Германия - а сега накъде

Първо беше изненадата. За първи път от Втората световна война крайнодесни екстремисти печелят места в местен орган на властта. На 26 април на регионалните избори в източната провинция Саксония-Анхалт крайнодесният Германски народен съюз (ГНС) спечели близо 14% от гласовете. Шокът на ортодоксалния електорат даде основание денят да бъде наречен черна неделя за германската демокрация. После дойдоха въпросите. Доколко обединена е обединена Германия? Този резултат случайност ли е или тенденция? Към каква евроинтеграция се е запътила държавата, след като вътрешно е разделена? Въпроси, които идват в много неудобен момент за управляващите - само няколко месеца преди парламентарните избори и година преди влизането на Германия в европейския икономически и валутен съюз.

Изтокът си остана изток

Осем години след като прекрати съществуването си, призракът на ГДР продължава да броди из източната част на Германия. На мястото на Берлинската стена е израснала невидима, но също така устойчива бариера на икономическо разделение. Саксония-Анхалт е провинцията с най-висок процент на безработица в страната - огромните 26 на сто, и с най-ниския темп на растеж. Комунистическият режим остави неефективни производства и задлъжнели предприятия, които бяха закрити и оставиха без работа много хора. Икономическите сътресения и масовата миграция на запад осакатиха шестте източни провинции и въпреки милионите марки, отпуснати за омекотяване на адаптационния шок, положението не се подобри чувствително. Напротив, увеличи се недоволството както на Запада, заради забавяне на собствения му растеж и източването на средства, така и на Изтока, обвиняващ за всичките си неблагополучия Бон. В резултат обезверените млади хора оттеглиха подкрепата си от християндемократите на Кол (а именно те бяха в основата на преизбирането на канцлера през 1990 и 1994 г.). Тревожното е, че на широко одобрение не се радва и другата основна политическа сила - Социалдемократическата партия. За всички е ясно, че това е протестен вот, който цели да обърне внимание не на местните управляващи, а на централата в Бон. Кол не може да не е разчел съобщението. За него резултатите от тези избори бяха унижение. След загубата в Долна Саксония те се превърнаха в поредния пирон в политическия му ковчег.
На митинга след изборите, за да се срещнат с “канцлера на обединението”, се бяха събрали хора от целия т.нар. маргинален политически спектър - от реформираните комунисти до крайната десница. Освен нестихващите освирквания, които, за да запази поне малко от достойнството си, Кол описа като израз на “свободата на Източна Германия”, се чуха и гневни възгласи, индикатор на преобладаващите настроения сред хората. “Къде са процъфтяващите полета”, попитаха гласувалите за крайната десница, иронизирайки фразата на настоящия канцлер, казана преди 8 години, когато описваше икономическото бъдеще на Изтока. Излъганите не се интересуват от това, че сега имат най-модерните телефонни връзки. Младите хора искат работа, която осъзнават, че няма откъде да получат.
Нищо чудно тогава, че са склонни да дадат доверието си на изявен антисемит като лидера на ГНС Герхард Фрей, който използва значителното си състояние, за да агитира срещу чужденците, наричайки ги престъпници, които заемат работните места на германците. Явно на електората се харесва и отрицателното отношение към цигани, фалшиви кандидати за политическо убежище и Европейския съюз. Парите на човека-партия, както го наричат, имат доста компрометиращ произход - идват от публикуването на издания с националистически, а понякога и чисто расистко съдържание. Фрей също така е основал туристическа агенция, която урежда посещения в Силезия, която в момента е в Полша, но е била част от немския райх и настоящите неонацисти искат да я върнат в Германия. Колкото и да не им се иска, германските управляващи трябва да се поучат от челния френски опит в това отношение - Париж отдавна се мъчи да се справи с растящата популярност на Льо Пен и националистите. Политическото завещание на Кол към народа за следващото хилядолетие е приемането на еврото. Дали обаче народът е съгласен с него?

Еврото идва

Без много шум валутното обединение на Европа неминуемо се приближава. С него ще си отидат и националните парични знаци. От всички европейски страни най-голям проблем с това имат германците. При тях числото, неодобряващо премахването на марката, е константно - над 55%. Въпреки това политическата класа и влиятелната икономическа прослойка смятат, че участието на Германия в проекта е изгодно. Кол не се съобразява с мнението на хората и поради друга причина - изследванията показват, че скептицизмът им се отнася до валутата, а не до евроинтеграцията като цяло. Канцлерът се надява времето да преодолее тези опасенията. Гаранции за това няма, като се има предвид, че дори Бундесбанк изрази “сериозни опасения” относно бъдещето на проекта. По-интересно е, че дори в година на избори, особени противоречия между управляващите и опозицията по въпроса няма. При все че двете основни партии имат различни възгледи за ползата от еврото, факт е, че подкрепят проекта като цяло. Страховете на обикновените хора обаче не се успокояват от това. Те не са склонни да жертват символа на поствоенната германска икономическа стабилност и индустриален бум, като разводнят новата валута с франкове, лири и песети. Финансовият министър Тео Вайгел иска да представи еврото като пряк приемник на германската марка, но много убедителност ще му трябва, за да докаже еквивалентността им. Неуспехът на амбициозния проект ще е фатален не само за Кол, а и за целия континент. Дано германският канцлер, известен с амбициите си да остави следа в историята, да не се е надценил. Засега името му ще бъде споменавано във връзка с обединяването на двете Германии през 1990 г. Той иска обаче да му се отдели цяла глава заради европейската интеграция и централното участие на Германия. Дано резултатът да не е като първия обединителен опит ГДР - ГФР, защото нова Европа няма да има за какво да завижда.


Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Вече съм абонат Абонирайте се

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
Все още няма коментари
Нов коментар