Евро 16? Не, Евро 24
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Евро 16? Не, Евро 24

Албания може да е големият аутсайдер, но не играе като такъв

Евро 16? Не, Евро 24

Разширяването на формата на европейското първенство по футбол се отразява положително, а не обратното

Георги Филипов
40746 прочитания

Албания може да е големият аутсайдер, но не играе като такъв

© Reuters


Това не е поглед в бъдещето, а в настоящето. Когато по някаква причина УЕФА реши да увеличи формата на европейските футболни първенства от 16 на 24 отбора, това изглеждаше като силно залитане в посока на популизма и много неоправдано от спортна гледна точка. Но дори и след изиграването само на един кръг от мачове от шампионата във Франция се вижда, че решението е огромен и неочакван успех.

"Подгответе се за Евро 2016, което ще бъде пълен кошмар със своите 24 отбора", написа един от английските вестници в навечерието на турнира. Но до момента такъв кошмар няма, напротив. Първенството не е много по-различно от всяко друго досега, но с тази разлика, че новите, теоретично по-слаби отбори играят с по-голямо желание и стръв, отколкото обичайните опитни големи отбори. Тогава защо не?

Генезисът на решението за разширението на първенството изглеждаше пропит от желанието на футболните ръководители да получат още кредити пред съответните си избиратели. Президентът на УЕФА, тогава Мишел Платини, получи пълното одобрение от президентите на националните асоциации. Те от своя страна също виждаха повече шансове за своята легитимация. Когато отборът ти се класира за европейско първенство, е много по-лесно да защитаваш своето управление. Когато не се класира – винаги има критики или най-малкото неудовлетвореност. А с осем места повече – или 50% повече от досегашния формат, надеждите се увеличаваха драстично. В крайна сметка резултатът беше дебют на много нови национални отбори на европейски финали, като Албания, Исландия или Северна Ирландия.

Повече отбори, но какво качество

Основната постановка на разширяването на турнирите е възможността все повече страни да участват и все по-малко да са гледащите отстрани. Тази теория беше развита и от Питер Нювенхаус от компанията Hypercube пред "Капитал" наскоро. Но това има своята слабост и тя е, че до голяма степен се обезсмислят квалификациите за силните отбори. Значение имат мачовете, които определят втория и третия във всяка група, но фаворитите знаят, че няма смисъл да са първи в своята група. По-големият проблем за тях е, ако пренесат своето отношение на самите финали. Но и това твърдение не е съвсем вярно, защото квалификациите не са протоколни и сериозни футболни нации като Холандия и Дания се опариха и не стигнаха до турнира във Франция. От друга страна, някои дебютанти като Словакия и Уелс вече са участвали на световни футболни финали и не може да бъдат вкарани в категорията "абсолютни новобранци".

Един най-големите недостатъци е големият брой мачове за отпадането на много малко отбори. Но наличието на неизвестност кой ще попадне в групата на най-добрите трети също поддържа интригата до последно. В тази схема четири от шестте трети отбора в групите имат шанс да продължат напред във фазата на елиминациите. "Турнир с 24 отбора предлага вероятно най-приятния баланс между количество и качество. Този формат предлага шансове пред отбори, които в миналото не са и мечтали да играят на финали. А освен това при какъвто и да е формат няма гаранции, че ще има слаби отбори", написа Пабло Гонсалес от сайта Bayern Central.

На теория наличието на 24 участници от общо 52 кандидатстващи страни (или почти 50%) увеличаваше риска от драстично сваляне на нивото на футбола. Но това не е съвсем правилно разсъждение. В Южна Америка страните са едва девет, там няма квалификации за Копа Америка, но това не пречи турнирът винаги да е интересен и да предлага по-големи или по-малки изненади.

Първият кръг от мачовете в груповата фаза на Евро 2016 на практика показа твърде малки разлики в класите. В нито един от мачовете нямаше разлика от повече от два гола, а в повечето двубои успехът беше изграден на само един гол. Непознатият състав на Исландия спря Кристиано Роналдо и Португалия и двубоят им завърши наравно. Уелс надигра Словакия и по нищо не отстъпваше на Англия. Албания по чудо не открадна точка от Швейцария, въпреки че дълго време игра с 10 души, а след това почти стигна до равенство и срещу Франция. Румъния и Чехия измъчиха максимално два от големите фаворити - Франция и Испания, а ирландците изпуснаха да победят Швеция на Златан Ибрахимович.

Някои си почиват, други - не

Това изравняване в представянето частично се дължи на старата слабост на големите отбори от последното десетилетие – да отиват на важните първенства уморени от дългия сезон в клубните състави. Техният футбол често е бавен и скучен, а на европейското първенство във Франция е и много пестелив. Само така може да се обясни представянето и на световния шампион Германия, и на настоящия европейски Испания. Те знаят, че при тази схема, при която 16 от 24 отбора излизат от групите, не се налага да влагат максималните си усилия в началото на турнира. Повечето от тези състави са научили урока от многократните си участия, който казва, че е важно да играеш най-добрия си футбол не в началото, а в края на турнира. Такава обикновено е тактиката на Италия, а все повече от колосите я прилагат успешно.

Така разширението на европейското първенство не свали нивото на футбола в груповата фаза заради наличието на нови осем отбора, които теоретично са по-слаби, а обратното. Показа, че футболът на големите не е много по-силен от тези на средните по класа европейски състави. А и когато големите са пестеливи, се получават завързани и интересни мачове. От своя страна аутсайдерите се представят доста солидно. Те показват голямо желание, отлична физическа подготовка и много дисциплинирана игра. Емоционално малките състави са по-заредени с желание да се покажат на света, което допълнително изравнява класата.

До голяма степен доброто представяне на аутсайдерите се дължи и на факта, че повечето от тях разполагат с футболисти в големите първенства, които обаче не са толкова изхабени. Тактически тези отбори са толкова грамотни, че правят много трудно получаването на голове. Дори Германия и Италия трябваше да разчитат на голове от контраатака, за да постигнат своите относително по-убедителни победи с два гола разлика. Или както написа журналистът от ESPN Майкъл Кокс преди шампионата: "Разширението на турнира ще превърне групите в битки на защитите".

"Аутсайдерите знаят, че не могат да нанесат удар с надиграване и атакуващ футбол. Ако има по-малко отбелязани голове е по-вероятно да предизвикат изненада. Отворените мачове са в полза на по-добрите отбори. Защитата дълбоко и контраатаките ще са общият принцип на действие, най-вероятно вдъхновени от скорошния триумф на "Лестър" във Висшата лига", написа той преди първия мач и досега прогнозата му се оправдава изцяло.

Отделно европейското първенство повлиява на цялостното представяте поради своята особена аура. Когато Полша и Северна Ирландия играят контрола или какъвто и да е официален мач, едва ли ще са много неутралните зрители, които ще ги гледат. Но опакован като част от европейските финали, с пълния стадион, с емоциите на зрителите и желанието на играчите да покажат максимума от своите възможности характерът на двубоите се променя изцяло.

В този дух се изказа и Леандер Шерлекенс от Yahoo Sports: "Няма значение как Албания например ще се представи във Франция. Но шансовете албанският футбол да бъде по-добър след 15 години са много по-добри само заради участието на Евро 2016. А това е много по-голямата полза от разширеното европейско, отколкото парите и политическият капитал." А освен всичко останало Албания се представя добре, макар и резултатите до момента да лъжат.

Това не е поглед в бъдещето, а в настоящето. Когато по някаква причина УЕФА реши да увеличи формата на европейските футболни първенства от 16 на 24 отбора, това изглеждаше като силно залитане в посока на популизма и много неоправдано от спортна гледна точка. Но дори и след изиграването само на един кръг от мачове от шампионата във Франция се вижда, че решението е огромен и неочакван успех.

"Подгответе се за Евро 2016, което ще бъде пълен кошмар със своите 24 отбора", написа един от английските вестници в навечерието на турнира. Но до момента такъв кошмар няма, напротив. Първенството не е много по-различно от всяко друго досега, но с тази разлика, че новите, теоретично по-слаби отбори играят с по-голямо желание и стръв, отколкото обичайните опитни големи отбори. Тогава защо не?


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

14 коментара
  • 1
    taoiseach avatar :-|
    taoiseach

    Приветствам разширението на турнира, но не съм съгласен напълно със статията. Качеството може да е изравнено за момента, докато големите страни се пазят, но не е ясно какво ще бъде в елиминационната фаза, когато по-малките страни вече почват да поиздъхват.

    От сега нататък ще говоря за тема, незасегната от статият, но също толкова важна в контекста на разширението от 24 отбора - организацивта. По-големият проблем се оказа натиска върху домакина. Изглежда световно първенство е по-лесно да се организира от колкото европейско. Ако на световно мач с исторически конфликт какъвто беше този между Ангола и Португалия от 2006 е по-скоро изключение, на това европейско във всяка група имаме поне един мач, където имаме напрежение заради натрупано историческо бреме или съвременен конфликт. Фактът че първенството е в Европа, а не далеч като Бразилия или Южна Африка, олеснява пътуването за феновете, включително в това число и за улстрасите. На световно има максимум 14 европейски държави, докато тука са 24, и като от (почти) всяка страна идват хора, които искат да създават проблеми, а не да се наслаждават на празника, накрая от всичко най-много страда домакина. А за пръв път от повече от деситилетие имаме само един домакин на европейско, правейки организацията в (и особено извън) стадионите изключително трудна. Надявам се Паневропейското първенство от 2020 да е успех, т.к. то може да доведе до формула, в която хулиганските проблеми ще бъдат разделени между няколко държави, а не както е в момента да падат върху плещите на само една, която за жалост има огромни вътрешни проблеми и те само нагнетяват ситуацията. Цялото есе което изписах беше само за хулигани, а дори не засегнах реалната опасност от терористично нападение...

  • 2
    cheers avatar :-|
    cheers

    А аз не мога да приветствам подобно разширение. Европейското първенство е луксозен турнир, за който трябва да вложиш сериозни усилия, за да се класираш. Разширението на фунията моментално доведе до класиране на отбори, които иначе не биха успели да се класират - такива като Исландия, Унгария, Албания...
    Наличието на отбори с по-ниска класа доведе до интрига откъм резултати, безспорно, но в никакъв случай не води до повишено удоволствие от играта за неутралния запалянко. Отборите са предпазливи, играят много затворен футбол, повечето мачове са с малко положения, малко емоции и ниска резултатност.
    Вярно, че вече няма толкова слаби отбори, разликата в класите е малка, но и удоволствието от играта също е малко. Освен Белгия - Италия и първото полувреме на Германия - Украйна, всичко останало е скука...

  • 3
    taoiseach avatar :-|
    taoiseach

    До коментар [#2] от "cheers":

    Стига се до субективния момент какво предпочита всеки фен. Един предпочита по-качествен и резултатен футбол, друг ще иска повече тръпка и незнание за резултата до последните минути на мача.

    В елиминациите ще преобладават мачовете от втория тип. И не само защото така почна европейското, просто така са повечето турнири напоследък - отборите ги е страх повече от загубата. Напълно нормално човешко чувство. За мен най-важното е мача да се спечели на терена, а не усилията на отборите да бъдат потъпквани от малка, но гръмогласни изразяваща и показваща се, фракция от запалянковците.

  • 4
    musashii avatar :-|
    musashii

    Даже може да се разшири формата до 32 отбора колкото е на световно първенство.Страни като Холандия,Дания,Босна,Израел,Гърция,Словения,Норвегия и Сърбия също не биха се изложили на такъв форум.Още повече,че е едно е когато гледаш чужди отбори,друго е когато собствената ти страна участва.Интересът нараства в пъти.

  • 5
    flashkopatrashko avatar :-P
    ВЪРНЕТЕ СТАРИЯ САЙТ!!!

    На Евро'16 с 24 отбора, не сколасахме да се класираме, да видим на Евро'24 с 32 отбора дали ще успеем?
    Ако не се класираме и там, чакаме Евро'32 с 48 отбора ;)

  • 6
    smart_za_batkov avatar :-|
    Батков-вън

    Малките отбори играят грозен футбол, но пък създават интрига. Проблемът не е броя на отборите, а форматът. Квалификациите, както и групите на самото първенство са пълни с мачове без никакъв смисъл. Най-яко ще е да се върне оригиналният формат на директни елиминации. Така и клубният календар ще се разтовари от ненужните квалификации. А еврото може да стане на 2 години, вместо на 4. Събират се всички 52 отбора и играят директни елиминации докато излъчат шампион. Без групи, във всеки мач има един отпадащ, тоест интрига

  • 8
    desolater avatar :-|
    Desolater

    Само че този формат с 24 отбора, напълно обезмисля 2-те години квалификации. Реално в момента отбор като Турция, може през квалификациите нищо да не играл година и половина, после в групите пак нищо да не играе 3 мача и едвам да се класира 3-ти, и след това да направи 4 силни мача за 10-15 дена и да стане европейски шампион.

  • 9
    alieng avatar :-|
    alieng

    отборите масово играят за 0:0, кое му е по-интересното?!? скука и половина

  • 10
    vpd56545008 avatar :-|
    Юмжагийн 7-балов

    При формат 24 държави се появиха някои екзотични отбори, които внесоха, ако не друго, поне разнообразие. На мен ми е омръзнало от дербита Англия-Германия, Франция-Италия, Испания-Холандия, и т.н. които дербита понякога се оказват "дербита". И малките имат право на шанс, ако не за друго, поне да се покажат пред света на голямата сцена.
    А къде е България? УЕФА да помисли за формат 36 тима, нещо невиждано досега, тогава и ние ще присъстваме, поне в груповата фаза.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK