Изборите в Сърбия - въпрос с един отговор

Допреди няколко месеца резултатите от насрочените за 21 септември парламентарни и президентски избори в Сърбия изглеждаха напълно непредсказуеми. Основания за това имаше достатъчно. На първо място, поради това, че Слободан Милошевич трябваше да се откаже от трети последователен мандат като сръбски президент. Смятан за символ на антидемокрацията, вече бившият сръбски държавен глава бе тотално дискредитиран след разкритията за участието му във фалшифицирането на местните избори през ноември 1996 г. Силният вътрешен и международен натиск разклати позициите му във властта, като заплашваше да го изхвърли окончателно от сръбската политика.
Ударите по социалистите и техния лидер започнаха с победата на опозицията в местните избори през ноември, на които спечели кметските места в 14-те най-големи града, включително и в столицата Белград. Свързани в коалиционния блок “Заедно”, основните опозиционни партии показаха, че обединени могат да разчитат на солидна подкрепа от хората. Доказателство за това бяха протестите, организирани за признаване на изборните резултати - продължили безпрецедентно дълго, близо три зимни месеца, те изкарваха на улиците по 500 000 души. Ентусиазмът и решимостта на измръзналите хора да сменят корумпираната политическа върхушка предизвикаха активна реакция по целия свят. След като през февруари Милошевич и социалистите най-накрая отстъпиха, изглеждаше, че са на прага на политическото забвение. Опозицията бе на гребена на политическата вълна - солидната подкрепа на избирателите и на международната общност им даваше за първи път реални шансове да се преборят в предстоящите избори с бившите комунисти за законодателната и изпълнителната власт.