Скъпа рожба след 33 г. бременност

Спортната зала в Русе премина през няколко живота и спорни процедури, преди да стане факт

Залата най-после е готова, но комплексът около нея не
Залата най-после е готова, но комплексът около нея не    ©  LAP.bg
Залата най-после е готова, но комплексът около нея не
Залата най-после е готова, но комплексът около нея не    ©  LAP.bg

Не искам в миналото да се връщам.

Със спомени животът става скучен. Назад, ако случайно се обръщам. Това е просто само частен случай.

Из "Частен случай", Лили Иванова

Когато в четвъртък Лили Иванова откриваше със свой концерт спортната зала "Булстрад арена" в Русе, вероятно на много от ангажираните с реализирането на този проект хора не им се е искало да се връщат назад във времето. Съоръжението, чието строителство е започнало преди 33 години, най-после е в завършен вид и за мнозина това е най-положителното събитие в сагата около изграждането му. Последното нещо, за което сегашните му собственици и инвеститори искат да си спомнят, са събитията от 2007 г. насам. В последните осем години се случиха толкова неща - нереализирани проекти, неизпълнени обещания, непоискани неустойки, неполучени средства, че шумът около откриването на залата се оказа най-добрият лек за всички отворени рани, ако влезем в стилистиката на песните на естрадната прима.

Залата за 5100 души е поредното мащабно съоръжение, което беше завършено в последните години в България. След изграждането на "Арена Армеец" в София, реновирането и увеличаването на капацитета на зала "Конгресна" в Двореца на културата и спорта във Варна, строежа на по-малките зали в Самоков и Ботевград и почти завършения "Колодрум" в Пловдив, страната се оказа по-бързо опасана от съвременни зали, отколкото от магистрали. В навечерието на откриването бяха продадени и правата за името на "Булстрад", с което се затвърди тенденцията за застрахователни спонсори на тези съоръжения. А концертът на Лили Иванова засега е началото на амбициозен план за превръщането на съоръжението в работещо предприятие с повече от регионален характер чрез използването на потенциала на границата с Румъния и намиращия се на около 70 км Букурещ.

С отварянето й, освен че се слага край на една сага за поредица кметове на града, трябваше да е и хепиенд на една много обещаваща концепция за публично-частно партньорство. За второто не е сигурно, че краят е близо и че ще е напълно щастлив. Съвременната история на "Арена Русе" започва през 2007 г., когато "Приста ойл" и "Денси строй" печелят конкурс на общината за изграждане на спортно-развлекателен комплекс, който освен дострояването на залата на мястото на стария колодрум включва и изграждането на мол, офис сграда клас А и на петзвезден хотел. "Тогава тяхното предложение получи над 50% повече точки от останалите кандидати. Единственото задължение на общината беше да участва с отстъпеното право на строеж (ОПС), а цялата инвестиция беше за сметка на инвеститора. Това щеше да бъде модел за публично-частно партньорство, от което общината щеше да извлича ползи", коментира за "Капитал" общинският съветник от БСП Александър Неделчев, който тогава е бил заместник-кмет и е наблюдавал пряко търга.

Самият конкурс тогава предизвиква редица спорове и съмнения, като се започне с това, че срокът за подготовка е едва 14 дни. Дъщерната на испански инвеститори компания "ССУ България" дори е предлагала ако не значително по-добри,  то достатъчно конкурентни условия - 50% от търговските площи в бъдещия мол и 100% от залата да останат за общината плюс десетгодишно управление на залата и обучение на персонала. Теренът от 40 декара в центъра на Русе по пазарна стойност в бума на строителството преди кризата се е оценявал на 20 милиона евро. В крайна сметка е предпочетено предложението на собствениците на "Приста ойл" и "Денси строй". Прокрадват се обвинения в политически мотивиран избор. В предизборната кампания за кмет през 2007 г. кандидатът на ГЕРБ Ваньо Танов нарича сделката безсрамен пладнешки обир. Тяхното предложение е след построяването на залата тя да влезе в ново дружество с 51% участие на инвеститора и 49% на общината. А след построяването на останалата част да бъдат платени на общината 7.2 милиона евро. Освен съмненията дали е по-добра офертата на победителите има и други притеснения. Според изчисленията тогава общината ще получи едва 12.4% обезщетение от застроената площ на целия комплекс, докато средното за града е 30%.

Днес, осем години по-късно, е факт само залата, за чиято стойност се съобщават различни суми. Според официалното становище са инвестирани 55 856 861 лева. От тях 18 884 000 лева са апортна вноска на общината, а 36 972 861 са инвестициите на частния инвеститор. Сумата се доближава до това, което изчислява председателят на управителния съвет на "Приста ойл" Пламен Бобоков. "Нето залата струва 34.4 милиона лева, от които аз и брат ми сме инвестирали 32.4 милиона лева, а нашият прекрасен партньор община Русе чрез отстъпеното право на строеж и незавършеното строителство участва с 2 милиона лева", заяви преди седмица в интервю за "Капитал" Бобоков.

И двете твърдения са само частично верни. Процесът по изграждането на залата преминава през низ от компромиси, плащания и гаранции от общината, които не е трябвало да прави, за да помогне на партньора си в проекта.

Серия от изпуснати срокове

През 2007 г. община Русе и компанията "Мол Русе инвест" (на Бобокови и "Денси строй" ) създават дружеството "Проект Русе" АД с първоначален капитал 50 хиляди лева. На пресконференция Пламен Бобоков казва, че съоръжението "трябва да бъде направено бързо и качествено, за да вземем стратегическа инициатива преди всички останали". Тогава обявява план да се реже лентата до лятото на 2009 г., а стойността на залата се изчислява на малко над 14 милиона евро.

Година по-късно общината изпълнява своята част от ангажимента по първоначален замисъл. Тя апортира ОПС на мястото на стойност 18 835 000 лева, срещу което получава 50% от дяловете във вече увеличения капитал на дружеството. "Мол Русе инвест" се задължава да попълни своя дял до две години, което се случва. Така през пролетта на 2009 г. двете страни държат по равно от фирмата с общ капитал 37 769 000 лева. След настъпването на кризата обаче проектът замира и през лятото на 2009 г. никаква лента не се реже. Това не се случва и през 2010 г., но в договора с партньора има едно важно условие. При неизпълнението на ангажиментите от страна на частната компания тя дължи 20 милиона евро неустойка на общината. Тогава договорът е удължен с още две години.

Постепенно капиталът на дружеството се увеличава с нови парични вноски на "Мол Русе инвест" - първо с малко над 4 милиона лева през 2011 г., след това с още 6.9 милиона лева в средата на същата година и последно с 940 хиляди лева през февруари 2012 г., а съотношението на силите в съвместното дружество е 61.99% на 38.01% в полза на "Мол Русе инвест". Според докладите на одитиращите парите се използват за строителството на съоръжението, каквото видимо раздвижване наистина има след 2009 г.

Вече през лятото на 2012 г. кметската управа изпуска срока за нов анекс и договорът изтича напълно, при което сумата от 20 милиона евро става изискуема. Това не е направено, но и зала няма. Все пак се намира изход от ситуацията и животът на съвместната фирма "Проект Русе" е удължен с още десет години. До този момент "Мол Русе инвест" би трябвало да е инвестирал почти 31 милиона лева, колкото е равностойността на акциите му в общата фирма с общината. Същата година Бойко Борисов обещава да се отпуснат средства за довършването на залата, но по времето на първия му мандат като премиер това не се случва.

Работата се свършва при управлението на Пламен Орешарски. Тогава общината получава първо 2 милиона лева, а после още 7 милиона лева от държавата, с които да откупят част от паркингите под цялото съоръжение. За тези паркинги Бобоков казва пред "Капитал": "На нас ни струваше 14 милиона лева, а ние ги продадохме на общината за 9 млн. лв. с ДДС. Реално получихме 7.2 млн. лв. срещу активи за 14 млн. лв. Разбирате ли каква страхотна сделка сме направили с брат ми?"

Общината по принцип няма ангажимент да помага на инвеститора с никакви средства, но го прави, за да си довърши поне единия обект от целия комплекс. Подземните паркинги и в момента не са действащи, а представляват поле от бетон. За тях кметът Пламен Стоилов казва, че трябва да се инвестират още 8.5 милиона лева за довършването им, а единият от вариантите е чрез кандидатстване с "проект по общинския фонд" (вероятно има предвид гаранционния фонд за градско развитие JESSICA).

Зала на кредит

В края на миналата година общинският съвет в Русе има едно много разгорещено заседание, защото му се предлага да одобри решение за залагане на залата срещу кредит от 8.475 милиона евро на Уникредит Булбанк и Хипо Ное банк. Представителите на БСП недоволстват, докато кметът Стоилов защитава кредита. "В интерес на истината нямаме друга възможност да я достроим тая зала. Това е единственият начин да вземем тоя кредит и да свършим навреме и градът да е доволен", казва той на заседанието, въпреки че няколко пъти му се напомня, че по договор общината няма такива ангажименти. На въпроса защо общината не си е поискала неустойката още през 2012 г., които вървят и с връщане на цялата предоставена собственост, кметът казва: "Двайсет милиона евро неустойка, как си ги представяте, че се вземат тия 20 милиона евро?"

В дебата става ясно, че "Проект Русе" АД вече ползва един кредит от 2009 г. за 10 милиона евро, като е заложило всичко построено до момента и отстъпеното право на строеж, а с новия трябва да се рефинансира старият кредит. Никой от общинските съветници не си спомня някога да е одобряван дори първият кредит. След разгорещени дебати все пак общината дава съгласие и договорът с двете финансови институции е сключен през януари тази година. Александър Неделчев и досега се противопоставя на този договор. "Общината трябва да получи 49% от собствеността на едно ново дружество, което трябва да се учреди след приключването строежа на спортната зала. Респективно община Русе трябва да получи 49% от залата. Как ще се случи това, при положение че тя е ипотекирана изцяло", пита той, въпреки че през 2007 г. е в основата на избора на точно този партньор.

Обобщено ситуацията изглежда така: през 2009 г. е трябвало да има готова зала или общината да получи обезщетение от 20 милиона евро. Сега, когато все пак строежът свърши, Русе трябва да има участие с 49% в ново дружеството, което да управлява залата и евентуално да печели. А за всичко това не е трябвало да плати нищо. Вместо това е купила за 9 милиона лева недостроени гаражи, а залата е заложена за 16.5 милиона лева (8.475 милиона евро). Това прави общо 25 милиона лева от обявените инвестиции от средно 35 милиона, което прави чистата инвестиция на "Мол Русе инвест" само 10 милиона лева. Борислав Велков потвърди пред "Капитал", изчислението е коректно: "Да, и деветте милиона лева, и кредитът влизат в тези обявени от нас инвестиции". Освен това кредитът ще се изплаща от приходите на залата от дейността в следващите пет години, което означава поне 3.5 милиона лева на година с лихвите. Според Велков процентите в настоящото дружество "Проект Русе" ще се преразпределят от съотношение 62/38 процента на 51/49. "Ще се случи, съгласно сроковете, които са били предвидени при учредяването на партньорството", добави Велков, който с Иван Драндийски бяха и първият мениджърски екип на "Арена Армеец".

Сега те ще управляват "Булстрад арена" чрез дружеството "Арена Русе мениджмънт", в което участва друга свързана с Бобокови фирма - "Международна компания за инвестиции и развитие" (80%). Фирмата на Велков и Драндийски "360 солюшънс" държи останалите 20 процента. Велков отхвърля твърденията, че чрез тази фирма може да се източна печалбата на залата. "Световна практика е да се създават такива компании за управление, в които участие има и собственикът на залата", каза той. Но в случая тази фирма не е дъщерна, а общината остава настрана. Най-успокояващото е, че Велков и Драндийски имат опит управлението на подобни зали и календарът до края на годината е зает от концерти и спортни събития. Но вероятно още известно време общината ще трябва да почака, за да получи от това нелеко партньорство всичко обещано преди осем години.

Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


17 коментара
  • 1
    bobsyn avatar :-|
    Batezuzi

    Е,на премиера и депутатите им е по-любима южна България. Затова и магистралите първо там направиха, и ремонти на ЖП линии пуснаха, и залата в София стана веднага. Това за зала във Варна и Русе като му дойде времето, тунел под Шипка по-късно, за магистрала Хемус кой знае дали ще останат пари...

    Публикувано през m.capital.bg

  • 2
    edin131 avatar :-|
    Bai nik

    залата е перфектна , не знам кой колко е инвестирал ,но имаше нужда от такава придобивка , а иначе това е работа на общинския съвет да защитава правата и интересите на общината и хората живеещи в нея и не вярвам ,че има далавера от някаква страна ,защото се смениха кметове от всички цветове и никой не казва нищо по въпроса

  • 3
    naffoo avatar :-|
    naffoo

    Значи е започната през далечната 1982г.

  • 4
    ausbilder avatar :-|
    ausbilder

    До коментар [#1] от "Боян Дуков":

    Разликата в броя на населението (избирателите) между Южна и Северна България вече е доста голяма, та от там и "любовта" на политиците.

  • 5
    normandy avatar :-|
    takeshi303

    Не смисля , че Русе има капацитет да пълни залата със събития , че да се покриват дори оперативните разходи.

  • 6
    pesheff avatar :-|
    Пешката

    [quote#5:"takeshi303"]Не смисля , че Русе има капацитет да пълни залата със събития , че да се покриват дори оперативните разходи.[/quote]

    имат вече доста сносен календар от събития, и изглеждат много амбицирани да я направят успешна тази зала. Бобокови минават за добри бизнесмени, не вярвам да не го вземат на сериозно и този проект.

    http://www.eventim.bg/bg/venues/sports-hall-arena-ruse-40298/venue.html

    Брегович, lord of the dance и други -- добро начало. Опитват се да привличат публика и от Букурещ.

  • 7
    normandy avatar :-|
    takeshi303

    До коментар [#6] от "Пешката":

    Ами от линка , който си дал се потвърждава , това , което казвам 5 -6 събития до март догодина , това е крайно недостатъчно , дори и да прибавим спортните събития , те едва ли ще носят приходи, защото наемите ще са редуцирани, местните клубове не могат да си позвлят реален наем . Подобна зала би трябвало да има поне 50-60 събития , където се плаща реален наем , че да се изплащат поне опративните разходи. Жалко е , че е така , но това е реалността.

  • 8
    julianm avatar :-|
    Европеец

    До коментар [#5] от "takeshi303":


    До коментар [#7] от "takeshi303":

    Подобни съоръжения в България и по света не се издържат сами, поради това имат генерален спонсор. Това важи и за мултифунцкионалната спортна зала Арена Армеец в София - затова в името присъства Армеец, защото генерален спонсор е ЗД Армеец. Спонсор на русенската е Булстрад. Barclays Center в Ню Йорк също има спонсор.

  • 9
    turnika50 avatar :-|
    turnika50

    Никъде не пише какво ще може да се играе в тази зала.Добре ще е ако става за повече спортове.

  • 10
    cinik avatar :-|
    cinik

    Виждайки пиар-отразяването на тази инвестиция за първи път някой журналист да си направи труда и да се задълбочи, за да разберем, че общината е теглила кредит 8,5 млн. евро в добавка на апортираните нейни терени. Още по-малко става ясно, как така общината има дял 2/3 в инвестицията, пък фирмата за управление е под контрола на миноритарния съдружник. Същото нещо се случи с трибуната на Лудогорец. Данъкоплатецът дава парите, някой друг получава поръчката за строителството, а после и къса билетите. Изобщо не искам да питам, кой е избирал строителите и доставчиците на обекта, строен с 2/3 държавни пари. Според сайта на залата "пълният календар" съдържа между 0 и 2 събития месечно до края на годината, не че на Белград Арена са повече, ама защо се подценява читателската аудитория? В крайна сметка частна зала е нещо добро, нека се обяви търг или конесия от общината, който спечели, да строи и да си носи сам риска. Ние 20 години приватизираме държавна собственост не от прищевки, а поради светкавичното установяване в нея на схеми, при които за "собственика" остават харчовете, а за узурпиралата владението партийна каса - приходите. Така е и с последната шепа останали държавни фирми, които берат душа, обречени да издържат няколко партийни апарата едновременно. Не случайно Стив Ханке дойде преди 2 месеца специално да каже, че публично-частното партньорство представлява покана за корупция. Разнесе ли се измежду групичката "Бате к*ре...", че проектът е напълнил незаслужено нечий джоб, за 2 седмици всички 264 кмета ще бъдат посетени с оферта "Кфо подобно на зала Русе чмое ъ се наглАси при вас?"


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал