С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
9 авг 1997, 0:00, 2135 прочитания

Ислямският пасианс на Турция

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

През последните месеци в Турция се разгърна поредната схватка между ислямизма в лицето на Партията на благоденствието на Неджметин Ербакан и светската държава на Мустафа Кемал Ататюрк, за чийто пазител се обявява армията. Развитието ясно показва, че след светските реформи на великия държавник през 20-те и 30-те години на нашия век битката между неговите идеи и мюсюлманския фундаментализъм никога не е преставала. Мюсюлманските духовници и значителна част от вярващите не спират нападките срещу “безбожника Ататюрк”, активно се борят за превръщането на Турция в ислямска държава.

Големият завой

Звездата на Ататюрк изгрява в годините на Първата световна война - преломен момент за Османската империя, която западните държави са превърнали в своя полуколония и това естествено дава храна на националистическите чувства. През 1917 г. Мустафа Кемал командва отбраната на Дарданелите и отблъсква англо-френския десант, а през 1918 г. е назначен за армейски инспектор в Източен Анадол, където разгромява гръцката инвазия.
В Източен Анадол Мустафа Кемал започва да формира националноосвободителното движение против чуждата окупация, за спасяване на турската държавност. През 1920 г. избраното в Анадола Велико национално събрание възлага на Мустафа Кемал да състави правителство, което да възроди Турция и да се противопостави на окупираната от англичаните столица Истанбул. Кемалистите разгромяват изпратената срещу тях халифатска армия, премахват султанската институция и на 26.Х.1920 г., след окончателното изтегляне на английските войски, страната е провъзгласена за република със столица Анкара.
Мюсюлманските богослови обясняват краха на Османската империя с това, че “...много хора пренебрегват религиозните си задължения”. Мустафа Кемал обаче отстоява тезата, че именно ислямът е причина за нейния провал, че мюсюлманските догми са главна пречка за приобщаването на Турция към световната цивилизация.
През 1924 г. Великото национално събрание ликвидира и халифата, който може да се оформи като организационен център на опозицията срещу светските реформи, разпуснати са шериатските съдилища и ислямските духовни училища и е въведена единна система на светско образование. Приети са съвременни граждански, наказателен и търговски кодекси, забранява се многоженството и жените получават равни права с мъжете.
Смъртта на Ататюрк през 1938 г. и сближаването на неговите приемници с нацистка Германия активизират ислямизма. Финансирани от Германия, немногочислени, но агресивни групи интегристи започват да се организират и издигат ислямски лозунги. След Втората световна война САЩ и страните от НАТО също толерират ислямските структури, защото в тях виждат масова база и преграда срещу комунизма.
Първи акт на отстъпление от реформите на Ататюрк е законът, който позволява на ислямистите да се завърнат на политическата сцена - разрешено е създаването на политически и обществени организации с религиозна окраска. През 1947 г. ислямистите извършват пробив и в системата на образованието - открити са духовните училища (медресета), възстановено е факултативното изучаване на Корана в началните училища, открит е и богословски факултет към университета в Анкара.
Неспособността на лидерите да се справят с икономическите проблеми на страната довежда до разкол в Кемалистката партия. Нейни дисиденти основават Демократическата партия, кокетират с ислямистите, обвиняват Народно-републиканската партия в безбожие и неморалност. Група интегристи напада мавзолея на Ататюрк, а други разрушават негови статуи, барелефи и др.
През 1950 г. НРП губи изборите и правителството на Аднан Мендерес (Демократическата партия) започва настъпление срещу светските устои на държавата - преподаването на Корана в началните училища става задължително, открити са първите висши ислямистки институти.
През 1960 г. сблъсъкът между ислямистите и привържениците на светската държава достига своя връх. Армията, която се смята за пазител на светската държава, извършва преврат. Премиерът Мендерес и двама негови министри са осъдени на смърт и обесени, а президентът Джелал Баяр се отървава с дългогодишен затвор. За президент е избран генерал Джемал Гюрсел - началник на Генералния щаб. Приета е нова конституция, която забранява използването на исляма за политически цели, а мюсюлманските организации, сдружения, секти са поставени извън закона.

Възходът на Ербакан

Корените на ислямистките настроения обаче не са изкоренени. Много скоро създадената от Неджметин Ербакан Партия на националното спасение (ПНС) съумява да актуализира ислямистките лозунги - не издига абстрактни призиви в защита на Аллах и неговия пророк, а се противопоставя на “корумпираната западняшка буржоазия”, представя се за защитник на интересите на бедните мюсюлмани, настоява за сближение с ислямските страни, с които Турция има исторически, културни и религиозни връзки. Партията на националистическото движение, основана от полковник Алпаслан Тюркеш (с твърде разнородни ислямистки, пантюркистки и даже неофашистки елементи в своята програма), също се обръща към ислямските ценности и в организационен план координира дейността си с партията на Ербакан.
Ново дихание на ислямизма придават два мощни външни фактора. За да получи изгодни кредити и да осигури пазар за турските стоки и работна сила, през 1973 г. турското правителство отива на сближение с петролодобиващите, но фундаменталистки арабски страни. По тяхно искане то отслабва конституционните ограничения върху разпространението на исляма.
След извършената през 1979 г. ислямска революция в Иран шиитското духовенство установява твърда диктатура и започва експорт на своята революция, включително и в Турция. Техеран настоява за завръщането на Турция в лоното на ислямските страни.

Неустойчиво равновесие

През 1980 г., при поредния сблъсък ислям - светска власт, армията отново извършва преврат, разпуска традиционните партии - НРП и Демократическата, но разрешава създаването на нови. Така възникват Партията на верния път, Отечествената партия и др. Нова конституция отново прави опит да спре процеса на ислямизация. Новият президент, генерал Кенан Еврен, забранява функционирането на редица екстремистки и религиозни организации. През 1987 г. той прави сензационното изявление: “Главна заплаха за Турция е не комунизмът, а мюсюлманският фундаментализъм.”
Премиерът Тургут Йозал (по-късно наследява генерал Кенан Еврен като президент) заявява: “Ислямът е консолидиращ фактор за нашето национално единство.” Тургут Йозал е първият турски премиер, който извършва поклонение в Мека. Випускниците на духовните училища получават свободен достъп до светските университети, открити са около 60 000 нови медресета и курсове за изучаване на Корана. С държавни субсидии са завършени започнатите и продължава строежът на средно по 1500 нови джамии годишно. Сега в Турция те наброяват повече от 70 000.
През 1986 г. е приет закон, който предвижда наказателна отговорност за “...богохулство, оскърбление на исляма и неговата свещена книга Корана”. И ако сега Ататюрк би изрекъл своята знаменита мисъл “ислямът е абсурдна идеология на безнравствения бедуин” или “разлагащ се труп, който трови нашия живот”, мигновено би получил от 6 месеца до 2 години затвор.
Фундаменталистите стават все по-агресивни, пренебрегват официалното правосъдие, произнасят и изпълняват свои присъди на основата на шериата. Убити са стотици интелектуалци - журналисти, писатели, преводачи - които се противопоставят на процеса на ислямизация.
В тази нестабилна обстановка Ербакан преименува ПНС в Партия на благоденствието и се превръща в една от централните фигури на турската политическа сцена. В общинските избори през март 1994 г. неговата партия увеличава гласоподавателите си повече от 1.5 пъти, завоюва терен не само в дълбоката провинция, където влиянието на моллите е твърде силно, но и в големите търговски и промишлени центрове - 28 големи града, включително Анкара и Истанбул, имат кметове от Партията на благоденствието.
Ербакан печели и парламентарните избори на 24.ХII.1995 г. и в коалиция с Партията на верния път на Тансу Чилер възглави първия след Ататюрк проислямистки кабинет.
Започнаха и неприятните изненади. Първите пътувания на Ербакан зад граница бяха в Иран и Либия. Анкара активно се включва и в изграждането на т.нар. Ислямистки общ пазар. Вашингтон и Европейският съюз реагираха остро.
Във вътрешнополитически план правителството започва настъпление срещу светските устои на държавата. Някои “частни” решения - да бъде разрешено носенето на фереджета в обществени сгради (даже и Тансу Чилер се покри с чадра) и изнасянето на прочутия археологически музей на егейския курорт Бодрум от местната джамия, която фундаменталистите искали да реставрират, бяха ясно разбрани от военните и те реагираха:
- “Случайно” изпратиха колона бронирани коли и танкове в предградие на Анкара, което се смята за крепост на фундаменталистите.
- Представиха на Ербакан “Декларация на Съвета за национална сигурност за борба с религиозните активисти”. След неколкодневна упорита съпротива Ербакан отстъпи.
- Уволнени бяха 160 офицери и сержанти, които прекалено високо бяха размахвали знамето на Аллаха в редиците на армията; Съветът за национална сигурност започна да разследва някои генерали, заподозрени във връзки с ислямистите, и те вероятно ще бъдат пенсионирани.
Конфликтът се разразил, когато премиерът Ербакан представил на президента Демирел секретни документи за политически решения на армията. Генералният щаб разбрал, че отнякъде изтича информация, и започнал да търси внедрените агенти.
Армейското контраразузнаване установило, че по поръчение на правителството шефът на информационния отдел на полицията Бюлент Оракоглу създал организация за проследяване и подслушване на някои генерали и адмирали. Особено внимание било отделено на плановете на армията за борба с фундаменталистите. В групата на следените имало и политици, влиятелни журналисти и висши държавни чиновници, несъгласни с политиката на ислямистите.
Със съдействието на президента Демирел, армията и специалните служби на Турция, САЩ и НАТО вземат контрамерки - извършено беше преструктуриране на политическото пространство - 16 депутати напуснаха парламентарната група на Тансу Чилер и подкрепиха новото светско правителство на Месут Йълмаз, който започна да разчиства фундаменталистките заслони.
Ербакан отстъпи, но възприе стратегията на напрежението - ежедневни демонстрации, протести, взривяване на бомби, създаване на социално напрежение. Той иска да предизвика предсрочни парламентарни избори, които е убеден, че ще спечели. Месут Йълмаз обаче се стреми да успокои обстановката и отложи за неопределено време предсрочните избори, за да може да ги подготви организационно и пропагандно.
На дневен ред стои въпросът дали Турция ще остане светска държава, или ще бъде превърната в ислямска република. Известно е, че ислямистите активно действат и извън пределите на своите страни - в Западна Европа, Централна Азия, Балканския полуостров. Евентуален отказ от светското наследство на “великия реформатор” ще означава мощно придвижване на ислямизма към Евразия и крупно поражение за западната цивилизация.



  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Тръмп капитулира за Джамал Хашоги и ще продължи подкрепата си за Саудитска Арабия Тръмп капитулира за Джамал Хашоги и ще продължи подкрепата си за Саудитска Арабия

Американският президент оправда липсата на санкции с доставките на оръжия и страх "да не унищожи световната икономика"

21 ное 2018, 117 прочитания

Франция и Испания имат допълнителни условия по сделката за Brexit Франция и Испания имат допълнителни условия по сделката за Brexit

Това може да окуражи британските критици на споразумението да поискат преразглеждането му

20 ное 2018, 958 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
Краят на Червената армия

Годината, в която телевизия "Алма матер" стана известна

Университетът замрази договора си с външния продуцент, който щеше да създава програма за канала

Икономиката настина

Брутният вътрешен продукт расте по-бавно за второ поредно тримесечие

Миролио продаде дела си в "Булгартабак" за 26.6 млн. лв.

През фондовата борса бяха прехвърлени 7.22% от капитала, които отговарят точно на дела на италианския бизнесмен

"Съгласие" купи животозастрахователния портфейл на "Дженерали" (коригирана)

Сделката е сключена в началото на декември, след като италианската компания обяви, че в България ще се съсредоточи само върху общото застраховане

Звезда и половина

Историкът Уилям Юинг за ретроспективата на легендарния фотограф Арнолд Нюман в София

20 въпроса: Мария Касимова

Най-новата й книга - "Балканска рапсодия" (изд. "Колибри"), излезе тази есен

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 46

Капитал

Брой 46 // 17.11.2018 Прочетете
Капитал PRO, Кои са най-растящите IT компании, ще има лимити по "Гражданска отговорност", паркът на основателите на "Телерик" расте с нова сграда

Емисия

DAILY @7AM // 21.11.2018 Прочетете