Мини футбол, макси апетити

В световния мъжки футбол България е на 71-о място, точно между Конго и Уганда. В женския футбол е малко по-напред – на 66-о място между Ямайка и Хонконг. Мъжкият национален отбор не се е класирал на голямо първенство от 2004 г., женският – никога, а при юношите достигането до европейски шампионат е предимно, когато България е домакин. След като "пожъна успехи" в последните години във всички свои проекти, Българският футболен съюз (БФС) се огледа и там, където на пръв поглед няма работа. В последните дни на изминалата година БФС започна атака срещу частните лиги по минифутбол, които в годините се превърнаха в най-достъпната форма на футбол за аматьори. Няколко големи организатора и редица по-малки на турнири станаха обект на "особен интерес", а като съучастник беше привлечено и Министерството на младежта и спорта (ММС). Засега съществен резултат от тази атака няма, а със смяната на властта министерството може да затихне. Но пък отново нагледно се видя колко е лесно да се активира административната машина, за да се сложи ръка върху една сфера, която е изцяло подчинена на частната инициатива.

Кой кой е в Аматьорска минифутболна лига (АМФЛ) Отбори – около 200 Подразделения – 7 Турнири – 20 АМФЛ се организира от Илия Ангелов и е известна с това, че има много по-стриктни правила от конкурентите. Таксите за мачове са малко по-високи, но с парите освен съдии, лекар и охрана АМФЛ осигурява и делегат и видеоизлъчване на двубоите. АМФЛ си партнира с представителството на Adidas за екипировка. Благодарение на данните от делегатите и камерите се изготвя детайлна статистика за представянето на всеки футболист. АМФЛ не позволява на един играч да участва в повече от един отбор. Българска асоциация по минифутбол (БАМФ) Отбори – над 600 Лиги – над 50 Центрове – около 30 БАМФ се организира от Лъчезар Паланков и Пламен Божидаров и е със статута на най-голямата организация за минифутбол в България. Те поддържат два национални отбора, участват в европейските първенства на Европейската федерация по минифутбол. Турнирите са с по-либерални правила за картотеката на футболисти и нерядко състезателите играят за няколко отбора в различни лиги. По-свободните правила за регистрация на отбори и играчи я прави по-атрактивна и достъпна.

Атаката започва в средата на декември, когато БФС е изпратил сигнал до спортното министерство срещу Българската асоциация по минифутбол (БАМФ). А спортното министерство от своя страна е изпратило до общините писмо, в което им напомня, че само БФС има издаден лиценз да организира състезания по футбол. Въпросът дали БФС има някакви права над минифутбола е изключително спорен. Според отговор на съюза до "Капитал" те смятат, че имат такива права, въпреки че не се администрира нито от ФИФА, нито от УЕФА.

Вместо да отнесе спора към съда, БФС използва по-лесния начин – да активира спортното министерство. Министърът в оставка Красен Кралев е бивш председател на комисията по футзал в БФС и също има интереси в областта, тъй като дълги години издържаше варненския отбор МАГ. От ММС неофициално заявиха, че само "спазват закона" за спорта, който е изключително рестриктивен към организаторите на спортни мероприятия. Според тях липсата на лиценз води до провеждането на незаконни спортни мероприятия. "Идеята на Българският футболен съюз не е да иззема функциите на локалните организатори, а по-скоро да ги приобщи към своите структури, давайки им по този начин възможност за развитие на тяхната дейност по начин, по който процесът ще бъде еднакво полезен и за двете страни", се казва в отговора на БФС до "Капитал".

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

"Това е държавен рекет. Ако искаха някакво съдействие, можеха да потърсят контакт с нас и да им помогнем, защото най-малкото имаме дългогодишен опит", коментира за "Капитал" Илия Ангелов, който ръководи една от двете големи организации за минифутбол в България - Аматьорската минифутболна лига (АМФЛ). Той цитира един случай отпреди години, когато от БФС му казали "ние ще направим организацията, ще осигурим терените, ти дай наградите". "Нямаше как да се получи. Сега нито ми пречат, нито ми помагат и се чувствам добре", каза той.

Но не така стоят нещата с Лъчезар Паланков, който от над 20 години развива аматьорски турнири и вероятно е най-големият организатор в сферата на минифутбола. Той има амбициите да провежда европейско първенство в България и това не се е харесало на някого. "Стотици пъти съм предлагал на БФС партньорство. Преди Борислав Михайлов да стане президент аз отговарях за футзала, но след това се оттеглих от тази дейност, за да няма излишна конфронтация. Останах да се занимавам с минифутбола", коментира Паланков и изрази съмнения, че "явно не могат да създадат нищо качествено и се опитват да го откраднат". Сега националното първенство по футзал е с 14 отбора.

БАМФ има допирни точки с БФС – той използва техни съдии да свирят "на частно". Всъщност именно това е бил формалният повод от футболния съюз да твърдят за измама от Паланков - че води комуникации с представители на български общини, кметства и институции, представяйки се като партньор на БФС. "Ние имаме притеснения, когато се ползват съдии и делегати от структурите на БФС. Това създава впечатление за партньорство", каза Румен Вълков, председател на Аматьорската футболна лига.



"Основен проблем освен горепосочените за "частните лиги" се явява липсата на квалифицирани съдии в тяхната организация, което по един или друг начин довежда до използването на съдии (бивши или настоящи) от листите на БФС, реално погледнато, "частните лиги" базират един от основните елементи на своята организация върху кадри на БФС", се казва в обяснението на БФС до "Капитал". Илия Ангелов например е развил и обучил собствени съдии, за да няма допирни точки с БФС. "Правят проблеми на съдиите, следят ги, спират им правата, а има момчета, на които дават по 2-3 мача на месец и няма къде и как да се развиват", коментира той.

Истинският проблем обаче не е в съдиите. Това е само претекст. БФС иска да приватизира аматьорските лиги, за да може да кандидатства за средства от УЕФА по програмата Grassroots. Това директно се признава и от техния отговор до "Капитал": "Идеята на БФС е "минифутболът" да бъде част от масовия футбол (Grassroots) на база на факта, че състезателите би трябвало да са аматьори, макар че се наблюдава и професионализация на някои отбори в "минифутбола", особено в турнири с гарантиран награден фонд".

"Капитал" научи от свои източници, че БФС иска да представи предстоящото новосъздадено национално първенство по минифутбол с 16 отбора като свой нов проект и така да обяви, че работи за развитието на масовия футбол. Тъй като от години съюзът не прави почти нищо по този въпрос, рядко ражда смислени идеи и още по-рядко ги осъществява, той е сред организациите с най-нисък рейтинг в УЕФА. Други държави, като Норвегия например, имат толкова развити и интересни проекти, че са получили седем звезди по категоризацията на УЕФА. Ако се съди по информацията в официалната страница на БФС последното събитие по тази програма е било през юни 2015 г. – турнир за ученици от София под егидата на Столична община. Самата комисия за Grassroots не се е събирала поне от година. Така цялата активност на БФС се свежда до това да маркира някаква дейност, за да усвои пари от УЕФА. А дали от дейността има смисъл и колко добре ще бъде свършена може лесно да се предвиди.

Защо минифутбол Предполага се, че в минифутбола в България са обединени около 20 хиляди играещи - по-ритмично и по-епизодично. "Това е най-достъпната форма, защото, когато си тренирал като юноша и не си успял да пробиеш в някой отбор, не ти остава голям избор. БФС страда от липсата на отбори и терени, докато в последните години се построиха много нови частни комплекси за минифутбол. За всички тези хора частните лиги предлагат реализацията на една мечта – да станат шампиони на нещо", разказа за "Капитал" източник, собственик на терени, който пожела да не бъде споменавано името му. Според негови изчисления, докато за три големи футболни терена му е трябвала инвестиция от 4-5 милиона лева, три игрища за минифутбол са стрували 500 хиляди лева. Трудно е обаче да се оцени годишният оборот на този бизнес, тъй като има множество частни и корпоративни турнири. Илия Ангелов смята, че най-печеливши са притежателите на комплекси с терени. "Те печелят от наем и от заведенията, докато при нас остава малка част от оборота, след като платим наема, охраната, съдиите и делегата", каза той.