Здрави болни носят
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Здрави болни носят

Гарет Бейл - футболистът, когото дори финансовият феърплей не го лови

Здрави болни носят

Финансовият феърплей не реши проблема с мащабното харчене във футбола или поне за грандовете

Георги Филипов
5457 прочитания

Гарет Бейл - футболистът, когото дори финансовият феърплей не го лови

© Reuters


Омръзна ли ви от институции, които въвеждат някакви правила, но не успяват да ги въведат в действие? От регулаторни органи, които не упяват да си свършат работата? И мислите, че това е само български патент? Както и че думата феърплей в спорта се е превърнала повече в клише, отколкото в реалност? Отговорът "да" на всички тези въпроси може би се обединява в понятието "финансов феърплей" - регулацията, която трябваше да изравни условията за всички участници в европейските клубни турнири и да направи футбола по-устойчив.

След няколко години на преходен период този сезон финансовият феърплей на УЕФА, вдъхновен от президента на асоциацията Мишел Платини, влезе в сила. Според него клубовете трябваше да ограничат загубите си до 45 милиона евро за последните две години към сезон 2014-2015 и 30 милиона евро за последните три години към сезон 2015-2016, за да могат да участват в турнирите. Целта беше да се въведат равни правила и възможности на отборите, така че клубовете да не трупат задлъжнялост например от инвестициите в скъпи играчи, с които впоследствие да печелят предимство на терена срещу финансово изрядни отбори, но с по-скромни състави.

На пръв поглед това изглеждаше като добра регулаторна мярка срещу новите т.нар. богаташи във футбола, като "Челси", "Манчестър сити" и наскоро "Пари Сен Жермен", чиито собственици инвестираха мащабно в игрови потенциал в опит да застигнат конкуренцията. Това финансово бреме се стоварваше върху клуба, който няма възможността да компенсира тези инвестиции чрез останалите си търговски дейности. За някои анализатори това беше една твърде социалистическа мярка в строго капиталистически сектор, при положение че футболът е глобален продукт в един пазар на свободна конкуренция. За други това беше възможност да се въведе повече справедливост в рамките на Шампионската лига и Лига Европа, които сами по себе си раздават немалък награден фонд.

Време за равносметка

Преходният период свърши и дойде времето на равносметката. Според генералния секретар на УЕФА Джани Инфантино на този етап резултатите от заплахата финансов феърплей са добри, защото за пръв път от седем години загубите на клубовете са намалели с 600 милиона евро, или с 32% в рамките на една година. От общо 725 клуба от първите дивизии на европейските национални шампионати вече дължат 1.066 милиарда евро при 1.7 милиарда преди година. Приходите на клубовете са се увеличи с 6.9 процента, което е по-голям ръст от този на заплатите на футболистите (6.5 процента). Междуклубните задължения са намалели от 57 милиона през 2011 до 30 милиона през 2012 г. и сега до 9 милиона евро. Немалка част от тази промяна се дължи на изваждането на испанския клуб "Малага" от европейските турнири, което послужи като предупреждения за останалите. "Финансовият феърплей е инициатива на президента на УЕФА, която има за цел да регулира финансовата система във футбола след години на увеличаващи се огромни загуби. Не искаме да убиваме клубовете, искаме да работим заедно за създаването на здравословна и устойчива среда за клубовете и за европейския футбол. И както виждаме от числата, нещата работят добре", заяви наскоро Мишел Платини.

Но всичко това беше преди регулацията да влезе в сила. Платини също така призна, че ще бъде трудно да се прилага най-строгата санкция – изваждането от европейските турнири. През последните няколко години УЕФА беше въвлечена в няколко случая на изваждане на отбори от участие, като "Бешикташ", "Фенербахче" и "Металист" (Харков), заради участие в манипулиране на резултати. Те, освен че объркаха програмата и схемата на провеждане на турнирите, доведоха и до редица дела срещу УЕФА. Френският президент на европейския футбол няма съмнения, че прилагането на наказанията за нарушаване на финансовия феърплей ще доведат до различни дела, защото, както той казва пред Evening Standard, "всеки клуб си защитава своята позиция и има адвокати". "В момента работата тече. Наказанията ще бъдат решавани по-нататък. Но не мислете, че ще извадим пет или десет клуба от европейските турнири. Определено това ще е най-последната мярка. Ако има повтарящи се наказания, да, тогава ще има строги санкции. Но ние не искаме да убиваме клубовете, а да им помогнем да растат", казва той.

За много клубове заплахата от УЕФА може да е послужила и като предупреждение и да е помогнала да ограничат разходите си. Някои обаче не се спряха. Само наскоро "Реал"  (Мадрид) похарчи 100 милиона евро за Гарет Бейл, при положение че дълговете му се изчисляват на около 600 милиона евро. Високите приходи, които са стабилно над 500 милиона евро на година благодарение на договорите за телевизионни права, позволяват на адвокатите на клуба да пледират за "добро финансово здраве". Подобен вероятно е и казусът с "Манчестър юнайтед", чиито задължения са 389 милиона паунда при приходи от 633.2 милиона паунда за миналата година.

Вратички в полето

Някои клубове просто използваха различни финансови техники, за да заличат загубата си. Собствениците на "Манчестър сити" от Абу Даби осигуриха нереален за рамките на футбола спонсорски договор – националната компанията на емирството Etihad получи правото на лого върху фланелките и името на стадиона, известен доскоро като "Сити ъф Манчестър", за 400 милиона паунда. Компанията никога не е излизала на печалба от 2003 г. и е основана от брата на собственика на "гражданите". Така частично бяха покрити загубите от инвестираните над 1 милиард евро в нови играчи. ПСЖ пък ще получава около 200 милиона евро на година до 2016 г. от Qatar Tourism Authority. Още през 2012 г. комисия към Съвета на Европа обяви в свой доклад, че УЕФА трябва да забрани спонсорски сделки с компании, които са тясно свързани със собствениците на клубовете.

Собственикът на "Челси" Роман Абрамович прибегна до друга позната практика – превърна задълженията в акционерен капитал. Това дава основание на завърналия се мениджър Жозе Моуриньо да говори за активно купуващите играчи клубове като за кономически акули. Самият той беше по-пестелив на пазара за футболисти в сравнение с новите герои като "Монако" и ПСЖ. "Клубовете трябва да помислят за бъдещето, в което финансовият феърплей ще ни кара да мислим по различен начин. Ние започнахме, но някои други клубове явно все още не мислят, че финансовият феърплей ше започне да действа и вероятно смятат, че ще могат да го заобиколят. Започнаха да харчат огромни суми, а ние действаме по друг начин", коментира пред ESPN португалецът.

Неизбежна реалност

Тъй като финансовият феърплей засяга само участващите в европейските турнири, той дава възможност на нови "звезди" сред футболните клубове да инвестират мащабно, без да бъдат засегнати. Такъв например е "Монако", който през лятото инвестира 166 милиона евро в нови попълнения, като изостана само от "Реал" (Мадрид). Всъщност, ако не беше рекордният трансфер на Гарет Бейл, щеше да е на първо място в класацията. "Това е проблем. Можем да контролираме клубовете, които участват в нашите турнири, но не можем да се бъркаме в първенствата на Англия или Франция. Просто структурата на УЕФА не го позволява", коментира Платини.

Това всъщност е голям проблем, защото позволява на едни клубове да заобикалят правилата до момента, в който не влязат в радара на УЕФА. Дълго време изпълнителният директор на "Арсенал" Айвън Газидис вярваше, че когато дойде феърплеят неговият отбор ще бъде във водеща позиция, защото през всички тези години успяваше да балансира между приходите, дълговете, инвестициите в играчи (в често случаи минимални) и спортния успех. Философията му се оказа заблуда поради множеството възможности за заобикаляне на правилата, а неговият отбор просто беше принуден да инвестира мащабно, за да бъде конкурентен на терена, както направи с привличането на Месут Йозил.

Експертът по футболна икономика Саймън Купър, известен с книгата си Soccernomics, смята, че тази практика няма да престане – винаги ще има начини клубовете чрез дъщерни и свързани фирми да финтират финансовия феърплей. Той например смята, че някои клубове, като "Реал" (Мадрид) никога няма да се откажат от инвестициите в много скъпи играчи, може би защото УЕФА никога няма да се лиши от такъв клуб в своите турнири. Или както казва той: "Хората трябва да спрат да мислят за футбола като за рационален бизнес. Те не са направени да печелят, а да забавляват феновете."

Омръзна ли ви от институции, които въвеждат някакви правила, но не успяват да ги въведат в действие? От регулаторни органи, които не упяват да си свършат работата? И мислите, че това е само български патент? Както и че думата феърплей в спорта се е превърнала повече в клише, отколкото в реалност? Отговорът "да" на всички тези въпроси може би се обединява в понятието "финансов феърплей" - регулацията, която трябваше да изравни условията за всички участници в европейските клубни турнири и да направи футбола по-устойчив.

След няколко години на преходен период този сезон финансовият феърплей на УЕФА, вдъхновен от президента на асоциацията Мишел Платини, влезе в сила. Според него клубовете трябваше да ограничат загубите си до 45 милиона евро за последните две години към сезон 2014-2015 и 30 милиона евро за последните три години към сезон 2015-2016, за да могат да участват в турнирите. Целта беше да се въведат равни правила и възможности на отборите, така че клубовете да не трупат задлъжнялост например от инвестициите в скъпи играчи, с които впоследствие да печелят предимство на терена срещу финансово изрядни отбори, но с по-скромни състави.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар
  • 1
    kaiooo666 avatar :-|
    kaiooo666

    Футболът отдавна не е само забавление за хората. От двубоите, които наблюдаваме всяка седмица печелят или губят милиони хора. Развитието на маркетинга, мениджмънта и другите икономически науки в спорта отварят нови врати за печелене на пари. Нашата любима игра все повече се превръща в напълно механизирана система, която работи добре само, когато има достатъчно "гориво"(пари). Примерите са много - Англия, Испания, Франция и др.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.