С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
11 окт 1997, 0:00, 3146 прочитания

Вук Драшкович - “митичният интелектуалец”

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Неговото име изпълваше първите страници на медиите през 1990-1991 г., когато събираше многохилядни тълпи по улиците и площадите на Бел-град; през 1993 г., когато отново изведе опозицията на протест срещу политиката на Слободан Милошевич и заедно със съпругата си Даница беше изпратен в затвора; през зимата на 1996 г., когато заедно със Зоран Джинджич и Весна Пешич отново разбуни Белград. Необяснимо за мнозина, след това се скара с Джинджич, разби коалицията “Заедно” и пое по собствен, самостоятелен път. Необяснима бе и инициативата му за свалянето на Джинджич от поста кмет на Белград и катастрофалното разединение на опозицията. Сега доста самонадеяно обяви, че до три месеца може да стане реалният президент на Сърбия.
Една от най-колоритните и най-противоречиви политически фигури в днешна Сърбия, за едни той е мръсен предател, клеветник, великосръбски шовинист или поддръжник на монархията; за други - предстоящ демократичен президент, който ще ликвидира тоталитарната комунистическа система; за трети - мистичен интелектуалец, безстрашен ездач на гребена на националистическата вълна.
Вероятно всяко едно от тези мнения има право. Защото Вук е интелектуален продукт на острото комунистическо-националистическо противопоставяне в бившето кралство Югославия, на жестокото военно време и германската окупация (1941-1944 г.), когато хърватските усташи и сръбските части на генерал Недич сътрудничат с нацистите; комунистическите партизани на Тито воюват на живот и смърт с германците и “техните помагачи”; четниците на Дража Михайлович, подкрепяни от Англия и кралския двор, лавират между тези две поляризирани сили, а босненските мюсюлмани са ядро на формираните от германците специални части, които безразборно избиват сърбите в региона. Едновременно Вук Драшкович е рожба и на дългогодишния Титов тоталитаризъм и демагогия.

Кой е Вук Драшкович

Роден е в село Меджи, Банатска област, някъде през октомври или ноември 1946 г., по време на колонизацията на Войводина от херцеговските селяни. Може би символично, точната дата на рождението му не е известна, защото баща му, ветеран от Титовата армия, умишлено записва в общинските регистри, че синът му се е родил в Деня на Републиката. Жител на Банат е само през първите шест месеца на своя живот, след което остава свързан с Херцеговина и село Сливле.
Израства в обстановка на преклонение пред Тито: “Тито бе истинско божество, нещо, което моето детско въображение не можеше да обхване - неунищожим и вечен. В първия учебен ден на нас, първолаците, учителят ни каза, че наше задължение е да обичаме другаря Тито повече и от родителите си. Всеки ден часовете започваха с поздрав - застанал мирно и вдигнал юмрук до челото, най-големият ученик извикваше ”За Родината! С другаря Тито напред!”, си спомня той.
Бил впечатлен от ужасните разкази за някакви, както се шепнело, много лоши и кръвожадни хървати - усташите. За тях чул за първи път, когато бил на четири години. По-късно, когато работил при чичо си Тодор, селският певец Васо започнал да пее за клането в село Придворица - през 1942 г. рано сутринта на Коледа в селото нахлули усташи и изклали всичко живо. Чувал и страшния разказ - за честването на 50-годишнината на Поглавника Анте Павелич (водача на хърватските усташи) охраната на концентрационния лагер на брега на река Сава му подарила кошница, пълна с 50 000 сръбски очи. По хлапашки любопитен, разпитвал, но никой не искал да му каже какви са тези хора. Най-после през 1956 г., когато бил на 10 години, баба му прошепва: ”Усташите - това са едновременно турци и хървати, сине!”
Има ли разлика между усташите и четниците на Дража Михайлович, към които принадлежал и братът на баща му? Баща му твърдял, че усташите и четниците не са едно и също, отново работата изяснила баба му. Тя го слага на скута си и изнася политическата си лекция: ”Сине, по време на войната в нашето село имаше две войски - партизанска и четническа. Едните бяха за Сталин, другите за краля, но и едните, и другите бяха за Русия.” Това било нейното обяснение на цялата четиригодишна юго-славска бъркотия. От това време в него остават и преклонението пред Съветския съюз и социализма, и вярата в Титовото самоуправление.
Първите съмнения се появяват в университета - много обича Сократ, Сенека, Достоевски, Бердяев. Студентите не могат да простят на Тито луксозните вили и дворци, многобройните коли, златото и помпозността, императорската охрана. И въпреки всичко все още никой не можел да го разубеди, че идеята на социализма е истинска и велика, но в Югославия била опропастена от мошениците.

Реформаторът на социализма

През 60-те години се солидаризира с “истинските реформатори на социализма”, както той си ги представял - Че Гевара, Херберт Маркузе, Руди Дучке. Тогава става и член на Съюза на югославските комунисти. След завършване на образованието си постъпва на работа в информационната агенция ТАНЮГ, откъдето го изпращат кореспондент в южната част на Африка, но скоро го отзовават. Като се върнал в Белград, в досието си открил доноси от дипломатически и консулски служители, че е “закоравял информбюровец”.
След това, в края на 70-те години, започва да пише първите си книги, които взривяват общественото мнение. Хайката срещу него започва още с романа “Съдията”, който през 1981 г. става бестселър. В него Драшкович атакува комунистическата номенклатура, която не прощава безпристрастието на младия съдия Ратко Видович, защото не се съобразява с това кой е “партиен другар” и кой “буржоазна отрепка”. Още по-бурни вълнения предизвиква романът му “Ножът” (1983 г.), срещу който се организира истинска кампания в печата и електронните медии. В него Вук разрушава негласната забрана да се говори за масовите кланета, извършени от босненските мюсюлмани над босненско-херцеговските сърби. Книгата е оценена като ”неприемлива, злонамерена, тенденциозна, пълна с омраза, непочтена и невярна”.
Вук не отстъпва от позицията си. И другарите го изгонват от редиците си. Решението за изключването му от СЮК е формулирано така: “Драшкович поддържа великосръбския национализъм, изразява загриженост за съдбата на самоуправлението и за свободата на творчеството в нашата страна, приписва на партията ролята на валяк, който смазва свободните мислители, но предвещава, че скоро ще настъпи време, когато те ще съдят партията.” Всъщност прогнозата е вярна.
Разбира се, темпераментът на Драшкович понякога дава по-силни импулси на протеста, а това пък беше повод за бруталността на властите. Това добре се осъзнава от самия Вук Драшкович, който публично изразява съжаление, че тяхната, сръбска, демократична опозиция не е постъпвала като българската - систематично и безкомпромисно, но въздържано. Трудно го уговарят да започне да се занимава с политика, но и в нея той навлиза с плам. “Моята мечта е да бъде сложен край на комунистическото господство в Сърбия и след това веднага ще се върна в стаята си и ще продължа да пиша книги”, отговаря той, когато го питат кой го е забъркал в тази работа.

Политическата кариера

През 1986 г. посещава САЩ. Разговаря със сънародници, които живеят в Америка от 1945 г., но все още не знаят английски. Разбрал, че тези хора са били изтръгнати от своя роден край, но никога не са успели да се приспособят към чуждата за тях страна. Уверил се, че Сърбия може да се обича много повече от Америка и още повече от Австралия, защото тя е по-далеч. При подобно политическо развитие напълно логично на 21.08.1990 г. основава Сръбското движение за обновление, събира многохилядни митинги, завоюва стабилно място в парламента, укрепва организационно движението си.
През зимата на 1996 г. участва в създаването на обединената опозиция “Заедно”, която изведе хиляди хора на улицата, за да протестират срещу фалшифицирането на общинските избори, и активно работи за налагането на Зоран Джинджич като кмет на Белград. Трудно могат да се обяснят последващите стъпки - разколът на обединената опозиция, флиртът с претендента за сръбския престол принц Петър Караджорджевич и накрая действията му за уволнението на Зоран Джинджич от общината в Белград. Джинджич го обвинява, че е влязъл в преговори със Слободан Милошевич, но Вук Драшкович го обвинява в същото. Така или иначе опозицията е разцепена.
Политическите експерти все още са скептични към неговата бляскава политическа кариера: получава удари отвсякъде - едни му приписват греха, че се е родил, израсъл и възпитал в семейство на сурови, непреклонни комунисти, бойци от армията на Тито, а също, че е бил и правоверен партиен член. Английският в. “Гардиън” пише за него: ”Понякога се държи, сякаш е в Дисниленд - на ръката си носи гривна с образа на Дража Михайлович и пише с писалка, която има формата на патрон. Не си спомня кога снимката на Дража Михайлович се е оказала в поредицата фотографии, които бележат неговата младост и живот, т.е. кога Дража е изместил Тито в съзнанието му.” А френският в.”Поан” заключава: “Със своите тъмни несресани къдрици, допиращи раменете, с рошавата брада, широки плещи, блеснали очи и тайнствен поглед, който се крие под гъсти черни и рунтави вежди, Вук съединява в себе си образа на мистичния интелектуалец, който в много отношения напомня за земно издание на Исуса Христа.”
Въпреки оптимизма на Вук Драшкович за неговото близко президентство засега прогнозите на експертите са песимистични. И въпреки това в перспектива Вук Драшкович не трябва да се изключва от близкото политическо развитие на Сърбия. По-вероятният победен ще бъде Слободан Милошевич, който се бори с голям професионализъм, но все пак води ариергардни боеве. А Вук Драшкович е само на 51 години. Той още може да чака.



  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

САЩ не се отказват от намерението си за санкции срещу "Северен поток 2" САЩ не се отказват от намерението си за санкции срещу "Северен поток 2"

За втори път през последната седмица представител на администрацията на Тръмп намеква за мерки срещу германско-руския проект

15 ное 2018, 153 прочитания

Въпреки различията британският кабинет одобри сделката за Brexit Въпреки различията британският кабинет одобри сделката за Brexit

След петчасова среща Тереза Мей осигури подкрепата на правителството за споразумението за Brexit. Далеч не е сигурно дали то ще мине през парламента

15 ное 2018, 759 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
Раждането на най-новата руска династия - Елцин

Властта в Москва обяви, че е достатъчно силна, за да мине без съюзници

Голямата работа на рекламните агенции

Кои са най-големите комуникационни групи в България, които управляват близо 280 млн. рекламни инвестиции и как дигитализацията променя бизнеса им

Бюджетният излишък: Милиард и едно излишни желания

За трета поредна година държавните финанси са на огромен плюс, а дебат как тези пари да се упарвляват смислено липсва

Миролио продаде дела си в "Булгартабак" за 26.6 млн. лв.

През фондовата борса бяха прехвърлени 7.22% от капитала, които отговарят точно на дела на италианския бизнесмен

Звезда и половина

Историкът Уилям Юинг за ретроспективата на легендарния фотограф Арнолд Нюман в София

Андалусия: една добра седмица

Жега, история и гамбас в Южна Испания

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 45

Капитал

Брой 45 // 10.11.2018 Прочетете
Капитал PRO, Плажове с вечни концесионери, пореден проблем около Ветко Арабаджиев, петролът поевтинява

Емисия

DAILY @7AM // 15.11.2018 Прочетете