Сиромашка радост
Българският спорт се озова в позиция, в която и един медал е повод за измиване на очите
Вечерни новини
Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.
Напрегната обстановка. Върви последната минута от схватката между Елица Янкова и Патрисия Алехандра Бермудес в спора за бронзовия медал в кат до 48 кг в олимпийския турнир по борба. Аржентинката току-що е прехвърлила 21-годишната варненка през рамо и е намалила резултата до 6:7. Рехавата бразилска публика се включва в подкрепа на българката, а тя от своя страна влага и последните си сили в удържането на аванса. Времето изтича и Янкова започва да празнува бурно по тепиха. Напълно заслужена радост за младата състезателка, която от две години се бори при жените.
Минути след това някъде отзад в кулоарите на зала "Кариока арена 2" настава суматоха. За пръв път от началото на игрите в микс зоната за журналисти се появява спортният министър Красен Кралев, който прегръща и целува Янкова. За него освен радост този медал носи и облекчение, тъй като поне е отпаднала вероятността за първи път от 80 години България да остане без медал от олимпийски игри. И то по време на неговия мандат. Частично отпада и напрежението в българската делегация покрай масовите разочароващи представяния.
Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.
Абонирайте сеВъзползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент
2 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата
Вижте абонаментните планове
11 коментара
Без министерство на спорта и без държавно финансиране, САЩ отново и отново имат над 100 медала на олимпиада.
Да бяха пратили Боевски, все нещо щеше да донесе.
Къде е Баце сега да се тупа по гърдите и да вика буууулгар, бууулгар или той за провалите се крие като мишка.
Кой ще прояви достойнство (непозната дума в България) и ще поеме отговорност за българския позор на Олимпиадата? Проблемът не е в парите, а в цървулите, които ни управляват - целия спектър, от министър-председателя до физкултурника в провинциалното училище.
И най-тъжното за мен е, че накрая ще направят класация спортист на годината и на първо място ще е третата от нам си к'ва категория за свободна борба за ЖЕНИ, която сигурно в световен мащаб се конкурира с 35-40 състезателки, вместо осмата в бягането на 200 метра, която дисциплина се тренира от десетки милиони хора...
**А това включва на първо място възпитаване на уважение още от детска възраст - към спорта и свързаните с него хора, както и изграждане на силни личности и характери. Докато пирамидата в отношението и финансирането не се обърне, всеки следващ министър ще седи свит нервно в някой ъгъл в очакване на медала на сиромашката радост.**
Стига скъпи и прескъпи футболни излагации, стига тлъсти чичковци да началничестват спорта, игрища и школи за подрастващите - това е пътя за добър любителски и впоследствие елитен спорт.
След 26 години реституски рИформаторски "преход" и тези медали са ни много..... :-)
За 10-те злетни медала в Сеул 1988 Народната власт развиваше спорта у нас на всички нива таман почти 40 години... от първия бронз на бокс в Хелсинки до Сеул.... каквато имаше инерция, вече се изчерпа..... :-)
До коментар [#2] от "fio41315648":
За Боевски незнам, щангата е "обективно" винаги тежка, но Стефка Костадинова акосе беше разхвъляла по анцуг поне, щеше да ги отвее тези 197 см-овите и да донесе злато, това точно.... таман и с Бланка щяха да се видят!!! :-)
Малка държава сме. И това не е оправдание, това е обективно - преди време имахме съветския блок зад гърба си, можехме да зобим като нечовеци, без да ни хванат. Сега не могат да зобят, защото атлет извън местната феодална държава-лидер в спорта е гарантиран обект на проверки.
Лично съм говорил с няколко спортисти. Категорично отхвърлят възможността изобщо да се класираш в атлетиката без допинг. Предполагам и в мнозинството от другите спортове е така.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.