлонги
Край този басейн няма барове и шезлонги    ©  Божидар Къртунов
Край този басейн няма барове и шезлонги    ©  Божидар Къртунов

Тук на почит е спортът, а не пиенето. Затова басейнът е правоъгълен и е 50 на 25 метра. Вътре в него и наоколо няма барове. А отстрани няма шезлонги. Като за хотелски комплекс край морето тази "класика" в дизайна не изглежда много привлекателна за туристите. Но не това е и целта. И не става въпрос за държавната база "Спортпалас" край Варна, която от построяването й през 1962 г. се е превърнала в синоним на "летен спортен подготвителен комплекс". От това лято в Кранево, само на около 15 км северно от "Спортпалас", пълноценно функционира частният спортен комплекс AquaLife. Двата хотела се пълнят със спортисти от Русия, които се възползват от топлото време и поносимите цени в България за своя лятна подготовка.

В България дълги години се смяташе, че осигуряването на условията за тренировките на спортистите е работа на държавата. Затова сега под шапката на спортното министерство има не едно, а две дружества за управление на спортни имоти. В техните активи попадат не са само зали и стадиони, а и почивни станции и бази за подготовка, каквито са "Белмекен" и "Спортпалас". Но този сегмент от туристическия бизнес може да бъде развиван и от частни инвеститори. Освен това успешно. Руски инвеститори са вложили над 5 милиона евро в AquaLife за купуването на земя и построяването на втори хотел с голяма спортна зала, фитнес център, възстановителен център и външна сцена. Година по-рано там е имало само един хотел и басейн с олимпийски размери.


Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Вече съм абонат Абонирайте се

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
1 коментар
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    cinik avatar :-|
    cinik
    • + 20

    За времето на прехода стана навик, през 2-3 години да се възлага срещу космически хонорари от сорта на над милион лева/евро, написването на поредната "Национална стратегия за туризма" от "международен консултант". Общото между всичките платени до момента хартишки е на първо място солената им цена, на второ размерът на папката: подвързана от 100-тина листа, и на трето - че нито една не успя да познае, с какво България ще пробие в крайна сметка. Това, което е постигнал този хотел, със сигурност го няма като вариант в нито една от тях. Също както не познаха за алкохолния туризъм в Сл. Бряг и уикенд-туризмът на румънците. За сметка на това можем да прочетем вътре куп щуротии за перспективите на селския туризъм, при който французи и англичани идват да яздят магаренце, пекат чушки на тенекия и събират сено с дървена вила някъде в Балкана. Или пък да привличаме туристи от Индонезия, Мексико, Египет и пр. многолюдни държави, защото точно те "имали високо мнение за Европа като цяло".

    Или отново се потвърждава твърдението на А. Смит, че неуспешното държавно начинание се компенсира с организирането на допълнителни такива. Защото държавата не може да разкара чернобилските гледки на грохнали фабрики, разграбени катаджийски караулки и изоставени обори, които почват още от КПП-то, но за сметка на това е решила да учи пазара с какво да вади пари.

    Нередност?
Нов коментар

Още от Капитал