Глейзър начело на "Юнайтед": Американският модел проработи
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Глейзър начело на "Юнайтед": Американският модел проработи

Феновете на "Юнайтед" бяха "погребали" любимия си клуб в началото на управлението на семейство Глейзър, но днес ситуацията е малко по-различна

Глейзър начело на "Юнайтед": Американският модел проработи

Равносметката десет години след като фамилията изкупи всички акции на английския футболен клуб

9701 прочитания

Феновете на "Юнайтед" бяха "погребали" любимия си клуб в началото на управлението на семейство Глейзър, но днес ситуацията е малко по-различна

© Associated Press


На днешната дата преди точно десет години фамилията Глейзър изкупи всички акции на английския футболен клуб "Манчестър юнайтед", с което сложи началото на една нова ера в историята на клуба. Тази сделка донякъде промени и някои разбирания за правене на футболен бизнес и за увеличаване на стойността на един клуб. И това въпреки нескрирата неприязън на феновете към американските собственици още от първия ден, в който те стъпиха на "Олд Трафорд". Все пак десет години по-късно изглежда е постигнато крехко примирие.

Когато фамилията в лицето на покойния Малкълм и синовете му Джоел, Аврам и Брайън пристигнаха в клуба през 2005 г., феновете се обърнаха срещу тях, защото придобиха контролния пакет за около 800 милиона паунда, но изтеглиха и заем за 525 милиона паунда от името на клуба, за да покрият част от плащанията.

Привържениците на рекордьора по титли организираха невиждани протести, призоваха тогавашния мениджър на тима сър Алекс Фъргюсън да подаде оставка в знак на съпричастност, а група от тях дори основа полуаматьорския клуб "Юнайтед ъф Манчестър", който и до днес се подвизава в шестото ниво на английския футбол.

Феновете смятаха, че американските бизнесмени, които десет години по-рано бяха купили американския отбор по футбол "Тампа бей бъканиърс" и го бяха направили шампион на НФЛ, нямат представа какво да правят с английския клуб и ще го съсипят. Сухата статистика за десет години обаче показва друго. "Червените дяволи" са спечелили 15 трофея, сред които пет титли във Висшата лига и една в Шампионската лига, където тимът игра три финала в рамките на четири години.

Привържениците, обединени в Тръста на привържениците на "Манчестър юнайтед" (MUST), обвиняват американските собственици, че не са инвестирали почти никакви пари в клуба, който е можел да стане хегемон в Англия и Европа при правилна политика от 2005 година насам.

"Да не инвестираш дори пени в отбора може да се счита за престъпление от повечето фенове, на който и да е клуб, но Глейзър дори взимат огромни суми от "Юнайтед". Когато сметнем всички натрупани дългове, изтеглените заеми за сметка на клуба, печалбите и загубите, излиза, че те са взели около един милиард паунда. Никой собственик на футболен клуб в света не е взимал толкова пари от отбора си," твърди изпълнителният директор на MUST Дънкан Драсдо.

От другата страна на монетата обаче има и безспорни факти в полза на фамилия Глейзър. По време на тяхното управление марката "Юнайтед" се разгърна още повече в световен мащаб, а приходите на клуба постепенно, но стабилно се увеличават. Печалбата на "червените дяволи" през 2005 година е била 221.9 милиона паунда, докато за миналата фискална година набъбва на 433.2 милиона, най-вече заради навлизането на нови пазари по целия свят.

Маркетингово "Юнайтед" се превърна в пример за разширяване на влиянието си. Сега техният пример се следва от отбори като "Реал" (Мадрид) или "Манчестър сити". От лятото влиза в сила договорът с Adidas за нов доставчик на екипировка за 1.1 милиарда долара, който е нова страница в историята на този бизнес.

В момента "Манчестър юнайтед" се оценява на над 3 милиарда долара, като обективният фактор е цената на малкия дял акции, който беше пуснат на борсата в Ню Йорк. 

Печалбите обаче се дължат и на решения, които меко казано не се понравиха на феновете. Глейзър не само че вдигнаха цените на билетите, но и решиха притежателите на абонаментни карти за целия сезон да си доплащат за мачовете за различните купи и европейските турнири. Това решение не трая дълго и преди няколко сезона проблемът с пропуските беше решен в полза на привържениците. 

Феновете на тима организираха мащабна кампания на дарителски принцип през 2010 година за спасяването на името на стадиона на клуба, който Глейзър по американски модел искаха да продадат на спонсор. Или поне така твърдят привържениците, защото официална информация за постъпленията от кампанията няма. Факт е обаче, че за последните пет години дълговете на клуба намаляха наполовина - от близо 778 милиона паунда до 380 милиона.

Страстите между фенове и собственици обаче бяха потушени частично, след като американската фамилия отпусна 150 милиона долара в началото на настоящия сезон и обяви, че е готова да даде поне още толкова за предстоящото завръщане в Шампионската лига. Привържениците смекчиха тона към собствениците, но все пак остават скептични към американците.

Говорителят на Глейзър Техсин Наяни споделя, че работодателите му винаги са мислели за управлението си на клуба като "маратон, а не спринт", така че дали феновете са прави да демонизират американската фамилия, явно тепърва ще разберем.

На днешната дата преди точно десет години фамилията Глейзър изкупи всички акции на английския футболен клуб "Манчестър юнайтед", с което сложи началото на една нова ера в историята на клуба. Тази сделка донякъде промени и някои разбирания за правене на футболен бизнес и за увеличаване на стойността на един клуб. И това въпреки нескрирата неприязън на феновете към американските собственици още от първия ден, в който те стъпиха на "Олд Трафорд". Все пак десет години по-късно изглежда е постигнато крехко примирие.

Когато фамилията в лицето на покойния Малкълм и синовете му Джоел, Аврам и Брайън пристигнаха в клуба през 2005 г., феновете се обърнаха срещу тях, защото придобиха контролния пакет за около 800 милиона паунда, но изтеглиха и заем за 525 милиона паунда от името на клуба, за да покрият част от плащанията.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

9 коментара
  • 1
    diegos avatar :-|
    diegos

    Печалбата на "червените дяволи" през 2005 година е била 221.9 милиона паунда, докато за миналата фискална година набъбва на 433.2 милиона, най-вече заради навлизането на нови пазари по целия свят.
    * * *

    Пълни глупости. Едва ли е заслуга, на някакъв невиждан мениджмънт. Всички големи английски клубове са увеличили драстично печалбите си- двойно и тройно. Примерно Челси или Арсенал. Ма не казват, че имат американски модел. Просто спонсорските договори 2005-та са били едни, след десет години съвсем други. Инфлацията вдига цените на мърчандайзинга, на билетите, на тв правата... нормално е, печалбата да скочи двойно... заслугата на Глейзър е точно никаква...

  • 2
    kapak717 avatar :-|
    Реформатор Пръмов

    американският /еврейският/ модел проработи.
    ============================


    Без съмнение е така.
    Всичко стана бизнес. Спортът го няма.

  • 3
    laveol avatar :-|
    laveol

    Ама що за простотия. Не клубът е станал по-богат в този период, а именно собствениците. Как няма да се увеличават печалбите, като парите от телевизионни права, наградни фондове и т.н. непрекъснато се увеличават и то с много. Да не говорим, че стойността на спонсорските сделки в световен мащаб също се вдига. От друга страна е трудно да се твърди, че периодът след идването на Глейзър е по-успешен за отбора от предходния такъв. И какво значи това с намаляването на дълговете. Тези дългове не се пръкнаха току-така.

    И последно (но не по-важност), тъй като авторът е решил да споменава FC United, добре ще е да се има предвид, че изречението "полуаматьорския клуб "Юнайтед ъф Манчестър", който и до днес се подвизава в шестото ниво на английския футбол" е тотално лишено от смисъл, да не говорим, че е и неточно. Ясно, че искате да иронизирате клуба, но те дори все още не са се качили в Северната конференция. Ще са там от следващия сезон, благодарение на факта, че спечелиха 7-ма дивизия. От създаването си през 2005г. вече са се качвали 4 пъти, та подобна ирония не е на място.

  • 4
    man_un avatar :-|
    man_un

    Искам само да спомена някои неща. Аз съм фен на отбора от 1990г. Тогава получих повече информация за отбора, а с пускането на кабела и да ги гледам наживо. Една от големите причини феновете да се бунтуват срещу Глейзър е стария враг Ливърпул. Където и да се класират двата отбора, те гледат само себе си и кой къде е. Та тук става дума за това, че МЮ изостава от Пуул по броя на титлите в ШЛ. Ливърпул има 5, Юнайтед 3. Четири от титлите на Ливърпул са от периода КЕШ, една на МЮ. Феновете смятат, че Глейзър точно тук не са постигнали достатъчно. Излезе една статистика за богатството на собствениците. Човекът, който държи КПР е трети по богатство.

  • 5
    utz57369919 avatar :-|
    Ivo Georgiev

    Доста повърхностна статия по мое мнение.

    Моделът наистина проработи ... гледано от страната на собствениците - закупиха футболен клуб, инвестирайки около 200 млн паунда собствени средства, а сега, 10 години по-късно същия струва около 1.5-2 млрд.

    От гледна точка на феновете обаче ситуацията е доста по-различна, а леко скептичния тон относно протестите им е изцяло не на място. 2005-а година Ман. Ю беше може би най-богатият клуб в света (заедно с Байерн Мюнхен), без никакви дългове, изцяло доминирайки първенството на Англия през предишните 10 години и редовно чупещ рекордите за най-скъпи трансфери.
    В следствие на придобиването - клубът беше натоварен с колосалните над 500 млн паунда дълг на новите му собственици (при 220 млн годишни приходи, не печалба както е написано в статията), голяма част от него на потресаваща лихва от около 14% в следствие на което към 2010 година дълга вече доближаваше 800 млн. паунда. И това при положение че отбора продължаваше да работи на много голяма оперативна печалба.
    "Намалените" дългове към настоящия момент са именно изплатени от тази оперативна печалба година след година. За тези 10 години от клубът са източени над 600-700 млн паунда отишли за покриването на плащания по лихви и главници на кредита, с който собствениците закупиха отбора, а дори и към момента дълговете са към 380 млн паунда.
    В същото време собствениците на Челси и Ман Сити инвестираха в клубовете си подобни суми ... и резултата е красноречив - от отбор, който привличаше най-големите звезди (Рууни, Верон, Ван Нистелрой, Яп Стам, Рио Фердинанд) Юнайтед видимо изостана от конкуренцията в това отношение и започна да търси value on the market. Не случайно единствените 2 трансфера на големи звезди в този период са тези на Бербатов (след спечелването на Шампионската лига) и Ван Перси (в последния сезон на Фъргюсън). В останалото време типичните транфери бяха Антонио Валенсия, Нани, Андерсон, Майкъл Оуен, Чичарито, Ашли Йънг, Габриел Обертан, Крис Смолинг и т.н. Вярно повечето добри футболисти, но нито един от тях не е играч способен да вдигне видимо класата на отбора. А наличието на безспорни успехи в този период се дължи на гения на Фъргюсън и ВЪПРЕКИ собствениците, а не благодарение на тях. Не случайно след отказването на шотландеца - споменатите 2 отбора по-горе се борят за титлата вече 2 сезона поред, а Юнайтед се бори за топ 4 с очевидна необходимост от сериозни инвестиции в състава.

    Добрите неща, които могат да се кажат за управлението на американците се изчерпват с факта, че оставиха футболните въпроси на футболните хора, без да се месят, и увеличаването на постъпленията, въпреки че последното ще е доста пресилено да се изтъква като изцяло тяхна заслуга. В този период футбола и особено Премиършип претърпя страхотен бум на популярността си, благодарение на което всички отбори удвоиха бюджетите си, а сделките за ТВ правата достигнаха космически стойности.

    Дори и към днешна дата, въпреки доброто (вече) финансово състояние на отбора, омразата на феновете към собствениците не е затихнала, жълто-зелените шалове могат да се видят в изобилие на всеки мач а всички фенове, които са били на възраст, позволяваща им да помнят времената преди 2005-а скоро няма да преглътнат фактите по-горе (при това съвсем основателно). Като допълнителен стимул за това е и увеличаването на цените на билетите с около 30% в първите няколко години. А доколкото знам проблема с билетите за мачовете от купите за притежателите на абонаментни карти е "решен" така, че тези хора са задължени искат или не да си купят билети за всички мачове от купите (включително и срещу Кеймбридж примерно), в противен случай съответната сума просто се изтегля от кредитните им карти автоматично.

    Гледайки в бъдещето с новите сделки с ТВ правата и спонсорски договори, отбора отново ще възстанови позицията си на клуб който привлича най-големите звезди, но "благодарение" на семейство Глейзърс този статут сега трябва да се възстановява вместо просто да се продължава. А в съзнанието на привържениците винаги ще остане горчивото усещане за пропуснат шанс отбора да се превърне в истински доминант в Европа в условията на финансово господство под управлението на Алекс Фъргюсън през тези последни години от неговата кариера.

  • 6
    mitakk avatar :-|
    mitakk

    Аз мисля, че в коментара над мен има много повече истина, отколкото в хвалебствената статия за сем. Глейзър. Лично моето мнение е по-скоро в посока на това, че има известна доза горчилка за пропуснатите шансове при управлението на американците. И както пише колегата преди мен, какво ли би станало ако новите тогава собственици бяха инвестирали средства в наистина класни футболисти в комбинация с гения на сър Алекс. За нас феновете на този велик клуб остава само да мечтаем....

  • 7
    prismehulnik avatar :-|
    Присмехулник

    Имайки предвид успехите на отбора от последните 10г. е меко казано неблагодарно от глорихънтърите да не изпитват признателност към Глейзърите. Но те са си такива - все гледат в чуждата паничка.
    Колкото до американския модел и това как бил успял - янките от футбол не разбират. Справка: Арсенал, Вила и Ливърпул на два пъти. Като фен на последните, не мога да не отчета все пак, че Хенри и Уорнър спасиха отбора от фалит и съответно изпадане в небитието, от което славният Лийдс не може вече над 10г. да се измъкне, което само по себе си задължава скаусърите да проявяват смиреност и благодарност към сегашните си собственици, надявайки се на инвеститор от китайски произход.

  • 8
    xm... avatar :-P
    xm...

    Хм ...
    Мисля, че за МЮ шотландският модел работеше по-добре :)
    Въпреки, че не съм фен на Съра ...

    А с успешния американски модел МЮ я докара до френския модел в Арсенал. :)
    Венгер си го спомням не толкова отдавна, когато го попитаха докога ще я карат така без титли, започна да раздува колко играчи на каква цена били накупили и на каква печалба ги били продавали после ...

    Е, всеки с модела си ...

  • OMUNVINGE

    "Печалбата на "червените дяволи" през 2005 година е била 221.9 милиона паунда, докато за миналата фискална година набъбва на 433.2 милиона, най-вече заради навлизането на нови пазари по целия свят."

    Каква печалба бе, Вие луди ли сте, това е оборот, ПЕЧАЛБА, то те ако правеха такива печалби тоя клуб щеше да струва 5 пъти повече.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.