Английските консерватори - в търсене на себе си
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Английските консерватори - в търсене на себе си

Английските консерватори - в търсене на себе си

1824 прочитания

Добрата стара Англия е поле на странни събития в последно време. Доскоро т.нар. англосаксонски модел бе известен с принципите и строгата си регламентация. Напоследък обаче политическата система на Острова търпи трансформации, които учудват с революционността си дори и незапознатите с нейните традиции и канони. Разположени в рамките на месец, годишните конференции на двете основни партии - Лейбъристката и Консервативната, се явиха като блестящ пример за това, че в Англия черното вече не е черно, а бялото - бяло. В морския град Брайтън лейбъристите започнаха да говорят за капитализъм с човешко лице, а в другото известно курортно селище - Блекпул, торите се обявиха за партия на младите, цветнокожите и самотните майки. Свикнали да се забавляват предимно с кралското семейство или с традиционните скандали - за подкупи при лейбъристите и за сексуални прегрешения при застаряващите тори, на англичаните им се даде нова причина да си купуват вестници. Логичният въпрос е какво наложи подобна политическа мимикрия в страната с най-ясно разграничени партии. Отговорът е свързан с властта - лейбъристите не искат да я предадат скоро, а консерваторите желаят отново да я имат.

Представяме ви...

След поражението си на изборите от 1 май - най-тежкото от 90 години насам, консерваторите решиха да включат в речника си думата промяна. За да се получи нещо на практика обаче, партията на лейди Тачър трябваше да си намери имиджмейкъри, или хора професионалисти, които да се занимаят с публичното й лице. Доколко подобни кадри, така нетипични за английския модел, са били намерени ще покаже времето. Засега се налага впечатлението, че планираната промяна не върви в правилната посока, но и че торите всъщност нямат друга алтернатива.
Реформата се състои от две части - първата е техническа и включва преструктурирането на партийния апарат. Втората е в полето на идеите и затова по-трудна - да се намери нова дефиниция на понятието консерватизъм, което да е подходящо за съвременна Британия. На конференцията в Блекпул от всички неясни изказвания стана ясно едно - най-идеологическият век в английската политика е на път да завърши с липса на идеи. Или по-точно казано, торите не могат да намерят противодействие, около което да обединят някаква своя програма. Което пък ги накара да осъзнаят, че са станали жертва на стар политически трик - кражбата на идеи. Тони Блеър и неговите “нови” лейбъристи за реформирането си използваха голяма част от постановките на Тачър за икономиката и профсъюзите. Те наистина са посмекчени и в различна опаковка, но еднакви по същина. Торите се подведоха по предизвикателството и решиха да отговорят също със заимстване. Опитът за прераждане обаче излезе неуспешен.
Делегатите в Блекпул бяха свидетели на изказвания в защита на гей-сватбите, привличането на повече млади и социално онеправдани хора в структурата на партията и мултикултурно взаимодействие. В речите се настояваше за толерантност, отвореност, изслушване, грижа и състрадание. Подобен развой превърна конференцията от повей на промяната в истински ураган. В чисто английски контекст ефектът от новата политика на торите може да се сравни с този, който би се получил, ако Маргарет Тачър поиска извинение на миньорите заради смазването на стачката им през 80-те. Тони Блеър или Бил Клинтън биха се присъединили към протягането ръка на хората от по-ниските слоеве на обществото. Но именно тези, за които бе предназначено всичко - електоратът и членовете на партията, не разбраха жеста. Електоратът - защото намира оригинала на това поведение в политиката на Блеър и не вижда логика да приеме копието. Торите - защото все още не са толкова променени, колкото би се искало на водача им. А поуката за него е, че трябва да промени собствената си стратегия, ако иска да спечели следващите избори.

Най-старият млад човек

Уилям Хейг , новият лидер на Консервативната партия, заменил на този пост Джон Мейджър, бе надеждата на избралите го за нейното обновяване. Поне заради възрастта му - 36 години, се предполагаше, че ще представлява достоен противник на 42-годишния Блеър. Но приликите свършват дотук. Хейг влиза в Консервативната партия само на 15 години, а на 16 произнася, и то с голям успех, първата си реч пред партийна конференция. За сравнение, в същото време Блеър свири в рокгрупа в Оксфорд. Така Хейг си заслужава определението най-стария млад човек. Опитите му да се сравнява с инициативния и амбициозен Блеър досега му носят само разочарования. Предложението му да се прекръсти летище “Хийтроу” на “Даяна” в памет на принцеса Даяна бе посрещнато отрицателно от обществото, което не иска да свързва принцесата с нещо толкова предметно. За проява на лош вкус се прие и присъствието му на карибски фестивал, където смучеше плодови коктейли със сламка, както и носенето на бейзболна шапка със собственото му име. В същото време Тони Блеър трупа активи или поне привлича много по-голямо внимание с далеч по-сериозни занимания. Посещението му преди седмица в Москва премина с голям успех. Безспорни акламации получи и заради срещата си с Джери Адамс, лидера на партията “Шин Фейн”, политическото крило на ИРА. Историческото ръкостискане между двамата, ако не друго, показва недвусмислената решимост на премиера да разчупва политически табута. На Хейг в тази област ще му е значително по-трудно.
Това показва и статистиката - отстъплението на торите на политическия фронт продължава. В навечерието на конференцията популярността им е спаднала с 25 процента. Докато през 50-те години членският им състав е наброявал 3 милиона души, днес той е под 400 000, а броят на лейбъристите се е удвоил. В добавка - средната възраст на консерваторите е между 62 и 65 години. Въпреки негативните тенденции в Блекпул бяха изразени и някои идеи, които биха могли да възродят партията. Те са свързани най-вече с намерението на Хейг да централизира структурите на партията, да обнови и разшири състава й, като привлече повече млади хора в нея, да създаде единен център за политически стратегии и национална база данни за членския състав.
Смисълът от подобни операции се изразява в запазване идентичността на консерваторите. Бъдещето им не може да бъде в безцелно копиране на лейбъристите, не и ако искат да запазят досегашните си избиратели и да спечелят нови. А и да опровергаят разпространената шега на Острова, че реформиран консерватор е пример за лексикален оксиморон.

Добрата стара Англия е поле на странни събития в последно време. Доскоро т.нар. англосаксонски модел бе известен с принципите и строгата си регламентация. Напоследък обаче политическата система на Острова търпи трансформации, които учудват с революционността си дори и незапознатите с нейните традиции и канони. Разположени в рамките на месец, годишните конференции на двете основни партии - Лейбъристката и Консервативната, се явиха като блестящ пример за това, че в Англия черното вече не е черно, а бялото - бяло. В морския град Брайтън лейбъристите започнаха да говорят за капитализъм с човешко лице, а в другото известно курортно селище - Блекпул, торите се обявиха за партия на младите, цветнокожите и самотните майки. Свикнали да се забавляват предимно с кралското семейство или с традиционните скандали - за подкупи при лейбъристите и за сексуални прегрешения при застаряващите тори, на англичаните им се даде нова причина да си купуват вестници. Логичният въпрос е какво наложи подобна политическа мимикрия в страната с най-ясно разграничени партии. Отговорът е свързан с властта - лейбъристите не искат да я предадат скоро, а консерваторите желаят отново да я имат.

Представяме ви...

След поражението си на изборите от 1 май - най-тежкото от 90 години насам, консерваторите решиха да включат в речника си думата промяна. За да се получи нещо на практика обаче, партията на лейди Тачър трябваше да си намери имиджмейкъри, или хора професионалисти, които да се занимаят с публичното й лице. Доколко подобни кадри, така нетипични за английския модел, са били намерени ще покаже времето. Засега се налага впечатлението, че планираната промяна не върви в правилната посока, но и че торите всъщност нямат друга алтернатива.
Реформата се състои от две части - първата е техническа и включва преструктурирането на партийния апарат. Втората е в полето на идеите и затова по-трудна - да се намери нова дефиниция на понятието консерватизъм, което да е подходящо за съвременна Британия. На конференцията в Блекпул от всички неясни изказвания стана ясно едно - най-идеологическият век в английската политика е на път да завърши с липса на идеи. Или по-точно казано, торите не могат да намерят противодействие, около което да обединят някаква своя програма. Което пък ги накара да осъзнаят, че са станали жертва на стар политически трик - кражбата на идеи. Тони Блеър и неговите “нови” лейбъристи за реформирането си използваха голяма част от постановките на Тачър за икономиката и профсъюзите. Те наистина са посмекчени и в различна опаковка, но еднакви по същина. Торите се подведоха по предизвикателството и решиха да отговорят също със заимстване. Опитът за прераждане обаче излезе неуспешен.
Делегатите в Блекпул бяха свидетели на изказвания в защита на гей-сватбите, привличането на повече млади и социално онеправдани хора в структурата на партията и мултикултурно взаимодействие. В речите се настояваше за толерантност, отвореност, изслушване, грижа и състрадание. Подобен развой превърна конференцията от повей на промяната в истински ураган. В чисто английски контекст ефектът от новата политика на торите може да се сравни с този, който би се получил, ако Маргарет Тачър поиска извинение на миньорите заради смазването на стачката им през 80-те. Тони Блеър или Бил Клинтън биха се присъединили към протягането ръка на хората от по-ниските слоеве на обществото. Но именно тези, за които бе предназначено всичко - електоратът и членовете на партията, не разбраха жеста. Електоратът - защото намира оригинала на това поведение в политиката на Блеър и не вижда логика да приеме копието. Торите - защото все още не са толкова променени, колкото би се искало на водача им. А поуката за него е, че трябва да промени собствената си стратегия, ако иска да спечели следващите избори.

Най-старият млад човек

Уилям Хейг , новият лидер на Консервативната партия, заменил на този пост Джон Мейджър, бе надеждата на избралите го за нейното обновяване. Поне заради възрастта му - 36 години, се предполагаше, че ще представлява достоен противник на 42-годишния Блеър. Но приликите свършват дотук. Хейг влиза в Консервативната партия само на 15 години, а на 16 произнася, и то с голям успех, първата си реч пред партийна конференция. За сравнение, в същото време Блеър свири в рокгрупа в Оксфорд. Така Хейг си заслужава определението най-стария млад човек. Опитите му да се сравнява с инициативния и амбициозен Блеър досега му носят само разочарования. Предложението му да се прекръсти летище “Хийтроу” на “Даяна” в памет на принцеса Даяна бе посрещнато отрицателно от обществото, което не иска да свързва принцесата с нещо толкова предметно. За проява на лош вкус се прие и присъствието му на карибски фестивал, където смучеше плодови коктейли със сламка, както и носенето на бейзболна шапка със собственото му име. В същото време Тони Блеър трупа активи или поне привлича много по-голямо внимание с далеч по-сериозни занимания. Посещението му преди седмица в Москва премина с голям успех. Безспорни акламации получи и заради срещата си с Джери Адамс, лидера на партията “Шин Фейн”, политическото крило на ИРА. Историческото ръкостискане между двамата, ако не друго, показва недвусмислената решимост на премиера да разчупва политически табута. На Хейг в тази област ще му е значително по-трудно.
Това показва и статистиката - отстъплението на торите на политическия фронт продължава. В навечерието на конференцията популярността им е спаднала с 25 процента. Докато през 50-те години членският им състав е наброявал 3 милиона души, днес той е под 400 000, а броят на лейбъристите се е удвоил. В добавка - средната възраст на консерваторите е между 62 и 65 години. Въпреки негативните тенденции в Блекпул бяха изразени и някои идеи, които биха могли да възродят партията. Те са свързани най-вече с намерението на Хейг да централизира структурите на партията, да обнови и разшири състава й, като привлече повече млади хора в нея, да създаде единен център за политически стратегии и национална база данни за членския състав.
Смисълът от подобни операции се изразява в запазване идентичността на консерваторите. Бъдещето им не може да бъде в безцелно копиране на лейбъристите, не и ако искат да запазят досегашните си избиратели и да спечелят нови. А и да опровергаят разпространената шега на Острова, че реформиран консерватор е пример за лексикален оксиморон.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK