Бунтът на футболния миньон Исландия

Как тази малка нация успя да направи пробив на европейското първенство

Когато преди шест години Португалия пристигнала за мач с Исландия в Рейкявик, Кристиано Роналдо поискал цялата съблекалня на националния стадион "Лаугардалсвьолур" за себе си, тъй като му било тясно. Но това означавало съотборниците му да се събличат в коридорите. Заедно със съблекалните под основната трибуна за 6300 зрители в няколко стаи се намират и офисите на Исландската футболна федерация. Там просто няма място за ВИП зали или разточителство в пространството, затова му отказали. Или иначе казано – такива са отношенията в една нация, известна със своята пресметливост, работливост, социалната справедливост и устойчивото развитие. Мястото, където нищо не се губи, а се възпроизвежда.

Същата тази Исландия е една от сензациите на европейското първенство по футбол във Франция, където преди началото беше един от редицата дебютанти. Но вместо да бъдат само шарена добавка в резултат от разширението на формата, отбори като Уелс, Северна Ирландия и Исландия се превърнаха в атракцията на турнира със сърцатия, организиран и успешен футбол. И трите тима продължиха във втората фаза, а Исландия дори завърши на второ място в групата си, след като записа и първата си победа. Заедно със Словакия, пък дори и Албания, която също остана трета, но с много лоша голова разлика, тези състави сътвориха много отчетлив пробив в европейския футбол. Освен че развалиха сметките на големите и ги пратиха в един поток по пътя към финала, показаха, че разликата между фаворити и аутсайдери всъщност не е толкова голяма. А Исландия предизвика най-голяма сензация, защото се превърна в пример как е възможно без голям човешки ресурс (населението на страната е едва 330 хиляди жители), без футболни традиции и в един изключително неприветлив климат да се развива качествен футбол.

Едно от обясненията за успеха на Исландия е решението преди години да се инвестира в модерни футболни зали, така че да може да се играе през дългата зима. В продължение на години с парите от УЕФА и с държавна подкрепа се строят зали с изкуствено покритие, на какъвто лукс преди това се радвал само хандбалът. Но това би било само част от истината за прогреса на исландския футбол, където регистрираните професионални футболисти са едва 75. "Съоръженията са евтино обяснение. Повечето от играчите в настоящия отбор са били 12-14-годишни, когато бяха изградени залите, така че не са израснали там", коментира техническият директор на исландската федерация Арнар Бил Гунарсон пред ВВС. Според него става въпрос за едно "златно поколение". "Те играят заедно от дълго време. Бяха на европейското за 17-годишни, а след това на европейско до 21 години. Никое друго поколение не го е правило", допълва той. Но макар и евтино, обяснението е вярно. Както разказва ветеранът вратар Гуниелфур Гуниелфсон пред ESPN: "През 1998 г. тренирахме в манежи. Когато не тренирахме ние, влизаха конете."

Знание и умение

Другата и дори може би по-важната причина за успеха на исландския футбол е много тривиална – инвестицията в треньори. Върхът на пирамидата е изборът национален селекционер. Настоящият треньор Ларс Лагербак придоби популярност преди години като част от дуета, който ръководеше Швеция. Този нестандартен северняшки подход от двама равностойни треньори беше пренесен и в Исландия, където работи с Хеймир Халгримсон. След края на европейското първенство 67-годишният швед ще напусне поста и ще остави нещата в ръцете на Халгримсон, който в духа на исландските традиции, освен че е бил известен местен футболист, продължава да работи и като зъболекар. "Просто използвахме шведския начин. Просто говорехме и говорехме", казва той.

Когато Лагербак преди години обявява, че Исландия има шанс да се класира на световното първенство, мнозина, включително и настоящият му асистент, го смятат за луд. Загуба в плейофите от Хърватия лишава отбора от виза за първенството в Бразилия. Източник на неговата увереност е наличието на талантливи момчета, продукт освен на добрите терени, но и на академичния и отворен стил на треньорска работа. "Част от истинския успех е фактът, че разполагат с много добре обучени треньори, които започват работа с децата на 5-6-годишна възраст. Системата е много добра. Може да се види как усилено работят върху развитието на талантливите играчи в клубовете", каза ветеранът с пет участия на големи турнири с Швеция Лагербак за The Irish Times.

Някои определят отношението към развитието на футбола като обсесия, тръгваща от правителството, преминаваща през футболния съюз и завършваща у всеки отделен играч. Благодарение на парите на УЕФА преди години Исландия инвестира и развива концепция за обучение на треньори. Понастоящем там има 600 квалифицирани треньори, от които 400 са с лиценз В, което прави по един на 825 души. Резултатът е разпространението на тази експертиза до най-ниските нива. "Тук трябва да имаш лиценз В, за да тренираш деца под 10 години, и да си преминал половината от процедурата за лиценз В, за да тренираш деца до осем години", казва Дагур Свейн Дагбяртсон от федерацията.

Продукт по стандарт

"Ако огледате отбора ни за европейското, особено младите играчи, определено ще забележите, че са много добре научени", допълва Лагербак. Неговият отбор е смес от домашно обучени и развили се в чужбина играчи, като гръбнакът е изграден върху местно изградените играчи. Вратарят Ханес Тор Халдорсон е играл за девет скандинавски отбора и работи също и като филмов режисьор. Той е автор на видеото за исландската песен на конкурса "Евровизия" преди четири години. Дори и най-голямата звезда в историята на исландския футбол Ейдур Гудьонсен, който дебютира в професионалния футбол на 16 години, не е твърд титуляр. Той обаче е представител на групата на "чужденците", които през годините натрупаха опит най-вече в английски и скандинавски клубове. На другия край на скалата е играч като Колбейн Сигторсон, който също дебютира за "Викингур" на 16, минавал е през проби в "Арсенал" и "Реал" (Мадрид), но разцъфтява в холандския АЗ (Алкмаар). Свързващото звено е полузащитникът Гилфи Сигурдсон, който се развива в школата на "Рединг", след като преди това израства във вероятно най-добрата исландска академия "Брейдаблик" край Рейкявик. Преминал през "Хофенхайм" и върнал се в английската Висша лига, сега Сигурдсон е ключовата свързваща фигура. "Ооо, да, той е наистина играч от световна класа. Той е това, което наричам двустранен полузащитник, играе в атака, но също помага на отбора, когато не притежава топката. Това го прави уникален. Той може да играе във всеки отбор", казва за него Лагербак.

На футболния терен този микс се превръща в компактен и дисциплиниран състав, който е агресивен в отбрана и който е способен на мълниеносни контраатаки след отнемане на топката. В домакинския мач срещу Холандия от квалификациите тимът регистрира едва 26% притежание на топката, но това не ги притеснява. Както повелява традицията, са физически много здрави и не се колебаят да извършват нарушения. След първата фаза на турнира обаче далеч не са най-грубият отбор, по брой извършени нарушения изостават значително от представителите на Източна Европа и Италия. Нещо повече – тимът в никакъв случай не изглежда като римейк на Гърция от 2004 г., дори напротив. Събира симпатии, защото очевидно надскача потенциала си.

Някои анализатори намират възхода на националния отбор и футбола в Исландия като цяло в народопсихологията. Когато един исландец трябва да извърши дори и малка задача, той е готов да я свърши, дори ако трябва да умре. Някои смятат, че този манталитет идва от рибарските традиции и привикването да се справят с дискомфорта. "Когато един исландец е призван да направи нещо, той ще следва това призвание до края. Някои може да го сметнат за болест. Понякога дори не знаят кога да спрат", коментира Дади Рафнсон, директор на академията "Брейдаблик". Природата и манталитетът обаче са само детайли, които правят разликата между нациите. Основата на всичко и този път обаче са системата, инфраструктурата и обучението на специалистите.

Още от Капитал