Кръвната система на футбола
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Кръвната система на футбола

Клубовете могат да спечелят повече, ако феновете участват в управлението

Кръвната система на футбола

Колко е важно за финансовата стабилност участието на феновете

Александър Иванов
9329 прочитания

Клубовете могат да спечелят повече, ако феновете участват в управлението

© Георги Кожухаров


В края на юни аматьорският футболен клуб "Бишъп Оукланд", който се състезава в деветото ниво на английския футбол, получи сериозна финансова инжекция от... покоен фен. Колин Роуле, който почина през януари на 79-годишна възраст, завеща на своя любим тим близо 500 хиляди евро. Сумата представлява почти цялото наследство на Роуел, който е бил привърженик на скромния клуб през целия си живот и в продължение на 70 години е посещавал мачовете на тима от едноименното градче с население под 25 хиляди души.

Освен значимостта на спорта в ежедневието на хората тази история доказва едно: феновете са единствените инвеститори, които не търсят финансова изгода от клубовете. Те не виждат в клубовете източник на доходи, а влагат своите собствени безвъзмездно. Привържениците не напускат клубовете си, когато ситуацията се влоши, а остават, дори да не се подобри. Тази доживотна отдаденост означава, че имат интерес, който е количествено и качествено различен от всяка друга група.

Затова не е случайно, че в днешно време феновете имат ефективна роля в управлението на много големи клубове – като "Реал" и "Барселона" в Испания, като "Байерн" и "Борусия" (Дортмунд) в Германия. Ръководените по този модел клубове са в по-добро финансово състояние от тези, в които решенията се взимат еднолично от собственик или спонсор. Когато един клуб е изцяло зависим от желанието, интересите и състоянието на вторите, липсва устойчивост и гаранция за бъдещето. Възникването на финансови проблеми или друга причина, която може да доведе до оттеглянето на собственика, е предпоставка не само за срива на даден клуб, а дори за заличаването му от футболната карта.

"Феновете са кръвоносната система на клуба. Президенти, треньори и играчи идват и си отиват. Привържениците са тези, които остават и трябва да се справят с всяка криза", заяви представителят на организацията Supporters Direct Europe Лукас Анастасиадис, който участваше в семинара "Участието на феновете в управлението на клубовете в Европа", организиран от тръста на фенове на "Левски" "Синя България".

Участието на запалянковците в управлението е модел, който работи отлично в някои страни, но е приеман доста враждебно в други, включително в България. В общия случай привържениците нямат финансовия ресурс, за да издържат професионален клуб. Идеята на оперативната ангажираност на феновете обаче не се припокрива единствено с издръжката и не е задължително да бъде обвързана със собствеността. Заради лоялността ролята им може да бъде ключова за стабилността на клубовете, за прозрачността при управлението и извършването на трансфери, за борбата срещу уредените мачове.

"Проведох доста разговори с хора от различни футболни структури и останах с впечатлението, че участието на феновете в процеса на взимане на решения е нова тема за България. Тук липсват технически познания за методите и начините, по които това да се случи", казва Анастасиадис.

Supporters Direct Europe е организация, която промотира и подпомага участието на привържениците в управлението. Причината се крие именно в тяхната любов към клубовете за сметка на личните облаги. По-голямата част от футболните клубове са изцяло частна собственост и не се управляват прозрачно. Собственикът може да реши да продаде стадиона на клуба, да премести отбора на друго място, да промени цвета на екипите, да увеличи цените на билетите или да продаде най-добрите играчи, без да е длъжен да се съобразява с феновете.

Трите най-силни отбора в последните години са "Барселона", "Реал" и "Байерн". И в трите ролята на феновете в управлението е основополагаща. "Барселона" разполага с над 175 хиляди официални партньори, т.нар. "сосиос", от които около 70% са каталунци. Те плащат годишен членски внос спрямо възрастовата си група. Стандартната сума е 177 евро и осигурява право на привържениците да участват в определянето на политиката на клуба. Именно те избират президента и членовете на борда на директорите. Ръководството трябва да отговаря пред генерална асамблея. Toва е върховният орган в клуба. Той е съставен от 2500 привърженици, които се избират чрез жребий, а мандатността им е две години. Във всеки момент при определен брой подписи може да се поиска вот на недоверие към президента и борда на директорите. Сходен е моделът на управление в "Реал", където близо 100-те хиляди "сосиос" плащат годишен членски внос от 146 евро. Освен правото на глас те получават срещу това и отстъпки при посещение на мачове и др.

Най-добрият пример обаче идва от германския футбол, където беше намерен перфектният баланс между фенове и спонсори чрез правилото "50+1". То задължава клубовете в Бундеслигата да предоставят мажоритарния дял на плащащите членски внос. Останалите акции са предвидени за инвеститори, но нито един не може да притежава повече от 9.09%. В противен случай даден клуб не може да получи лиценз за участие в най-горното ниво на германския футбол. Изключение правят отборите от Леверкузен и Волфсбург, които са собственост на две от най-големите компании в страната – Bayer и Volkswagen.

Клубовете в Бундеслигата се радват на добро управление и изключителна финансова стабилност. За петте години до сезон 2013/2014 приходите им са се увеличили от 1.7 млрд. евро до близо 2.5 млрд. евро. Почти всички отчитат ежегодна печалба, което дава все по-отчетлив резултат на терена. Германските отбори изместиха италиански в битката за четири квоти в Шампионската лига, а вече застигат и английските по коефициент.

Правилото "50+1" не позволява навлизането на руски и катарски милиардери, от които изцяло да зависи бъдещето на клуба, както в Англия и Франция. Роман Абрамович превърна "Челси" в един от най-силните клубове в света, но миналият сезон беше първият от десетгодишното му управление, в който сините излязоха на печалба. Година по-рано бяха на загуба с 55.9 млн. паунда и едва се разминаха с наказание за нарушаване на финансовия феърплей. В същото време заемът на клуба към дружеството Fordstam, чрез което руснакът притежава "Челси", надхвърли 1 млрд. паунда през май. В "Манчестър сити" катарският шейх Мансур също наля огромни средства, които доведоха до наказание от УЕФА през 2014 г.

Клубовете във Висшата лига продължават да имат най-големите приходи, но в същото време рядко излизат на печалба. На другия полюс е "Суонзи", който през 2001 г. беше на крачка от банкрут. Тогава около 150 фенове основават тръст, който се заема с възраждането на уелския клуб. Сега "лебедите" са във Висшата лига и впечатляват с работата си на и извън терена. Тръстът е третият най-голям акционер в клуба с 19.99%. Това не е единственият пример на Острова, когато феновете спасяват почти фалирал клуб, който след това се издига до Висшата лига. Последният пресен пример е шампионът в Чемпиъншип "Борнемут".

В Англия обаче има сериозна съпротива на участието на феновете в управлението дори в по-ниските дивизии. А например повечето клубове във второто ниво на английския футбол също работят на сериозна загуба - с общо 300 млн. евро за миналия сезон, или около 12.2 млн. евро на клуб.

Все по-притеснителна е ситуацията и във Франция, където клубовете бележат обща загуба от 140 милиона евро, която е колосална в сравнение с трите милиона пасив, които имаха в края на сезон 2012/2013. Между 2002 и 2012 г. над 100 клуба, състезаващи се в елитните първенства, са изпаднали в несъстоятелност. Само в Англия има над 50 подобни случая с професионални клубове. В Испания пък в момента 12 клуба от Примера и Сегунда дивисион са в процедура по несъстоятелност.

Дълговете на клубовете от елитните дивизии в Европа са 6.9 млрд. евро към края на финансовата 2010 г., показва доклад на УЕФА. Балансът на 237 клуба, или 36% от общия брой, е отрицателен. Според проучване на Deloitte половината от европейските клубове, които имат приходи над 50 млн. евро, работят на загуба. Двадесет и девет процента пък отчитат значителни загуби, т.е. харчат 12 евро на всеки спечелени 10 евро.

По тази причина и Европейската комисия, и УЕФА все повече промотират участието на феновете в управлението чрез организации като Supporters Direct. "Футболът е за феновете. Клубовете съществуват благодарение на своите привърженици и затова те трябва да имат правото да участват във взимането на решения", заяви Анастасиадис.

Примери за успешно участие на феновете в управлението не липсват и в по-скромните първенства. В Турция, Швеция и Норвегия например то е задължително. През 2012 г. пък един от двата най-успешни гръцки клуба - "Панатинайкос", също премина към този модел. Фамилията Вардиноянис, която притежаваше клуба от 1979 г., предостави своя дял от 54.7% на организацията на феновете "Панатениак алианс". Година по-късно членовете му се увеличиха до над 9000, които от членски внос събраха 2.6 млн. евро. Началото под ръководството на "Панатениак алианс" беше трудно, но ситуацията бързо започна да се подобрява. През 2014 г. "Панатинайкос" спечели Купата на Гърция, а през миналия сезон завърши на второ място в първенството и си осигури участие в квалификациите на Шампионската лига.

"Има много добри примери, където фенските организации не притежават акции, но разполагат с оперативна власт - например в датския "Брьондби". В италианския "Таранто" пък феновете имат пълната власт върху школата", разказа още Анастасиадис.

Според него няма универсален подход и конкретен модел, който да работи еднакво успешно навсякъде. Според него всеки клуб е една микросреда със своите специфики.

В края на юни аматьорският футболен клуб "Бишъп Оукланд", който се състезава в деветото ниво на английския футбол, получи сериозна финансова инжекция от... покоен фен. Колин Роуле, който почина през януари на 79-годишна възраст, завеща на своя любим тим близо 500 хиляди евро. Сумата представлява почти цялото наследство на Роуел, който е бил привърженик на скромния клуб през целия си живот и в продължение на 70 години е посещавал мачовете на тима от едноименното градче с население под 25 хиляди души.

Освен значимостта на спорта в ежедневието на хората тази история доказва едно: феновете са единствените инвеститори, които не търсят финансова изгода от клубовете. Те не виждат в клубовете източник на доходи, а влагат своите собствени безвъзмездно. Привържениците не напускат клубовете си, когато ситуацията се влоши, а остават, дори да не се подобри. Тази доживотна отдаденост означава, че имат интерес, който е количествено и качествено различен от всяка друга група.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар
  • 1
    abc18 avatar :-|
    abc18

    Което показва, че немсият модел е най-успешен и устойчив.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.