35 Нови
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Капитал

Олимпийски безнадеждно

Пет стъпки как българският спорт да стане по-конкурентен и ефективен

Георги Филипов
47393 прочитания

Капитал

© Капитал


Ако репликата "игрите приключиха успешно за нас" ви звучи познато, или сте слушали изявленията на спортния министър Красен Кралев, или на някого от тримата президенти на федерации, чиито спортове спечелиха медали от олимпиадата в Рио. Но също така вероятно се чудите как е възможно да се дава подобна бодра оценка, при положение че България продължава да е все по-неконкурентна на световния спортен терен. Държавата харчи по над 20 милиона лева за олимпийска подготовка на година, а резултатите са неизменно посредствени.

След всяка олимпиада стои въпросът какво да се прави. От едната страна е желанието България да се представя по-достойно, а от другата призивът разходите за елитен спорт да имат някакъв по-видим смисъл. През последните три години Министерството на младежта и спорта (ММС) е похарчило 76 милиона лева само за олимпийска подготовка. От тях 50 милиона лева са отишли за спортове, които са успели да класират представители на олимпийски игри, а останалите 26 милиона лева са инвестирани в спортове без участници в Рио.

Фронтовете са два. От едната страна са застанали ръководителите на федерации, които искат да получават повече средства от държавата (за да не им се налага сами да работят за намирането им). От другата страна са хората, които се чудят дали е ефективно да се харчат средно по 26 милиона лева за спечелването на един бронзов или сребърен медал. И дали не може тези пари да се инвестират в масовия спорт, тъй като е доказана пряката връзка между заниманията със спорт и здравния статус. А по-доброто здраве води след себе си множество други позитиви за нацията и нейната икономика и демография.

По средата е заклещено министерството на спорта, което едновременно трябва да удовлетворява шумния хор на съсловието от бивши спортисти и да се вслушва в разумните доводи на привържениците на спорта в свободното време. Министърът обикновено обяснява, че не е виновен за лошото представяне на българските спортисти. И нерядко се опитва да разкраси ситуацията, за да оправдае похарчените средства.

Проблемът обаче не е само в парите. Той е в тоталното незнание на ръководството на ММС какво иска да направи и как да го постигне. То е следствие от липсата на обществен консенсус дали България иска да печели медали и на каква цена. Но и от натиска и очакванията все пак олимпийците да се представят достойно на големи състезания.

В тази объркана среда министрите обикновено правят едни и същи циклични грешки – губят си времето в промени на спортния закон, отнемат от средствата на по-мълчаливите, за да ги дадат на по-кресливите медийно президенти на федерации, обясняват какво е било в миналото, но сега го няма, даже прехвърлят вината на бизнеса, че не инвестира в спорта. Като капак задължително се обяснява как трябва да се инвестира в спортната база, но предпочитат да го правят най-вече в големи многофункционални представителни съоръжения.

Нещо подобно явно ще се случи и този път, ако се съди по изявленията на Красен Кралев след 20-дневното му свидетелско присъствие на олимпиадата. "От досегашните изявления разбираме, че новото ще е да се срещне с федерациите, да разговаря с тях и да даде повече пари на тези с медали. Какво тук е новото", се чуди проф. Даниела Дашева, доскоро заместник-ректор на Националната спортна академия.

"Капитал" предлага няколко конкретни стъпки, които имат смисъл извън популисткото говорене.

Разбутване на почти държавните федерации

Под предлог, че "комунизмът вече свърши", Кралев обеща да даде повече пари на федерациите със спечелени медали за сметка на други. Неговият аргумент е, че те работят по-добре и така ще инвестират повече в треньори и в детско-юношески спорт. Това щеше да звучи добре, ако федерациите въобще искаха да се занимават с деца, юноши и треньори и ако някъде в критериите за финансиране беше заложено подобно изискване. Досегашната практика, а очевидно и бъдещета, ще е да се дават пари за спечелени медали. Това тотално демотивира федерациите да развиват масовия спорт, защото имат една цел – да се доберат до медала от голямо първенство. Обективно погледнато, от трите отличия в Рио единствено това в художествената гимнастика е очаквано, планирано и закономерно. Останалите две са плод на други фактори, включително и спортния шанс.

Порочната практика от над 25 години едни и същи федерации да получават лъвския пай от държавното финансиране ги превръща на практика в държавни структури. В повечето от тях субсидията формира над 85-90 процента от бюджета им. Но пък държавата няма никакво юридическо право да се меси в избора на ръководство или назначаването на служители, защото по закон са обществени организации. Президентите им от години са се специализирали в хваленето на министъра с надеждата да получат по-голяма субсидия. "Благодаря и на министерството на спорта, което през последната година и половина осигури необходимото спокойствие на българските атлети, за да могат да се подготвят добре за олимпиадата", побърза да заяви например президентът на БФЛА Добромир Карамаринов.

Конкретно изпълнението на тази по-общо формулирана мярка може да се изразява в промяна на принципа на финансиране на спортните федерации. Той да не е базиран на спечелените медали, а да отчита реално и ефективно свършена работа в развитието на детско-юношески спорт, постигнатите успехи при подрастващите, проведените курсове за квалификация и преквалификация на треньори. Също така да отбелязва и привлечените собствени средства, както например МОК отчита дали един спорт се излъчва по телевизията или не. "Българските федерации трябва да бъдат разтоварени от задължението да се занимават с елитен спорт, а трябва да се занимават повече с развитието на детско-юношеските школи", коментира проф. Дашева за "Капитал".

Централизирана подготовка от А до Я

Никой в държавата не знае какво и как тренират олимпийците, затова и резултатите им на олимпийски игри са каквито дойдат. Знае се само къде са, защото са задължени да се докладват пред Световната антидопингова агенция (WADA). "Задължително трябва да се създаде структура, която да организира и контролира олимпийската подготовка на всички проектоолимпийци. Дали ще бъде структура към министерството на спорта, или ще бъде в структурите на БОК - това трябва да се реши допълнително. Но ако бъде под шапката на БОК, тогава ще трябва да се обясни какво върши министерството", коментира проф. Дашева. Тя е член на комисията по олимпийска подготовка, която за последните четири години се е събирала точно... нула пъти.

БОК твърди, че няма такива правомощия, а и видимо не иска много да се натоварва с допълнителни функции извън осигуряването на екипировка и билети за делегацията. В българската практика се възприема, че който дава парите, той контролира тяхното изразходване. Но това се върши много формално. "Единственият критерий на отчетност е дали са представили фактури, а това не казва нищо по въпроса за какво са били изразходвани парите, това ефективно ли е, каква работа е свършена", коментира за "Капитал" Пламен Дочевски, бивш генерален секретар на Българската федерация по спортна стрелба (БФСС) през 90-те години, които бяха много успешни.

И според двамата експерти е задължително да има изградени олимпийски бази, които да са напълно оборудвани научно, медицински и с модерни спортни съоръжения по подобие на американската академия в Колорадо Спрингс и няколко подобни в Европа. "По мое време се тренираше на три места – Белмекен, Спортпалас и София. Може ли някой да ми обясни какво се е случвало на лагерите в САЩ и Бахрейн? Проблемът не е в липсата на условия – през 90-те години не беше кой знае колко по-добре. Проблемът е в липсата на контрол – всеки прави каквото си иска и за това никой не търси сметка. През 90-те години, ако се върнехме без медал от европейско първенство, щеше да е трагедия, днес е стандарт", казва той.

Подобни олимпийски центрове вече има изградени в цяла Европа, а в Шотландия например строят втори (виж интервюто тук). Там състезателите получават цялата методическа, медицинска и всякаква друга помощ. Освен това ще гарантира отчетност при изразходването на средствата. "Знаем ли какви са били показателите на състезателите преди Рио, по време на игрите, какви са сега? В напредналия спорт във всеки момент има информация и веднага се правят корекции, ако някъде има разминаване с желаното състояние", коментира проф. Дашева.

Преди четири години тогавашният министър Свилен Нейков се опита да концентрира малкото останал треньорски опит в регионални центрове за всеки по-важен спорт. Там трябваше да се създава и конкуренция, треньорите да обменят опит, а работата им да се контролира по-лесно от ММС. Това беше зачеркнато от наследниците му, преди всичко от Мариана Георгиева, и така и не стана ясно дали може да проработи.

По-малко и по-професионално управлявани спортове

Най-големият проблем на всеки министър е как да разпредели бюджета между всички гладни гърла. Красен Кралев успя относително безболезнено да отреже немалка част от спортовете с по-малко значение и да осигури средства на други. Проблемът е, че вкара в бюджета редица бойни спортове със спорен обществен и нулев олимпийски ефект като ММА, няколко каратета, муай тай и др. Освен това го направи по лична преценка без каквато и да е логична обосновка.

Експертите, с които "Капитал" разговаря, са единни за драстичното намаление на финансираните спортове, както това е направено в Унгария. Тя се концентрира върху силните си спортове като плуване (а оттам и водна топка), кану-каяк и фехтовка. Унгария завърши на 12-о място по медали в Рио с осем златни и общо 15 отличия. "Унгария не е много по-спортна нация, но е концентрирана в своите силни спортове, като отделя средства за 16 индивидуални и пет колективни спорта. Това трябва да се направи и в България, но не на лична преценка, а след сериозен научен анализ, като например имидж, ефект върху здравето, брой занимаващи се, стойност на медала спрямо инвестицията – все обективни данни. Иначе всеки ще пита защо един спорт е приоритетен, а друг не", коментира проф. Дашева.

Пламен Дочевски вижда огромен проблем с тенденцията да се сработват бивши шампиони като президенти на федерации. Завземането на федерациите от бивши състезатели стигна своя апогей по времето на Нейков, който сам вече е президент на гребането. С изключение на Илиана Раева в художествената гимнастика обаче всички останали трудно се справят с ролята си.

По-добре платени треньори, но и с непрекъснато развитие

Когато се говори за липса на спортисти, обикновено се казва, че пирамидата няма основа. Това означава, че няма достатъчно млади състезатели, от които да излязат един или двама потенциални шампиони. Причината е, че няма треньори. Те като правило са демотивирани, защото получават ниски заплати в клубовете. "В България бях 12 години треньор по високите нива и, да – там получаваш заплата от федерацията, има премии при успехи. Но треньорите в клубовете получават по 400-500 лева и това не им позволява да бъдат максимално отдадени на спорта. А и как да са при това заплащане? Познавам много млади момчета, които искат да бъдат треньори, но не виждат перспектива и бързо се насочват в друга посока. Ако се прави някаква реформа в България и се мисли за развитие на спорта, ще трябва да се намери решение как треньорите да са добре осигурени, за да имат интерес и да са спокойни в това, което правят", коментира за "Капитал" Стоян Добрев (виж интервюто тук), който сътвори сензация със златен медалист за Сърбия в класическата борба.

Отделно треньорите рядко се усъвършенстват, не търсят новостите, а и федерациите не се интересуват да ги развиват. "В някои европейски държави, дори и в САЩ, всяка година трябва да се преминава през прелицензиране. Базата в Колорадо Спрингс непрекъснато предлага клиники за последваща квалификация. Необходима е сертификационна програма по спортове, в които треньорите да са длъжни на участват. Аз за последните години мога да се сетя само за 2-3 общи семинара с министерството по треньорски въпроси", казва проф. Дашева.

Същото мнение изказва и Стоян Добрев: "За да си на ниво, трябва всеки ден да се развиваш – да четеш, да се усъвършенстваш, да търсиш новости, да използваш технологиите, да ходиш по семинари. Тук и малкото специалисти, които се захващат с тази работа, се лутат и накрая тръгват по друг път. Загубихме тази система, при която един треньор събира децата и работи с тях, след което дава най-добрите на горното ниво и оттам се стига до националния отбор."

Даниела Дашева смята, че националните треньори в един евентуален общ олимпийски център трябва да са централно заплатени. Въпросът е как да се реши проблемът с треньорите по места. "Когато през 1996 г. в Атланта направихме среща с работещи в чужбина български треньори, те ни казваха: Ако имахме 1000 долара заплата, се връщаме в България. Може би е редно общините да поемат своя по-сериозен дял във финансовото подпомагане на клубовете по места, а не да ги оставят сами да се оправят", коментира Дочевски.

Достъпност до спорта за децата

В последните години треньорите обикалят не площадките и училищните дворове, за да търсят талантливите деца, а родителските срещи. "Всяко семейство трябва да отдели минимум по 50-60 лева за спортуването на своето дете, ако са две, стават поне 100 лева. И това е за евтин спорт. Въобще не говорим за тенис, където месечно ти трябват 1000 - 1500 лева, ако искаш детето да се занимава сериозно. Но и в Сърбия като в България борбата не е за спорта в големия град. В Белград има два клуба, но като цяло борбата е силна в по-бедните райони", коментира Стоян Добрев. Според него обаче в школите по колективни спортове такси няма и децата се включват активно.

В България треньорите си осигуряват частично или пълно личния бюджет от плащаните такси. В много райони на Франция всяко дете има право на един безплатен спорт. Според Даниела Дашева родителят трябва да поемат част от отговорността, най-малкото защото това ги обвързва с редовното посещение на заниманията. Това обаче изолира потенциално талантливи деца от процеса и принуждава треньорите да работят с по-заможните финансово родители. Преди години по-бедните, но талантливи деца влизаха в спортните училища и там изкарваха образованието си. Сега има шест държавни спортни училища и едва си попълват бройката с ученици. "Това вече е отживелица", казва Дашева. А Стоян Добрев добавя: "В Сърбия няма такова нещо – децата учат в нормални училища и тренират след това. А и да си признаем – в спортното училище много не се учи."

Ако обаче общините осигурят финансово треньорите и направят програми за безплатен или нископлатен спорт сред децата, картината трябва да се промени. А проф. Дашева прави едно важно уточнение: "Когато говорим за основата на пирамидата, става въпрос за елитен спорт. Аматьорският, масовият и професионалният спорт са друга сфера. От нея шампиони не излизат."

Как работи испанският план ADO

Въпросът с финансирането на спорта и разпределението на средствата между федерации и състезатели не е проблемен само за България. В Испания работи програмата ADO (Ayuda al Deporte Olímpico - подкрепа за олимпийския спорт). Позната също и като Плана ADO, тя влиза в сила от 1988 г. Целта е да се подпомагат финансово спортисти, за да могат да постигат по-добри резултати на олимпийски игри. Финансирането е отделно от това, което отпуска правителството, и се осигурява от дарения на държавни и частни компании.

Успехът идва още след първия олимпийски цикъл след въвеждането на плана ADO. До Сеул 1988 Испания има общо 27 медала (сред които шест златни) от 16 летни и 12 зимни олимпийски игри. От Барселона 1992 насам броят вече е над 100. В Рио испанците завършиха със 17 медала (7 златни, 4 сребърни и 6 бронзови), като само при домакинството в каталунската столица страната е печелила повече златни медали - 13 от общо 22 медала.

Преди Рио 2016 е поставена ясна цел - "да се постигнат възможно най-много медали и финали". За това са похарчени 22.54 млн. евро, разпределени в общо 1284 годишни стипендии, сочи статистиката на El Confidencial.

"При разпределението на средствата има много голямо значение какви са резултатите на отделните спортове и спортисти в големи първенства. Винаги обаче има недоволни. Атлетиката, например, няма големи постижения, а освен това страда заради допинг скандалите и въпреки това се радва на добро финансиране", обяснява журналистът Пако Ернандес пред "Капитал".

Той дава и пример с Каролина Марин - испанката, която се пребори с азиатските фаворитки и спечели историческо злато в бадминтона. По думите му тя е ощетена от програмата, но успява да финансира подготовката си, благодарение на участието си в различни турнири в своя спорт.

В този олимпийски цикъл в Испания плуването е получило една от всеки пет стипендии и е на първо място. В класацията за най-много получени средства следват леката атлетика и хандбалът, въпреки че страната беше представена само от женски отбор. Добрата финансова подкрепа за хандбалистките дойде въз основа на бронза им от Лондон 2012. В Рио обаче те загубиха след продължения от бъдещия финалист Франция в четвъртфиналите и това ще се отрази на финансирането за следващия цикъл.

Кризата от последните години води до свиване на средствата в плана ADO. В цикъла до Пекин 2008 общата стойност на премиите е 52 млн. евро, а до Лондон 2012 пада с 10 милиона.

Затова се правят и допълнителни ограничения: "В момента, в който даден спортист или отбор загуби възможност за класиране или за участие в олимпийските игри, финансирането спира". От тази клауза страдат и състезатели, които са получили контузия. Интересен е казусът с олимпийските шампионки от Лондон 2012 Тамара Ечегойен, София Торо и Анхела Пумариега, които триумфират във ветроходството. За Рио 2016 се насочват към нова дисциплина и губят стипендиите си. "Откакто съществува планът ADO, спечелването на олимпийски медал ти гарантира четири години стипендия. Ние сменихме дисциплината, защото нашата вече не е олимпийска. Това се превърна в лесно извинение, за да не ни продължат стипендията", смята Пумариега.

В зависимост от спорта и представянето финансовата подкрепа се променя и е между 5000 и 60 000. Тази година най-много е получила плувкинята Мирея Белмонте.

8 коментара
  • 1
    vesela.pasheva avatar :-|
    vesela

    От това, че си бил успешен спортист съвсем не следва, че ще си успешен председател на федерация. Какво се случи със спортната гимнастика при председателството на Йордан Йовчев? Нищо - вече не е олимпийски спорт за България.
    А и най-важното е да се финансира масовия спорт, защото е полезен за здравето на нацията. Тогава ще има и база за подбор на елитни спортисти по определени за важни за държавата спортове.

  • 2
    i_hristov avatar :-|
    i_hristov

    До коментар [#1] от "vesela":

    + подкрепям. Спортът ни между другото тръгна рязко надолу след като ръководните постове се заеха от бивши спортисти. Футбол - Борислав Михайлов му видя сметката. БОК Стефка Костадинова, Любо Ганев... Да изброявам ли още. Начело на федерациите трябва да стоят мениджъри, а не спортисти.

  • 3
    dpg57311932 avatar :-|
    dpg57311932

    76 милиона за 3 медала. Великобритания обявиха че всеки медал им е струвал около 4 милиона паунда или около 10 милиона лева. Нашите по-скъпи, по 25 :)))

  • 4
    grayeagle avatar :-|
    grayeagle

    Нещо не виждам ролята на беглеца от полесражението Стефка Костадинова, при която олимпийските резултати спадат в брутална крива надолу. Жената целогодишно се крие и се грижи за политически маневри и лифтиране на лицето.
    Няма никакъв смисъл от федерациите и финансирането им, при положение, че хората имат нужда от спорт до мястото на живеене и до работата. Спортният успех на Йовчев и Раданова с абсолютно нищо не помага на всеки друг освен на автора и антуража му. В момента има огромно желание за спорт, но модата е на бойните дисциплини и на зарибяването на децата с опасни добавки. Съответно ще гледаме резултати като при Слави и Росен- за две години външна форма, после старчески срив и болести.
    Всеки бивш спортист се мъчи да се закачи за някой обръч и хранилка, като например Костадинова харесвала хората на ДПС, а Раданова промотира публично частното застрояване на една от последните зелени площи на Младост- при Хит.
    Изрично не описвам средата във федерациите , която е много долна, алкохолизирана и " тарикатска". Но целта на всеки министър е да напръви някой капиталов ремонт на зала, за да му отчислят пари.

  • 5
    bobi221 avatar :-?
    bobi221

    @капитал , в класирането по спортове 8- мия вероятно е художествена гимнастика с 2 златни медала . Може ли подробности за тези отличия . Аз не ги намирам . "Златните момичета " нямат златни медали от олимпиада .

  • 6
    pettarrr avatar :-P
    pettarrr

    Добре че не сме в Северна Корея или Германия, където публикуват своята версия на класирането: http://sport.bild.de/olympia/medaillenspiegel/ :D

  • 7
    pete_maravich avatar :-|
    Мусо Гоносуке

    Много смислена статия.
    Първата стъпка е най-важната - секваш им парите, които досега получават по подразбиране и ги караш да си ги заработят, както е описано.

    Това автоматично (което обаче не означава незабавно и от веднъж) от федерациите ще се разкарат всякакви тарикати, нагаждачи и клатитопковци. И ще се появят хора, които или искат да изкарат пари от спорта, или го обичат и искат да го развиват.

    М/у другото добре е, че се насочва финансиране към бойните спортове. Тези федерации от години работят на самоиздръжка и разчитат на широка пирамида за създаване на шампиони.

    Друг е въпросът, че за финансиране на този или онзи спорт трябват ясни правила

  • 8
    istorik avatar :-|
    ISTORIK

    Освен за масовия спорт, трябва да се мисли и за спорта за инвалиди, т.н. хандиспорт (handisport).


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK