Испанската футболна драма
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Испанската футболна драма

Шампионите си отиват<br>

Испанската футболна драма

Защо световният шампион изпусна момента преди сгромолясването

Георги Филипов
4587 прочитания

Шампионите си отиват<br>

© Reuters


В продължение на около 70 минути Висенте дел Боске гледаше безучастно случващото се на терена и от време на време обсъждаше нещо с хората си от щаба на пейката, докато селекционерът на Чили Хорхе Сампаоли разпалено подскачаше около страничната линия. Единият изглеждаше като парализиран, а другият кипеше от енергия, която сякаш искаше да предаде на играчите си.

Всъщност футболистите на Сампаоли имаха достатъчно сила и сякаш не се нуждаеха от допълнителен прилив на самочувствие. Защото те вече водеха с 1:0 срещу световния шампион Испания и подушваха възможността да довършат едно велико поколение, като го изхвърлят от шампионата в Бразилия още преди да са приключили срещите от груповата фаза.

Подходът на двамата излъчваше категорично разликата. Дел Боске, един спокоен и умерен човек, постигнал всичко във футбола като треньор, просто нямаше какво да направи, за да промени хода на историята. На моменти ставаше от пейката, доближаваше се до тъчлинията и отново се връщаше на мястото си. Сякаш всякакви действия вече бяха безсмислени. Дали го е осъзнавал в този момент, или просто е бил пометен от действителността е трудно да се каже. Но в този момент целият свят виждаше как се слага край на една епоха във футбола.

Всички знаеха, че това поколение велики испанци върви към залеза си и въпросът беше кога ще приключи неговият цикъл. Но никой не си задаваше въпроса как. В крайна сметка логичното се случи, и то по най-неприятния начин – с разгром с 1:5 от финалиста от преди четири години Холандия и с 0:2 от младия и амбициозен състав на Чили. Това е доста болезнено за отбор, който в последните шест години доминираше на световната и европейската футболна сцена и спечели двата  най-важни трофея, като европейското два пъти - 2008 и 2012 г.

Въпросът в такива случаи е защо се стигна дотук и как можеше да бъде избегнато. Сигналите, че този отбор на Испания вече не може да доминира по начина, по който го правеше допреди две години, бяха налице. Гръбнакът му от футболисти на "Барселона" изживя тежък клубен сезон, в който не успя да спечели нищо. Година след напускането на Хосеп Гуардиола "Барселона" изглеждаше изчерпан откъм идеи, а ключовите играчи като Шави Ернандес и Андрес Иниеста вече не работеха на същите обороти. Те все така се опиптваха да контролират в огромна част от времето топката, да разиграват продължително и да задушават съперниците си, докато в един момент ги омаломощят и им нанесат смъртоносен удар. Но това се случваше на много по-бавна скорост срещу много по-свежи и амбицирани съперници. Това, което през миналата година направи "Байерн" под ръководството на Юп Хайнкес и през целия настоящ сезон "Атлетико" (Мадрид) причиняваше на "Барса", се мултиплицира по терените в Бразилия. Испания се изправи срещу подмладени и заредени с необичайно издръжливи батерии отбори, които прилагаха вече доказаната тактика.

Испания нямаше как да постигне нивата си на притежание на топката от около 70 процента, защото футболистите трябваше да се освобождават от нея максимално бързо, да играят на по-висока скорост, притиснати от винаги наблизо дебнещите ги чилийци и се надяваха да не бъркат в пасовете. А това се оказа много трудно. Дори и срещу един по-дефанзивно действащ отбор като Холандия предишната тактика също не проработи, защото "лалетата" макар и да не пресираха високо, отново гонеха топката много по-бързо и по-агресивно. В Бразилия никой не чакаше наготово, а съперниците търсеха и принуждаваха Испания да бърка.

Движението без топка, което беше толкова характерно за шампионския състав на Испания и което заблуждаваше противниците, вече не беше възможно. Играчите бяха уморени. Тези на "Барселона" от бремето на дългите години непрекъснат футбол и напредващата възраст (моторът в средата на терена Шави Ернандес вече е на 34 години). Тези на "Реал" (Мадрид) и "Атлетико" (Мадрид) бяха уморени от продължителния сезон, който за тях приключи най-късно – с финала в Шапионската лига. И трите ключови отбора бяха вкопчени в битката за титлата в Испания до последната секунда и вложиха всички свои физически и психически сили в нея само месец преди началото на световното първенство, което допълнително изстиска от ресурса на тима. Новото чудо в нападението Диего Коща се опитваше безуспешно в последните ключови мачове на "Атлетико" да играе контузен, а в националния отбор се оказа недостатъчно интегриран, за да направи разликата.

Дел Боске се опитваше да миксира най-доброто от трите водещи испански клуба, но всяка от съставките имаше някакъв проблем съвсем нормално и сместта да не се получи. В автобиографията си сър Алекс Фъргюсън казва, че силата на "Манчестър юнайтед" се крие в това, че винаги е имал 7-8 играчи в страхотна форма и те са компенсирали тримата, които не са на ниво. Но няма как да се компенсира, когато никой не е във форма. Отделно защитниците играеха като скарани. При поне три от головете на Холандия централните защитници Серхио Рамос и Жерар Пике играеха като сърдити на минимум 15 метра разстояние помежду си. Диего Коща беше напълно изолиран, защото я нямаше тази широчина при пробивите, така характерна в предишните години. Нито Жорди Алба, нито направилият силен сезон в "Челси" Сесар Аспиликуета даваха остротата от миналите години, която сега в "Барса" и "Реал" се дава от Марсело, Дани Карвахал или Дани Алвеш.

Отборът на Испания просто не беше подготвен. Краят му изглеждаше предизвестен и тук идва ролята на треньора. Една от най-големите мистерии във футбола е кога да направиш промените в един успешен отбор, за да не се стигне до крах. Верни на теорията, че в отбор, който печели (а Испания се класира отново убедително на финалите), промени не се правят, често  треньорите не знаят и не смеят да извършат драстични ходове. По същата логика ръководителите на футбола не смеят да сменят треньора на успешния отбор, докато той не се срути под натиска на своята застоялост.

Въпреки че много футболни ръководители са бизнесмени и ежегодно инвестират в нови играчи, за да повдигат нивото на отборите си, в случая с Испания те оставиха отбора да се блокира от това, че остана на нивото отпреди няколко години. В бизнеса не е така – продуктите се обновяват непрекъснато, в автомобилния свят всеки модел се освежава или заменя на три години, в други по-динамични сфери дори още по-бързо. Дори в "Байерн" смениха треньора, извел отбора до исторически трипъл в опит да развият тима на още по-високо ниво.

Дел Боске и ръководителите на испанския футбол оставиха този отбор да работи с процесора от 2008 г. само защото преди четири или две години този отличен тогава компютър все още е можел да понесе тежестта на новите програми. В същото време конкуренцията не спеше и се променяше, вкарваха се по-млади и по-свежи играчи. Треньорите по света измисляха начини, да се противопоставят на испанската тактика и да търсят начини да преодоляват естествените защити срещу загуби на този състав.

В това се състои и голямата вина на Дел Боске, който, подведен по изпитаната и работеща схема, не промени Испания с всичките произтичащи рискове. Вероятно никой не е предполагал, че сгромолясването ще бъде толкова силно, и са очаквали, че този състав ще успее да се пенсионира с престижно класиране, след което да се направи плавен преход към подмяната на поколенията. Реалността обаче беше по-болезнена и подсказа, че все пак и най-добрите специалисти могат да бъдат недалновидни и дори прекалено предпазливи и консервативни. Парализата в мача срещу Чили подсказваше изненада, объркване и отчаяние.

След това велико поколение Испания никога няма да бъде същата, защото с естествената подмяна на футболистите ще дойде и новият стил на игра. Старият беше зависим от "Барселона" на Гуардиола. Новият може би вече няма да прилича само на един клуб. Навярно ще се премине към естествения формат на останалите национални отбори, в които селекционерът е принуден да събира парчета от различни места, за да направи едно цяло. Това ще е нещо позабравено за испанците, които допреди шест години не бяха печелили голям трофей от 1964 г. и никога не бяха става ли световен шампион. Но това ще е един напълно различен и най-вече нормален процес, който обаче няма да доведе до нов извънземен отбор.

В продължение на около 70 минути Висенте дел Боске гледаше безучастно случващото се на терена и от време на време обсъждаше нещо с хората си от щаба на пейката, докато селекционерът на Чили Хорхе Сампаоли разпалено подскачаше около страничната линия. Единият изглеждаше като парализиран, а другият кипеше от енергия, която сякаш искаше да предаде на играчите си.

Всъщност футболистите на Сампаоли имаха достатъчно сила и сякаш не се нуждаеха от допълнителен прилив на самочувствие. Защото те вече водеха с 1:0 срещу световния шампион Испания и подушваха възможността да довършат едно велико поколение, като го изхвърлят от шампионата в Бразилия още преди да са приключили срещите от груповата фаза.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

5 коментара
  • 1
    nefertiti_egipt avatar :-P
    Нефертити

    Испанската футболна драма - голяма!

  • 2
    rasnoa79 avatar :-|
    Bluesky

    <Дори в "Байерн" смениха треньора, извел отбора до исторически трипъл в опит да развият тима на още по-високо ниво.>

    Не е никак сигурно, че Байерн са смятали да се разделят с Хайнкес, той сам се отказа. Може би е искал да приключи кариерата си след тези успехи. Така че това не е съвсем коректно анализирано.

  • 3
    maren avatar :-|
    maren

    Стилът на игра на отбора на Испания е забележителен.
    Мисля, че не бива да бъда заместван с комерсиална версия.
    "Обновяването" би трябвало да бъде, струва ми се по посока на по-бърз отговор към противника, който изглежда, често се оказва "забравен" и тогава напомня "драматично" за себе си.
    Не мисля, че футболистите, които си тръгват от този отбор биха намерили пълноценна реализация, чисто изпълнителски, при друг стил на игра, в друг отбор.
    Вярвам, че треньора ДелБоске, трябва да се опита да съхрани духа и стила на играта, намирайки си достоен заместник, преди да си тръгне, ако е решил да си тръгва.

  • 4
    medesc avatar :-|
    Medesc

    Няма драма - Испания в момента е световен шампион до 21 :
    http://en.wikipedia.org/wiki/2013_UEFA_European_Under-21_Championship
    и клубен шампион за юноши е Барселона:
    http://en.wikipedia.org/wiki/2013%E2%80%9314_UEFA_Youth_League

    Това поколение имаше нужда от тези загуби на голямо първенство, за да даде път на младите.

  • 5
    mils5656 avatar :-|
    mils5656

    Много верни констатации !! Просто поколението застаря и се поизчерпа откъм идеи и беше въпрос на време да се сгромолясат, но то стана по много болзнен начин !!!! Но такъв е живота !!!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK