Завръщането на джедаите

"Атлетико" (Мадрид) - последната надежда за победа на добрите сили

Завръщането на джедаите

Няколко отбора връщат вярата, че футболът не е само пари

Георги Филипов
9381 прочитания

"Атлетико" (Мадрид) - последната надежда за победа на добрите сили

© Reuters


Джедаите използват Силата за познание и защита, никога за атака, гласи едно от основните послания на Йода към Люк Скайуокър в "Империята отвръща на удара" от сагата "Междузвездни войни". Но този сезон футболните джедаи категорично отказват да спазват този принцип и атакуват повсеместно. Те не просто вкарват много голове и превръщат футбола в забавление за зрителите, но атакуват и трофеите.

Това, което направи "Борусия" (Дортмунд) и донякъде "Наполи" в последните години, намира своите последователи в останалите големи първенства в Европа. "Атлетико" (Мадрид), "Рома" и дори "Ливърпул" искат да вземат своя дял от това, което в последните години беше привилегия на Империята – национални титли и европейски купи. В някои случаи се докоснаха, но не успяха да триумфират като шампиони. Единствен "Атлетико" остана да брани честта на тези, които се опитват с алтернативни методи да се конкурират с клубовете с мултимилионни инвестиции и бюджети.

А финалът на Шампионската лига е като повторение на миналогодишния вариант на противоборството между Империя и Джедаи, само че на мястото на "Байерн" сега е "Реал", а вместо "Дортмунд" изпитанието ще е за "Атлетико". Какъвто и да е изходът от финала в Лисабон на 24 май, успехите на тези по-малки клубове вече са фантастична новина за футбола, в който през последните години парите са равнозначни на успех на терена.

"Приключения... вълнения... Джедаят не жадува за тези неща"

Ако се съди по стила на игра на "Атлетико", "Борусия" и "Ливърпул", те предизвикват точно това – вълнение и приключение. А в "Ливърпул" чакането на момента, в който отборът да се бори за титлата и дори да е фаворит на късен етап от шампионата, е дългоочаквано събитие. При "Атлетико" връщането на сцената и разбиването на двуполюсния модел на "Реал" и "Барселона" изглеждаше немислимо в последното десетилетие. "Дюшекчиите" се опитват да спечелят  първата си титла от 1996 г. При "Рома" възходът дойде на базата на слабите през този сезон милански отбори, но и на впечатляващия стил на треньора Руди Гарсия, който във втори отбор след "Лил" показва умения да прави от нищо нещо. В "Борусия" изживяването вече е традиция, тъй като воденият от Юрген Клоп състав четвърта година е най-сериозният и практически единствен съперник на "Байерн".

Футболът на тези претенденти е вълнуващ и приятен за гледане. Той не се основава на строгата тактическа дисциплина в защита, а на умението да се отбелязват голове. "Ливърпул", който допреди два кръга държеше битката за титлата в ръцете си, е вкарал почти толкова голове, колкото и вероятният шампион "Манчестър сити", а Луис Суарес сам отбеляза почти 1/3 от 99-те попадения. Ако се сравни с резултатността на третия, "Челси", ще се установи, че уругваецът сам е направил разликата. Точно толкова е изоставането на сините в отбелязаните голове. Всъщност на един етап от сезона треньорът на "Атлетико" Диего Симеоне беше определян като новия Моуриньо, но между тях има огромна разлика и това се видя в мача между двата отбора от полуфиналите на Шампионската лига на "Стамфорд бридж". За разлика от типичната дефанзивна тактика на Моуриньо испанците играха с позитивен стил.

"Атлетико" трудно може да се сравнява по отбелязани голове с "Барса" и "Реал", но и не разполага със същите звезди в нападение. През миналото лято клубът дори се лиши от основната си машина в атака Радамел Фалкао, за да открие новия си лидер Диего Коща. Именно умението да се откриват по-евтини, но качествени футболисти е обединяващото звено между всички футболни джедаи. Те не разполагат с бюджетите на Империята и съответно с техните възможности да купуват най-качествените играчи. Но оперират по-талантливо на пазара, за да намерят най-доброто за малко пари и след това да го развият. Пътят беше прокаран от "Борусия" и "Наполи", които създадоха световни звезди като Роберт Левандовски, Марио Гьотце, Единсон Кавани и Марек Хамшик.

В основата на всичко обаче беше намирането на подходящия треньор, който да промени съдбата на отборите. И през този сезон може би най-видим е този ефект в "Атлетико" и "Ливърпул". Мадридският отбор видя шанса си в бившия си полузащитник Диего Симеоне, който вече беше направил име на треньор в родината си Аржентина. Клубът, който през последните десетилетия беше известен с честата смяна на наставниците, този път заложи на правилната карта и изчака търпеливо системата на Симеоне да заработи. В "Ливърпул" също приключиха лутането с наемането на Брендън Роджърс - човек, който умее много добре да работи върху индивидуалните качества на играчите. Той взе стратегически важното решение да върне Стивън Джерард като опорен халф, разви партньорството между голмайстора Луис Суарес и Даниел Стъридж и даде свобода на млади и талантливи халфове като Рахим Стърлинг и Джордан Хендерсън.

"Джедаите използват своята сила за добро"

Въпреки че доскоро Симеоне определяше като "невъзможно" да се пребори с грандовете на испанския футбол, сега отборът му не е толкова далече от целта. В същото време бюджетът му трудно може да се сравнява с двата съперника, които са не само най-големите машини за пари в Испания, но и в света. "Барселона" и "Реал", сходно на "Байерн" в Германия, имат и тази склонност да обезкървяват основните си противници чрез изкупуване на най-талантливите им играчи. Благодарение на индивидуалните си договори за телевизионни права обират най-големия пай от този пазар. И докато "Атлетико" се опитва да се конкурира с бюджет от около 120 милиона евро, "Барса" и "Реал" разчитат на по над 500 милиона евро. Техен евентуален успех в битката за титлата и Шампионската лига няма да е просто равнозначно на Давид да победи Голиат, а на победа и над близнака на Голиат. "Дюшекчиите" плащат на своите играчи общо 66 милиона евро, което ги поставя редом до отбори като "Хамбургер" и "Севиля", а средната заплата в клуба е малко повече от тази на "Фулъм" или "Съндърланд". Целият титулярен състав на "Стамфорд бридж" струваше колкото автора на единствения гол за "Челси" - 47 милиона евро.

Тези отбори обаче компенсират някои недостатъци с наличието на други предимства. Въпреки че "дюшекчиите" страдат от липсата на контраатакуващия блясък на "Реал" и не разполагат с техническите способности на халфовата линия на "Барселона", те се осланят на волята за победа и апетит за здрава работа. Същите качества изведоха "Борусия" (Дортмунд) до две шампионски титли през 2011 и 2012 г. и почти направиха "Ливърпул" шампион след 24 години чакане. Но за разлика от "Ливърпул", чиято ахилесова пета е слабата защита, в "Атлетико" не престанаха на бъдат солидни в отбрана. Освен това с Коке, Габри и Арда Туран могат да си позволят да играят преса в средата на терена и по този начин да противодействат на легендарната "тики-така" на "Барселона". Те имаха отговор и срещу безкрайно дефанзивната тактика на Моуриньо.

Ливърпул са типичен пример и за нещо друго, което липсва на джедаите – дългата скамейка. По-скромната трансферна политика води до наличието на един стабилен първи отбор, но по-ограничени ресурси на пейката. Най-добре през този сезон усети това Клоп в "Борусия" (Дортмунд), чийто състав беше сполетян от пандемия от контузии. Без наличието на равностойни заместници на ключови футболисти като Илкай Гюндоган, Невен Суботич, Якуб Блашчиковски, Свен Бендер, Марсел Шмелцер, Лукаш Пишчек и други той нямаше как да поддържа нивото на игра в дълги периоди от сезона. В "Ливърпул" по Коледа без няколко основни играчи като Джерард и Стъридж отборът изглеждаше напълно различен срещу преки съперници.

"Не можеш да победиш, но има алтернативи на битката"

"Мърсисайдци" изгубиха окончателно шансовете си за триумф в Англия след 3:3 с "Кристъл палас" - отбор, който до момента вкарваше средно по гол на мач. Отборът на Брендън Роджърс се срина в центъра на отбраната, а едно подхлъзване на лидера в средата на терена Стивън Джерард срещу "Челси" пречупи волята на червените. "Светът не свършва. Идва още една година", заяви Роджърс преди дни. Но и това, което направиха до момента, е достатъчно. Джедаите връщат вярата в романтичния елемент в играта и в това, че футболът може да не е само пари и скъпоплатени звезди. "Борусия", "Ливърпул" и "Атлетико" показват същността на спорта, преди да се превърне предимно в бизнес. И нека Силата да бъде с тях.

Джедаите използват Силата за познание и защита, никога за атака, гласи едно от основните послания на Йода към Люк Скайуокър в "Империята отвръща на удара" от сагата "Междузвездни войни". Но този сезон футболните джедаи категорично отказват да спазват този принцип и атакуват повсеместно. Те не просто вкарват много голове и превръщат футбола в забавление за зрителите, но атакуват и трофеите.

Това, което направи "Борусия" (Дортмунд) и донякъде "Наполи" в последните години, намира своите последователи в останалите големи първенства в Европа. "Атлетико" (Мадрид), "Рома" и дори "Ливърпул" искат да вземат своя дял от това, което в последните години беше привилегия на Империята – национални титли и европейски купи. В някои случаи се докоснаха, но не успяха да триумфират като шампиони. Единствен "Атлетико" остана да брани честта на тези, които се опитват с алтернативни методи да се конкурират с клубовете с мултимилионни инвестиции и бюджети.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

Влезте в профила си

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


13 коментара
  • 1
    anihilator_jack avatar :-|
    anihilator_jack

    Не се залъгвайте - на всеки 10 години се появява някое отборче, което да разбърка картите за година-две, после го изкупуват и всичко си продължава по старому. Сега е Атлетико, преди 10 години беше Порто, през 90те Борусия на Хитцфелд, и те така.

  • 2
    stavrogin avatar :-|
    Stavrogin

    доста повърхностна статия, а паралелите с джедаите са доста нелепи, щото всеки един от футболистите на Атлетико или Боруся е милионер в десетки милиони, не търсете идиелизъм там където го няма, смешно е

  • 3
    gedk avatar :-|
    gedk

    Мдаа, безмислена статия. Поставяме теза и се опитваме да я доказваме. Проблемът е че това не е наука а футбол и всичко зависи от възприятието на зрителиете. Та дали футболът който играят Атлетико и Борусия е вълнуващ? Ми зависи за кого.

  • 4
    wds23355772 avatar :-|
    wds23355772

    Вече не гледам Шампионска лига точно заради това, че каквото и да става до четвърт финалите достигат все едни и същи отбори. И така 10 години. Далеч по-интересна е Лига Европа. Няма ги тези пари, няма ги тези звезди. Има просто футбол. Истински, класически, прекрасен футбол!

  • 5
    robin__hood avatar :-|
    robin__hood

    Тук авторът е опитал да следва един библейски архитип, че слабият е добър, а силният е лош. В този ред на мисли джедаите не винаги са слаби, в първите епизоди дори напротив. И освен това, защо задължително богатите трябва да са и лоши?! Мога да разбера подобни сравнения за Челси и Манчестър Сити, където без да се залага на упорита работа, бяха изсипани стотици милиони за няколко години и тези отбори станаха фактор. Реал Мадрид с огромните си дългове, които едва ли някога ще покрие, също може да бъде лош пример. Но какво ще кажете за Арсенал? Отбор, който е сред първите 10 по приходи и макар и да не печели титли напоследък е редовен участник в елиминациите на ШЛ, без да се изсипват милиарди, а с добър бизнес модел. Те от "империята" ли са или от "джедаите"?!

    И ако трябва все пак да говорим "джедаи" - малки, бедни, слаби или каквото разбира автора под това, как може Ливърпул - отборът с най-много титли в Англия, 5 пъти печелил ШЛ - последно 2005г. и със загубен финал през 2007г., да бъде слаган сред тях.

    Като цяло посредствена и объркваща статия.

  • 6
    ungeheuer avatar :-|
    ungeheuer

    Нелоша статия, но препоръчвам на г-н Филипов да се запознае отблизо с близката история на Атлетико специално - финансови измами и нередности за СТОТИЦИ милиони. От изброените отбори, само Борусия наистина с повече собствени сили и без измами го кара... и за малко да фалира преди 10 години.

    Никакви джедаи не са Атлетико, а който ми противоречи, първо да гугъл-не името Хесус Хил.

  • 7
    voxy avatar :-|
    voxy

    Много добра статия

    До коментар [#5] от "robin__hood":
    Ето ти един лош - Байерн - взима всичко най-добро от останалите отбори в Бундеслигата, отслабва ги и обезсмисля борбата за титлата, когато тези неприятни, без грам феърплей, отборчета губят титли е един хубав ден за футбола

  • 8
    emiromar avatar :-|
    emiromar

    Браво на Атлетие. Много им се радвам. Надявах се и Ливърпул да постигне триумф за да не станат първи Сити с парите... но уви.

  • 9
    kirsner avatar :-|
    kirsner

    Само че защо причисляват "Атлетико"- Мадрид към графата на финансово по-скромните отбори? Някой обърнал ли е въобще внимание какъв рекламен надпис се мъдри на фланелките им?

  • 10
    comandante avatar :-|

    Ритането на топки е само пари !


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал