Перфектната футболна буря

Защо английските клубове платиха над 1 милиард паунда за нови играчи

Shutterstock
Shutterstock    ©  Shutterstock
Shutterstock
Shutterstock    ©  Shutterstock

Ако в английския футбол има балон, то той е направен от много здрав материал. С всяка изминалата година клубовете от Висшата лига харчат все повече за нови играчи, за да се стигне до момента, в който границата от 1 милиард паунда беше надхвърлена. Или по-конкретно - 1.165 милиарда паунда за последните три месеца. Въпреки че 13 от 20-те клуба поставиха свои трансферни рекорди, все още нито един от тях не е застрашен от фалит. Напротив – интересът на инвеститорите към придобиване на отбори не е стихнал. А клубовете, които плащат най-много за нови футболисти, отдавна не смятат суми от 100 милиона паунда в рамките на едно лято за неудобство. Най-щедрите от тях вече дори гонят границата 200 милиона паунда.

Най-големият трансферен пазар в историята се оказва и най-лудият. Английските клубове похарчиха толкова, колкото конкурентите от Италия, Германия и Испания, взети заедно. Сравнителният анализ показва, че те купуват значително по-малко футболисти, но на несравнимо по-високи цени (вижте графиката). Тъй като договорите вървят в комплект с високи заплати, Англия се превръща в мечтана трансферна посока за играчите от останалите първенства. Дори скъпоплатените футболисти в Германия или Италия не могат да устоят на изкушението да получават по 200 хиляди паунда на седмица, пък макар и облагани с по-високи данъци.

Телевизионните дарове

В основата на надуването на този балон стои умението на Висшата лига да продава по-успешно телевизионните си права. Новият договор доведе до увеличение със 70% на сумата от телевизионни права за Великобритания. Всеки клуб ще получи между 30 и 50 милиона паунда този сезон като резултат от тази сделка. Като се добавят и приходите от чужбина, клубовете имат възможността да разделят 8.4 милиарда паунда в рамките на следващите три години.

Този договор гарантира стабилни приходи дори на отборите, които не участват в европейските турнири. Тази година клубовете от среден и нисък калибър също се почувстваха финансово силни да купуват играчи за рекордни суми. Най-голямото притеснение все повече е опасността от изпадане, тъй като това ще означава драстична разлика в приходната част. Сумите от телевизионни права са несравнимо по-високи от това, което клубовете печелят от домакински мачове, търговия с официални сувенири или продажбата на играчи.

Има и други важни фактори, твърди един от най-влиятелните и уважавани експерти по футболни финанси - Дан Джоунс от Sports Business Group на Deloitte. Анализаторът смята, че безпрецедентната концентрация на именити мениджъри изостря до неузнаваемост битката за челните места, а това подклажда и надпреварата за футболисти. Само през това лято например "Манчестър юнайтед" привлече Жозе Моуриньо, "Манчестър сити" взе доказалия се с "Барселона" и "Байерн" Пеп Гуардиола, а "Челси" се насочи към бившия селекционер на италианския национален отбор Антонио Конте. Като се добави присъствието на Юрген Клоп в "Ливърпул" и Арсен Венгер в "Арсенал", интригата тотално се заплита, а с това скача и цената на успеха. Миналогодишният неочакван триумф на "Лестър сити" и доброто представяне на "Тотнъм" в първенството направиха битката за местата в зона "Шампионска лига" по-непредвидима от всякога.

"Това е нещо като перфектната буря. Всички тези фактори се събират наведнъж, което ме кара да вярвам, че догодина трансферният прозорец няма да бъде по-голям от този", коментира той за The Daily Telegraph. Според него ще последва период на стабилизация в харченето, след като сумите се удвоиха за последните пет години. "Това, което се случва с телевизионните приходи, и начинът, по който те влияят, прави ситуацията непредвидима. Ще трябва да почакаме и да видим", допълни той.

Купуват щедро, продават евтино

В момента Висшата лига напомня на футболен Brexit – английските клубове искат да правят бизнес с клубовете в чужбина, но също така създадоха вътрешен пазар със собствени нива. Арсен Венгер, който има образование по икономика и е наясно с футболните финанси, обясни наскоро как действа търговията с играчи. "Днес в Европа имате два пазара – един за английските клубове и един за останалата част. Когато купувачът е английски, трансферът се надува по две, по три и понякога по десет. Ако не е английски клуб, цената е 5 милиона паунда. Ако дойде английски клуб, играчът вече струва 35 милиона 40 милиона, 50 милиона", каза той.

В същото време английските клубове са и слаби продавачи, особено в Европа. Много рядко - като продажбата на уелската звезда Гарет Байл в "Реал" преди няколко сезона или на Давид Луис в ПСЖ за 50 милиона евро, сумите бяха сравними с тези на английския пазар. Затова повечето отбори предпочитат да продават на вътрешния пазар, където сумите са завишени и понякога неоправдани. Увлечени от наличните средства, английските клубове рядко използват практичната система да привличат играчи под наем. Използвана все по-често на континента, тя дава шанс да установи дали футболистът ще се впише и едва след това да бъде взет на работа. Вместо това английските клубове предпочитат директно да купуват играчите, а когато сделката не се окаже добра на терена, да ги отдават под наем в континентални клубове, като по този начин се освобождават от натрупаните сложни "активи".

Испански вечери

Финансовата мощ на английските клубове застрашава отбори като "Реал" (Мадрид) и "Барселона", които в последното десетилетие диктуват ситуацията в европейския футбол на терена, а в световния - по приходи. Това, че "Манчестър юнайтед" успя да изпревари "Реал" в надпреварата за полузащитника Пол Погба от "Ювентус", вероятно означава и край на ерата, в която най-добрите играчи в света предпочитаха Испания пред Англия. Дълги години испанските клубове успяваха не само да привличат най-скъпите футболисти, но и нерядко да ги купуват директно от Острова. "Реал" чупеше рекордите неведнъж, но със сделката за Погба за 105 милиона евро ситуацията се промени. "Ако погледнете къде се намират първите петима най-добри футболисти в света, нещата изглеждат в полза на няколко испански клуба. Но ако погледнете към първата стотица, ще видите, че везните решително се накланят към Англия", коментира Джоунс.

Това вероятно е и причината големите испански и италиански клубове да подновят темата за отцепване в европейска Суперлига. Анализаторите смятат, че те вече се чувстват финансово неравностойни не само на големите английски клубове, но и такива от калибъра на "Борнемут". "Все още не мисля, че европейската Суперлига ще се случи, защото според мен се ограничава възможността да се печели. Ако си "Байерн" (Мюнхен), искаш да печелиш, ако си "Ювентус", искаш да печелиш, ако си "Реал" (Мадрид), "Пари Сен Жермен", "Барселона" или "Манчестър юнайтед", искаш да печелиш. Ако се създаде европейска сСуперлига, се ограничава теренът, на който можеш да печелиш. За тях засега е по-добре да има домашно първенство и Шампионска лига", коментира Джоунс пред Reuters.

Къде ще приключи всичко това? Президентът на "Кристъл палас" Стив Периш заяви на конференцията Business of Sport в края на миналия сезон, че се съмнява един мач между "Ливърпул" и "Манчестър юнайтед" да донесе половин милиард паунда като телевизионни приходи. "Не мисля, че дори сме близо до този момент", добави той. Но Хари Филип от Portland Advisers смята, че следващите договори за телевизионни права ще влеят още повече пари в английския футбол. "А трябва да отчетем и фактора "китайци", които вече се оглеждат за инвестиции в английските клубове. Това означава, че разходите за играчи ще се увеличават в следващите години", каза той пред BBC.

Джоунс, който беше един от първите прогнозирали възможността да има пазар за 1 милиард паунда, добави: "Никога не сме смятали, че има таван. Има още доста потенциал за ръст. Аз не смятам, че сме стигнали върха на приходите от пазара в Англия, да не говорим за този извън страната."

Още от Капитал