Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Колко струва олимпиадата?

Тъжната олимпиада

Бразилският град спечели домакинството в период на икономически бум, но седем години по-късно страната е затънала в невиждана от десетилетия финансова и политическа криза

Георги Филипов
50314 прочитания

Колко струва олимпиадата?


Олимпийските игри никога не са били евтино събитие. В последните десетилетия дори са много разточително мероприятие въпреки опитите на Международния олимпийски комитет да го вкара в някакви прилични норми. Още от Монреал през 1976 г., когато градът едва не фалира, е ясно, че ефективността от домакинството на подобен форум е относително ниска. Игрите са дори опасни за своите организатори. Е, започващата олимпиада в Рио извади на показ всички най-големи страхове.

Бразилският град спечели домакинството в период на икономически бум, но седем години по-късно страната е затънала в невиждана от десетилетия финансова и политическа криза. Поради липсата на достатъчно финансиране самото провеждане на игрите се случва на косъм, а повечето от обещаните социални и екологични проекти не се осъществиха и почти сигурно няма да се осъществят и в бъдеще.

Като капак дойде невижданият по размерите си досега допинг скандал с руските спортисти, чието присъствие в Рио вече хвърля сянка върху честността от изхода на състезанията (виж текста Войната за допинга). Може ли организацията на олимпийските игри да продължава по този начин?

Бразилия получи домакинството преди седем години, когато икономиката й растеше бурно. Тогавашните обещанията обаче сега са неизпълними

За седем години Тибет вероятно няма да се промени много. Но седемте години, които изминаха от момента, в който Рио де Жанейро беше обявен за домакин на 31-те летни олимпийски игри, промениха Бразилия до такава степен, че провеждането им в следващите две седмици се превърна в един огромен компромис.

На пръв поглед Международният олимпийски комитет (МОК) дава много дълъг срок за подготовка на домакините, за да се справят с всички възможни предизвикателства. Но в съвременния динамичен свят вчерашната еуфория и икономически растеж много бързо днес могат да бъдат заменени от притеснение, а утре да е криза. Сега светът е много по-различен.

"Онези, които ни дадоха този шанс, няма да съжаляват", беше обещанието на бразилския президент Луис Инасио Лула да Силва през 2009 г. Тогава Бразилия е новото икономическо чудо, страната, извадила десетки милиони хора от бедността и заела своето място в съзвездието на изгряващите световни сили. Членовете на МОК решиха, че е дошъл моментът за Южна Америка. Ерата на БРИК беше във вихъра си. Русия, Китай и Бразилия бяха модерни, а спортният свят виждаше в тяхно лице възможност за стъпване на нови пазари. Спечелването на домакинства на световно първенство по футбол и олимпийски игри беше лесно като щракване с пръсти.

Днес ситуацията е много по-различна и всеки, който си направи труда да пътува до Рио за предстоящия най-голям спортен фестивал, вероятно ще го усети – по мръсния въздух и опасната за къпане вода, по недовършените или зле направени съоръжения, по притесненията от зараза от зика, по протестите на местните жители и страха от нестихващата престъпност. Самите бразилци от години установяват, че олимпиадата не променя с нищо положително живота им. Така, както не го направи и световното по футбол преди две години.

Протестите в Рио са ежедневие, а подкрепата за игрите спадна драстично
Фотограф: Reuters

Бившият президент Лула вече е обвиняем за възпрепятстване на разследване на корупция, свързано с държавния петролен гигант Petrobras, а наследничката му Дилма Русеф е временно отстранена от президентския пост заради манипулиране на държавния бюджет. Само дни след закриването на игрите отстраняването й може да стане постоянно.

Към политическата криза се прибавят рецесия, огромен и разрастващ се корупционен скандал, обхващащ и строителните компании, изградили олимпийските съоръжения, притеснения за сигурността по време на игрите и нестихващи страхове от вируса зика. На фона на всичко това не е учудващо, че новините от Рио напомнят на черна комедия – части от тела, изплували до игрището за плажен волейбол; спортисти, отказващи да се настанят в олимпийското село заради запушени тоалетни, течащи тръби и оголени жици; неполучили заплатите си полицейски служители, посрещащи пристигащите на летището с надпис "Добре дошли в ада".

Олимпиадата трябваше да е шансът Бразилия да покаже на света своето ново, модерно лице. Вместо това месец преди началото на игрите общината в Рио обяви, че е в бедствено положение, и се наложи федералното правителство да се намеси със спасителна финансова инжекция, за да могат съоръженията да бъдат довършени, полицаите да получат заплатите си а пенсионерите пенсиите си. Щатът Рио (чиято столица е едноименният град) е толкова на червено, че дори продава историческия дворец на губернатора си за 10 млн. долара, които обаче са капка в морето в сравнение с натрупаните дългове в размер на 5.8 млрд. долара. Щатът е отговорен за осигуряването на около 25% от бюджета на олимпиадата от 12.2 милиарда долара, но в момента дори болниците връщат пациенти, тъй като нямат средства да оперират нормално.

Колко струва олимпиадата?

Причините за фалита на Рио са същите, които доведоха до твърдото приземяване на бразилската икономика – лошо управление и свръхзависимост от цените на суровините. В златния период между 2000 г. и 2010 г. ръстът на БВП се движеше в диапазона от 3% до 7.5% годишно, като дори глобалният финансов крах от 2008 г. не успя да го срине трайно. Основният двигател бяха бумът на суровините и неутолимият апетит на Китай за почти всичко, което богатата на ресурси Бразилия успяваше да изкопае от недрата си, най-вече желязна руда и петрол. Това беше и периодът, когато социалните програми на Лула бяха признати за едни от най-ефективните в света по отношение на намаляване на бедността.

Бразилия успяваше да произведе приличен, макар и по-слаб растеж и между 2011 г. и 2013 г., когато Европа и САЩ се опитваха да изплуват от дълбока рецесия. И тогава дойде падането в пропастта. В следващите две години икономиката се сви с по над 3%. Почти всички числа завиха в грешната посока. Инфлацията тръгна нагоре, безработицата витае около 11%, бюджетният дефицит миналата година беше 10% от БВП, а държавният дълг – 70% (при 55% четири години по-рано).

Икономическият ефект на Рио 2016

Оказа се, че бразилският растеж е крехък и неустойчив и производственият сектор не е достатъчно голям и жизнен, за да предпази страната от срива на цените на суровините. Още повече когато икономическите трудности са съчетани с политическа криза и социално напрежение. Сега надеждата е, че игрите – особено ако по чудо не се окажат катастрофа с олимпийски пропорции - ще разсеят за малко бразилците от неволите им. А след края на партито ги очаква голямото икономическо разчистване.

Ръст на местните корпоративни фалити

Ефектът от икономическия и политическия срив на Бразилия се отрази пряко на подготовката за олимпиадата. След като страната хвърли всички сили да организира на що-годе прилично ниво световното първенство по футбол, умората, най-вече финансова, се отрази на финалните етапи от подготовката. Ситуацията беше толкова критична, че домакините се съсредоточиха поне да довършат необходимите спортни съоръжения, но не и да решат всички социални и екологични проблеми, на които самото домакинство дава шанс. "Рио де Жанейро нямаше да се намира там, където е сега, без катализатора на олимпийските игри. Историята ще си каже думата за Рио де Жанейро преди и след олимпийските игри", заяви президентът на МОК Томас Бах по време на сесията на комитета през изминалата седмица.

За бразилците, които трябваше да изживеят одисеята по подготовката на игрите чрез неосъществяването на редица социални проекти, историята не изглежда позитивна. Около 60 процента от тях вярват, че олимпийските игри са донесли повече вреди, отколкото ползи на страната, според едно от последните проучвания на Ubope. В период на засилваща се криза те смятат, че средствата, които е могло да бъдат изразходвани за социални проекти, като например подобряване на здравеопазването или образованието, са отишли за строителството на спортни съоръжения. И дори нещо по-неприятно – че голяма част от средствата са пропилени заради корупцията при определянето на изпълнителите на обектите. Подкрепата за домакинството на игрите според Datafolha е спаднала под 50% и е двойно по-малка от нивата през 2013 г. "От години не правят нищо. Не получихме никакви ползи. Но ще трябва да направим поне опит да ги накараме да отворят съоръженията за хората след края на игрите", коментира пред FT Симоне Перейна, жител на Кантагало – една от фавелите на Рио, където живеят над 20% от населението.

Организаторите се провалиха в няколко основни социални насоки, които може да имат пряко отношение и към самото провеждане на олимпиадата. На първо място Рио 2016 не е безопасно събитие, и то не в смисъла на нарастващата заплаха от тероризъм в световен мащаб. В Рио де Жанейро все още милиони живеят в бедност във фавелите, а ситуацията им не се промени. Вместо средствата по подготовката да бъдат използвани за подобряване на жизнения им статут, армията изпрати военни да успокояват обстановката. Бразилия продължава да държи едно от най-високите нива на убийства. Миналата година са били убити 3117 души в резултат на престъпления, а грабежите по улиците са обичайна всекидневна гледка.

Влияние върху околната среда на Рио 2016

Организаторите не успяха да изпълнят и едно от основните си обещания - да гарантират по-чисти води и по-чист въздух. Вече няма никакво съмнение, че участниците в състезанията на вода в залива Гуанабара трябва да държат устите си затворени, ако не искат да рискуват да си тръгнат с болести. Местните власти така и не успяха да изградят система за прочистването на отпадните води от околните квартали и най-добрият съвет, който спортистите могат да получат, е "не си потапяйте главите във водата". Същото важи и за традиционно замърсеният въздух в резултат на движещите се всекидневно 2.7 милиона автомобила. Проучванията показват, че нито през 2009 г., нито сега нивата на замърсяване са били под изискванията на Световната здравна организация. Напротив – нивата на фини прахови частици са в пъти над изискванията на СЗО, в резултат на което от свързани с това замърсяване заболявания годишно умират над 5000 души.

През 2012 г. кметът Едуарно Паес, който е един от представящите се за политици от ново поколение, обяви, че олимпийският план ще осигури публични услуги за около 1000 фавели. "Градът на бъдещето трябва да е социално интегриран", заяви той в презентацията си пред форума TED. Идеята беше да се направи мост между богатите и бедните в един разделен град, където фавелите дори не фигурираха в официалните карти допреди години. Някои от пуснатите експресни автобусни линии със сигурност ще подобрят живота на работническата класа, която понякога трябва да пътува по пет часа, за да работи. Но не и след като Паеш съкрати драстично плана за урбанизиране на фавелите, като обвини за това липсата на федерална финансова подкрепа. Вместо това по-голямата част от средствата бяха изхарчени в заможния квартал "Бара да Тижука", където живеят около 300 хиляди души.

По отношение на съоръженията бразилците се справиха криво-ляво. Олимпийското село се оказа недовършено и семпло, но все пак успя да приеме спортистите и след две седмици неудобствата ще бъдат забравени. Една от важните връзки на местното метро беше пусната в експлоатация през изминалата седмица, но има да се доработва след края на игрите. За да може да се справи със затрудненията, МОК преведе на организаторите авансово полагащите се 1.5 милиарда долара. Както тогава обявиха от комитета в началото на юни – променя се само времето за изплащането, но не и сумата. "Това беше дълго и изпълнено с проверки пътешествие, за да стигнем до тази точка. Няма да е пресилено да кажем, че бразилците изживяват изключителни времена. Няма спор, че ситуацията за финалната подготовка се превърна в голямо предизвикателство", каза Бах.

"Мисля, че ситуацията е по-лоша и от Атина (2004 г.). Тогава трябваше да се оправяме с едно правителство и няколко отговорни институции в града. Тук са три."

Джон Коутс,

вицепрезидент на МОК

Мнозина висши спортни ръководители от години алармират, че ситуацията в Рио не е добра и че организацията закъснява. Практика обаче е да се държи на избрания домакин въпреки всички съмнения и затруднения. В историята има случаи на отказали се домакини, но не и на отнети домакинства. "Мисля, че ситуацията е по-лоша и от Атина (2004 г.). Тогава трябваше да се оправяме с едно правителство и няколко отговорни институции в града. Тук са три. Бюрокрацията е огромна, слаба е координацията между федералното правителство, щатското правителство и града, който е отговорен за строителството. Притокът на пари от федералното правителство не е достатъчно регулярен", заяви австралийският вицепрезидент на МОК Джон Коутс.

Готови или не, все пак игрите ще започнат. Не са малко реалистите, които знаят, че темата за закъсняващите приготовления е актуална за медиите до деня на откриването или най-много още ден-два. След това мелницата от състезания се завърта и вече никой не се сеща за неудобствата. "След като вече се провали, олимпиадата в Рио сега може само да успее", коментира Пауло Сотеро, директор на бразилския институт на "Уилсън Сентър" във Вашингтон. "Атина, Пекин, Сочи и световните първенства в Южна Африка и Бразилия трябваше да са кошмар, но в Бразилия само футболният им отбор беше такъв. Видяхме, че те се превърнаха в успех. Рио може да е изключение, но при толкова ниски очаквания няма как да е по-лошо", допълни той пред AP.

По-големият въпрос е какво ще остане след игрите. Историята помни как Монреал едва не фалира след олимпиадата през 1976 г. Някои смятат, че гръцката икономическа криза е свързана частично и с разходите по игрите в Атина през 2004 г. Разходите за провеждането на олимпиадите са постоянна тема в последните около 20 години, но МОК направи само плахи стъпки в утвърждаването на нови стандарти. Докато Лондон беше пример за разумно бюджетирана и управлявана олимпиада с видимо наследство за икономиката и жителите на града, Рио е на път да се превърне в лошия пример. В това отношение видимо и членовете на олимпийския комитет се лашкат между разумното и приказното. Рио беше от вторите. Но дългогодишните перипетии отрезвиха членовете на комитета и при последното си гласуване заложиха на сигурния Токио вместо проспериращия икономически (преди три години), но нестабилен политически Истанбул. Разговорът за разходите на игрите обаче не е отменен и става още по-актуален при все по-видимата липса на кандидати за организиране на зимни олимпиади и абдикацията на голяма част от западната цивилизация от влагането на публични средства в мисия със спорен икономически ефект. Със сигурност един урок трябва да бъде научен – желанието на големите спортни организации да завладяват нови, непроучени, но модерни пазари е рисковано занимание. А то ще бъде такова и за развитите икономики (дори вече е плашещо и отблъскващо), ако размерите на олимпийските игри останат на същите нива. Защото в крайна сметка спортните съоръжения се изграждат – без тях така или иначе не може да се проведе форумът. Но извън това ефектът е нищожен и дори отрицателен.

По темата работи и Светломира Гюрова


29 коментара
  • 1
    scaramouche avatar :-?
    Q.D.V.P.

    Има ли изненадани?

  • 2
    thelastghost avatar :-?
    Ghost

    Тъжната олимпиада...е последната олимпиада...

    Ще ми се да греша...!!!

  • 3
    n.youroukov avatar :-P
    Един препатил

    Статията все пак е оптимистична. Говори се, че през 2018 г. щяло да има световно първенство по футбол в Русия....

  • 4
    princess_x avatar :-|
    princess_x

    Време е да прекратят тези мега-състезания, особено като се вземат предвид нарастващите терористични заплахи. Вече в тях не остана много спорт, а все повече корупция, допинг, комерсиализация и политика!

  • 5
    evpetra avatar :-|
    evpetra

    До коментар [#4] от "princess_x":

    Напълно Ви подкрепям. Някога олимпиадите са били всенароден празник, сега са се превърнали в някакви комерсиални чудовища - ясно се говори за пазари, спортните организации търсят пазари, за никакви ценности не става дума. И изобщо, и аз като Катон Стари пак ще си кажа обичайната фраза: Професионалният спорт е вреден за здравето!

  • 6
    edin131 avatar :-|
    edin drugii

    До коментар [#5] от "evpetra":

    олимпиадите трябва да бъдат среща на по 10 души от всяка страна ,които да се състезават в основни спортове ,а не хиляди състезатели и хиляди журналя , милиарди разходи ,именно за да си запазим планетата

  • 7
    ivanchola avatar :-P
    ivanchoLA

    Гуанабара мирише като нащо Черноморие тъи че аре по спокойно колко е мръсно и т.н. в интерес на истината плажовте се чистят всекидневно за разлика от бг ...

  • 8
    bat_plamen avatar :-|
    bat_plamen

    Олимпиадата не е за всяка държава и най-вероятно следващите десетилетия само богатите страни ще печелят и организират домакинствата.

  • 9
    dma12587967 avatar :-|
    dma12587967

    Не знам каква е тази мания - да ни се развали впечталението и удоволствието от Олимпиадата на всяка цена.

  • 10
    daaam avatar :-|
    daam

    " и най-добрият съвет, който спортистите могат да получат, е "не си потапяйте главите във водата"."

    Олимпиадата се очертава като фиаско


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK