Обединена Европа по следите на своя централен банкер

След априлската среща на финансовите министри на ЕС, състояла се на 21 април в Люксембург, отговорите на два ключови за реализацията на най-амбициозната европейска инициатива, Европейския валутен съюз (ЕВС), въпроси - кой ще ръководи Европейската централна банка (ЕЦБ) и ще бъдат ли коригирани маастрихтските критерии в частта им за 3-те процента бюджетен дефицит от БВП в посока бюджетен излишък по предложение на финансовия министър на Германия Тео Вайгел, направено на мартенското събиране на финансовите министри в английския град Йорк, са точно толкова мъгляви, колкото бяха и преди въпросната среща.
Подобно развитие до голяма степен бе очаквано и в този смисъл нежеланието на финансовите министри да се ангажират с официално становище по парливите въпроси, съпътстващи въвеждането на единната европейска валута, бе разтълкувано от общността на обединена Европа от позицията на здравия разум. Още повече че предстои съвместна среща на лидерите на страните - членки на ЕС, европейските финансови министри и централни банкери в Брюксел на 2 и 3 май, акценти на която освен споменатите вече въпроси ще са и двустранните валутни курсове на националните валути на потенциалните страни - членки на ЕВС, лихвените равнища в еврозоната и гласуването на предложените от Европейската комисия 11 европейски държави - Австрия, Белгия, Германия, Ирландия, Испания, Италия, Люксембург, Португалия, Финландия, Франция и Холандия, които да формират ЕВС при неговото стартиране на 1 януари 1999 г.
За всички е ясно, че гласуването ще има протоколен характер, въпреки многобройните доклади на Европейския валутен институт, Европейския парламент, Европейската комисия, централните банки на Германия и Франция - Bundesbank и Bank of France, които участниците в срещата ще изслушат, преди да упражнят правото си на глас. И ако изходът от вота е на практика предопределен, далеч не толкова оптимистично стоят нещата с изработването на стойностни решения по останалите болезнени моменти за стартирането на ЕВС.