Олимпийски безнадеждно

Инфографика Увеличаване Преглед на оригинала [Капитал] Смаляване

Ако репликата "игрите приключиха успешно за нас" ви звучи познато, или сте слушали изявленията на спортния министър Красен Кралев, или на някого от тримата президенти на федерации, чиито спортове спечелиха медали от олимпиадата в Рио. Но също така вероятно се чудите как е възможно да се дава подобна бодра оценка, при положение че България продължава да е все по-неконкурентна на световния спортен терен. Държавата харчи по над 20 милиона лева за олимпийска подготовка на година, а резултатите са неизменно посредствени.

След всяка олимпиада стои въпросът какво да се прави. От едната страна е желанието България да се представя по-достойно, а от другата призивът разходите за елитен спорт да имат някакъв по-видим смисъл. През последните три години Министерството на младежта и спорта (ММС) е похарчило 76 милиона лева само за олимпийска подготовка. От тях 50 милиона лева са отишли за спортове, които са успели да класират представители на олимпийски игри, а останалите 26 милиона лева са инвестирани в спортове без участници в Рио.

Абонирайте се за Капитал

Получавате пълен достъп до всички статии и целия архив

Фронтовете са два. От едната страна са застанали ръководителите на федерации, които искат да получават повече средства от държавата (за да не им се налага сами да работят за намирането им). От другата страна са хората, които се чудят дали е ефективно да се харчат средно по 26 милиона лева за спечелването на един бронзов или сребърен медал. И дали не може тези пари да се инвестират в масовия спорт, тъй като е доказана пряката връзка между заниманията със спорт и здравния статус. А по-доброто здраве води след себе си множество други позитиви за нацията и нейната икономика и демография.

По средата е заклещено министерството на спорта, което едновременно трябва да удовлетворява шумния хор на съсловието от бивши спортисти и да се вслушва в разумните доводи на привържениците на спорта в свободното време. Министърът обикновено обяснява, че не е виновен за лошото представяне на българските спортисти. И нерядко се опитва да разкраси ситуацията, за да оправдае похарчените средства.

Проблемът обаче не е само в парите. Той е в тоталното незнание на ръководството на ММС какво иска да направи и как да го постигне. То е следствие от липсата на обществен консенсус дали България иска да печели медали и на каква цена. Но и от натиска и очакванията все пак олимпийците да се представят достойно на големи състезания.



В тази объркана среда министрите обикновено правят едни и същи циклични грешки – губят си времето в промени на спортния закон, отнемат от средствата на по-мълчаливите, за да ги дадат на по-кресливите медийно президенти на федерации, обясняват какво е било в миналото, но сега го няма, даже прехвърлят вината на бизнеса, че не инвестира в спорта. Като капак задължително се обяснява как трябва да се инвестира в спортната база, но предпочитат да го правят най-вече в големи многофункционални представителни съоръжения.

Нещо подобно явно ще се случи и този път, ако се съди по изявленията на Красен Кралев след 20-дневното му свидетелско присъствие на олимпиадата. "От досегашните изявления разбираме, че новото ще е да се срещне с федерациите, да разговаря с тях и да даде повече пари на тези с медали. Какво тук е новото", се чуди проф. Даниела Дашева, доскоро заместник-ректор на Националната спортна академия.

"Капитал" предлага няколко конкретни стъпки, които имат смисъл извън популисткото говорене.

• 1
• 2
• 3
• 4
• 5
• 6
• Следваща страница » "Разбутване на почти държавните федерации"