Революцията на войните
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Революцията на войните

Тройкаджиите в "Уориърс" са повече от един. А един от тях е Клей Томпсън (вдясно)

Революцията на войните

"Голдън стейт" промени начина, по който се играе баскетбол

Александър Иванов
9250 прочитания

Тройкаджиите в "Уориърс" са повече от един. А един от тях е Клей Томпсън (вдясно)

© Reuters


За автори на най-голямата грешка в историята на Националната баскетболна асоциация (НБА) претендират поне два клуба, но най-вече този на "Хюстън". Когато през 1984 г. "ракетите" имат право на първи избор в драфта за подбор на нови играчи, те посягат към центъра Хаким Олайджуон (213 см) с вярата, че бъдещето ще бъде доминирано от високите играчи. След тях "Портланд" взима още по-дългия (216 см) Сам Боуи. И едва след тях "Чикаго булс" избира 198-сантиметровия Майкъл Джордан. Последният промени баскетбола завинаги и измести фокуса от високите към атлетичните играчи.

Две десетилетия по-късно "Голдън стейт уориърс" преосмисля цялата концепция за това как се играе баскетбол, защото прави нещо съвсем различно от всичко познато. Шампионите в НБА са много по-опасни от далечно, отколкото от близко и средно разстояние. Лидерът им притежава изключително скромни за стандартите на лигата габарити и не лети между купа от играчи, за да забие мощно топката в коша. А в най-ефективния им състав – този, който обърна "Кливлънд" във финалите през 2015 г., няма нито един играч над 201 см.

За сметка на физическото присъствие тимът на треньора Стив Кър действа с изключително темпо, играчите и топката се движат непрекъснато (и много бързо), което прави само въпрос на време откриването на чиста позиция за стрелба от далечно разстояние. А отвъд линията за три точки се простира царството, където никой не може да оспори трона на "войните". Отборът, който от създаването си почти винаги е бил сред най-слабите в НБА, сега поставя стандартите, върви стремглаво към рекордите и... може би към династия, каквато не е имало от ерата на Майкъл Джордан. Разбирателството, в допълнение към страхотните качества на играчите превърнаха този внимателно и целеустремено събран и отгледан отбор в машина, която спечели 48 победи в първите си 52 мача този сезон и вече вижда на хоризонта рекорда на "Чикаго" от 72 победи в 82 мача.

Три е повече от две

Сплаш брадърс, както са наричани титулярните гардове Стеф Къри и Клей Томпсън, са олицетворението на революционизирането на НБА. Те стрелят от далечно разстояние по-добре, отколкото всеки друг преди това. Когато са на игрището, "Уориърс" превръщат баскетбола в проста математика – три е повече от две. Лидерът на тази революция е Къри. Високият 191 см и тежащ 86 кг гард направи изключителен сезон по пътя към титлата през 2015 г., но през настоящата кампания е още по-впечатляващ. В 50 мача до уикенда за Мача на звездите той е записал средно по 29.8 точки, 6.6 асистенции и 5.3 борби за 33.8 минути на игрището.

Най-полезният играч в НБА вкарва 50.8% от стрелбите си от игра, включително 45.4% от зоната за три точки при 10.8 опита средно на мач. Той е точен в между 44% и 47% от случаите независимо дали пазещият го противников играч е на разстояние 60 см или над три метра. Неговите показатели при защитник до два метра са такива, колкото средните на останалите баскетболисти в НБА при противник на поне 3.5 метра разстояние. "Мисля, че той ще създаде нов вид баскетболисти. Това момче ще си осигури собствено място в историята по коренно различен начин, отколкото всеки друг преди него е правил", сподели преди време легендата Джери Уест, който е един от директорите в "Уориърс".

В царството на Къри - далечната стрелба, той чупи представите за нормалност. Постави рекорд в конкурса по тройки преди Мача на звездите преди година - 27 точки след 20 тройки за 1 минута. През уикенда в Торонто се връща да защитава титлата. В миналия редовен сезон в НБА вкара 286 тройки, за да подобри собствения си рекорд от 272. А само от началото на настоящия вече има 245. През 1980 г., когато за пръв път в плейофите е използвана зоната за три точки, всички отбори взети заедно вкарват 90 пъти от 352 опита. Къри вкара 91 тройки само в последните плейофи - с цели 30 повече от предишното най-добро постижение на Реджи Милър.

Отдалече е по-лесно

Но Къри не е "самотен войн", а е просто най-добрият в един променящ се свят, в който този елемент става все по-важен. Преди година петте най-добри отбора в НБА вкараха най-много попадения за три точки. През тази "Голдън стейт" е в компанията на още четири тима, които вкарват над 10 тройки средно на мач, и на още пет с по над девет. Само шест тима стрелят под 20 пъти от далечно разстояние. Дори центровете в НБА започнаха да шутират все по-често от зоната за три точки, което е коренно различно в сравнение със стандартните представи за техните задължения по коша. Най-отчетливо това се наблюдава при Антъни Дейвис от "Ню Орлиънс" и Демаркъс Къзинс от "Сакраменто". Най-добрите новобранци сред високите играчи Кристапс Порзингис и Карл Антъни Таунс също показват чудесна стрелба от средно и далечно разстояние.

В колежанското първенство този сезон има 30 отбора, които са отправили над 600 изстрела от тройката при средно 25 мача. А 60 тима са вкарали повече от 200 тройки до момента. За мнозина специалисти това е притеснителна тенденция. "Играчи като Стеф Къри нараняват играта. Имам предвид, че когато отида в гимназиалните баскетболни салони, първото нещо, което правят тези деца, е да се затичат към тройката. Но вие не сте Стеф Къри. Работете и върху другите аспекти от играта", каза в анализа си за ABC Марк Джаксън, който беше старши треньор на "Уориърс" между 2011 и 2014 г.

На което Къри отговори пред медиите: "Нямам представа какво има предвид. Ако можеш да стреляш, стреляй. Ако не можеш, недей." А той не само умее да стреля добре. Гардът на шампионите, който притежава и изключителен дрибъл, е реализирал впечатляващите 57.3% от пробивите си към коша. Това го поставя на първо място сред всички играчи в НБА, които правят по над пет пробива на мач.

Бързина и свобода

Всичко това нямаше да бъде възможно без концепцията на старши треньора на шампионите Стив Кър, който е интегрирал най-доброто от качествата на своите състезатели. Преди време той сподели пред сп. New Yorker, че системата му в нападение заимства четири основни елемента от треньори, с част от които е работил като играч. От златните години на Майк Д'Антъни във "Финикс сънс" е взел скоростта на придвижване и изстрелване на топката. От Джери Слоун в "Юта джаз" е "откраднал" големия брой заслони на ниските позиции. От Грег Попович в "Сан Антонио" е взел начина, по който треньорът поставя високи играчи от двете страни на наказателната линия и кара атаката си да минава през тези "рога". А от Фил Джаксън и офанзивния му консултант Текс Уинтър е заимствал триъгълника в атака, който използваха при спечелването на шест титли с "Чикаго булс" и пет с "Лейкърс". Кър, който като играч спечели три титли с "Чикаго" и две със "Сан Антонио", нарича своята система "по-бърза и по-свободна версия на триъгълника".

Въпреки че остава в сянка, играта на "войните" в защита също е революционна. А бързината на движението и непрекъснатата смяна на местата се наблюдава дори по-отчетливо в отбрана, отколкото в атака. "Смяната на задачите в защита по време на разиграването със сигурност не кореспондира с позиционната игра в отбрана, която ползваме от над половин век. Това, което прави "Уориърс", е укор към традиционните схващания, че пойнт гардът трябва да пази пойнт гарда, центърът да пази противниковия център и т.н.  Това, което правеше последният шампионски отбор на "Маями" в нападение, сега "Голдън стейт" прави в защита", написа Итън Страус от ESPN.

Шампионите показват и впечатляващата способност да се адаптират към всякакви условия на игрището. Когато губеха с 1:2 победи срещу "Мемфис" в първия кръг на плейофите, треньорите взеха нестандартното решение 213-сантиметровият център Андрю Богут да пази 20 см по-ниския Тони Алън. Така Алън вече не можеше да стреля достатъчно добре, а без него "гризлитата" не можеха да се защитават ефективно. При 1:2 във финалите, когато "Кливлънд" успя да "убие" темпото на "Уориърс", Кър и неговите асистенти решиха да извадят Богут и да заиграят с по-ниска петица и 201-сантиметров "център" - Дреймънд Грийн.

Ако Къри е най-голямата офанзивна мощ на "Голдън стейт", то Грийн е истинският двигател на отбора. Изключително подценен в драфта през 2012 г., 25-годишното крило се разви толкова много, че с основание вече е смятан за един от най-добрите играчи в НБА. Надарен с атлетизъм и високо баскетболно IQ, той е ключовата свръзка между всички звена в отбора. Играч от типа "умеещ всичко" (като Леброн Джеймс), притежава чудесна химия със съотборниците си (дали с Къри в атака, или с Богут в защита). За да поддържа кръвоносната система на "войните", той играе най-много през този сезон (34.2 средно на мач), в които записа 14.3 точки, 9.6 борби и 7.3 асистенции. И както другите... може да стреля отлично от далечно разстояние.

През януари "войните" показаха, че летят в своя орбита. В рамките на седмица размазаха най-големите си конкуренти - "Кливлънд" със 132:98 (резултат, който уволни и треньора на вицешампионите) и "Сан Антонио" със 120:90. Рекордът на "Хюстън" за 894 тройки в един сезон също ще падне с лекота. Засега не само че не се вижда кой може да ги спре, но може би ще мине време за измислянето на нещо по-добро от тяхната система. А дотогава все повече отбори ще се опитват да им подражават. Защото все пак три е повече от две.

За автори на най-голямата грешка в историята на Националната баскетболна асоциация (НБА) претендират поне два клуба, но най-вече този на "Хюстън". Когато през 1984 г. "ракетите" имат право на първи избор в драфта за подбор на нови играчи, те посягат към центъра Хаким Олайджуон (213 см) с вярата, че бъдещето ще бъде доминирано от високите играчи. След тях "Портланд" взима още по-дългия (216 см) Сам Боуи. И едва след тях "Чикаго булс" избира 198-сантиметровия Майкъл Джордан. Последният промени баскетбола завинаги и измести фокуса от високите към атлетичните играчи.

Две десетилетия по-късно "Голдън стейт уориърс" преосмисля цялата концепция за това как се играе баскетбол, защото прави нещо съвсем различно от всичко познато. Шампионите в НБА са много по-опасни от далечно, отколкото от близко и средно разстояние. Лидерът им притежава изключително скромни за стандартите на лигата габарити и не лети между купа от играчи, за да забие мощно топката в коша. А в най-ефективния им състав – този, който обърна "Кливлънд" във финалите през 2015 г., няма нито един играч над 201 см.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

12 коментара
  • 1
    cnn1 avatar :-|
    cnn1

    Много хубава статия...
    ... но все пак се пише правилно в мн.ч. воИни, а не войни....

  • 2
    maa10377228 avatar :-|
    maa10377228

    До коментар [#1] от "cnn1":

    Така е! Иизглежда е трудно да се схване разликата между войни и воини :)

  • 3
    kilgore avatar :-P
    kilgore

    Спомням си в средата на 90-те как Стив Кър ми изглеждаше недохранен дребосък край Джордън и Пипън, пък сега гледам, че е 191 см :)

  • 4
    sylvester avatar :-|
    sylvester

    Голдън Стейт Уориърс имат двама уникални стрелци от "тройката" в лицето на Къри и Томпсън. И нагласят играта си така, че да могат да използват максимално качествата на най-добрите си играчи. Използвайки на моменти решениея, които изглеждат нетрадиционни. Но това не е "революция в баскетбола". Отбори, които разчитат на комбинативната игра е имало и преди. В съвсем близката 2014-та, Сан Антонио спечелиха убедително титлата със същия стил на игра. Така че нека не се въодушевяваме излишно. Голдън Стейт печели основно заради три неща - нестандартен и много талантлив играч като Къри, хитър треньор, с много опит в НБА, който знае каква тактика да използва. И отлично взаимно допълване на силните страни на всичките 8 или 9 основни играчи. Нито едно от тези три неща не е ново, измислено или въведено от тях.

  • 5
    nunkata avatar :-|
    Naum Velinov

    Да се напише, че едва ли не, една от най-големите грешки е да избереш Хаким Олайджуон, който е един от най-великите центрове и играчи въобще в историята на НБА, е меко казано несериозно. Може би и най-атлетичния център в историята. Освен това Хюстън имат ДВЕ ПОРЕДНИ ТИТЛИ с именно неговата помощ! Мисля, че не може да става дума за грешка тогава!

  • 6
    23 avatar :-|
    Rowan Atkinson

    До коментар [#5] от "Naum Velinov":

    Освен че Хаким е може би най-добрият център през 80те и 90те, той учи в Хюстън и всички в града го познават и обичат презди 1984 и Още в първите си сезони помага на Хюстън да играят финал. После през 1994 и 1995 води отбора до титлата без други големи звезди(през 1994). Никаква грешка не е избирането му.

  • 7
    pete_maravich avatar :-|
    Мусо Гоносуке

    Хубава статия. Не че казва нещо дето не сме го чели по американските сайтове, но хубаво е и в български медии да се четат такива анализи.
    Напълно съм съгласен, че Голдън Стейт играят баскетбол от бъдещето. Или пишат история, както искате го наречете.

    Що се отнася до грешките на Хюстън и Портланд, то много лесно така - след 30 години да се анализира.
    Истината е, че Хюстън сглобиха много добър отбор около Хакийм дъ Дрийм и дори спечелиха две титли - малко ли е това?
    Що се отнася до Портланд при наличието на Клайд Дрекслър много ясно, че няма да търсят стрелящ гард, ами център. Ако са правили грешка, то тя е по-скоро в това, че не намериха равностойни по качество на Клайд съотборници. Така както направиха Чикаго с Пипън, Хорас Грант, Денис Родман, Стив Кър и т.н. Ако не беше Пипън кой знае, може би сега щяхме да коментираме колко велик избор са направили Хюстън с Олайджуон.

    И накрая за "войните" - аз също им се дразнех на Дневник/Капитал. Но се оказа, че от няколко години в правописния речник на БАН "воин" и "войн" са дублетни форми.
    При това положение освен да ги помолим хората да не ни объркват в тези бурни времена, друго не виждам.

  • 8
    tzm41313897 avatar :-?
    Mark Twain

    "27 точки след 20 тройки за 1 минута" означава вкарани 9 коша ли? Не е много...

  • 9
    ivo21 avatar :-?
    Иво

    Много добра статия! А, това което прави Голдън Стейт наистина е революция в НБА! И тази революция наистина дойде от най-неочакваното място... войните исторически погледнато бяха един от най-слабите отбори в НБА! А, сега са върха и не се вижда кой може да ги свали от там!

  • 10
    scaryteam avatar :-|
    scaryteam

    До коментар [#8] от "Mark Twain":

    В конкурса за тройки по време на Звездния уикенд всеки кош е 1 точка, само определени топки носят 2 точки, хората са си го написали правилно 27 точки при вкарани 20 коша за една минута.

    Много ми допада този стил с бързи играчи, липсата на тромави центрове прави играта по-интересна и динамична и дава възможност за повече тактически надигравания. Едно такова тактическо решение беше включването по време на финалите на Игуодала, който пазеше Леброн, даже стана МВП на финалите.
    Сан Антонио също имаха страхотен отборен стил на игра, но там вече годинките на основните играчи си казват думата.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.