Централната банка на Европа е вече реалност

На 1 юни официално стартира Европейската централна банка (ЕЦБ) - приемник на Европейския валутен механизъм (ЕВМ). Ден по-рано табелките на 36-етажната сграда в центъра на Франкфурт, където от 1994 г. до началото на миналата седмица се помещаваше ЕВМ, бяха подновени с нови, обозначаващи новия собственик на внушителната постройка. И с това най-общо се изчерпа отбелязването на появата на централната банка на близо 300 млн. западноевропейци. Съвсем по банкерски.
Централната банка на Европейския валутен съюз (ЕВС) няма да определя монетарната политика в евро-зоната до 1 януари 1999 г., когато прохожда най-амбициозният проект на Стария континент - въвеждането на единната европейска валута, еврото. Въпреки това за шестчленния борд на директорите на банката, одобрен от Европейския парламент в средата на миналия месец, и за 400-те служители, които новата монетарна институция наследи от ЕВМ и които до края на 1999 г. се очаква да набъбнат до 500 души, следващите седем месеца се очертават като изключително интензивни.
Кои са въпросите, очакващи отговор до края на годината? На 9 юни членовете на борда на директорите на ЕЦБ и 11-те управители на централните европейски банки, конфигуриращи първата вълна на ЕВС, ще се съберат, за да обсъдят целите и параметрите на паричната политика на ЕЦБ и пътищата за реализирането им. Усилията на президента на ЕЦБ Вим Дуизенберг и екипа му ще са насочени към постигане на стабилност на цените в евро-зоната.
Ценовата стабилност като цел на паричната политика изисква избор между лихвените проценти и паричната маса като междинни цели. Не е тайна, че ЕЦБ в своята същност е проекция на германската централна банка. В банкерските среди я наричат “изданието” на Бундесбанк.
Логично е да се очаква, че монетарната политика, поддържана от Бундесбанк, ще бъде възприета и от новата европейска банка. Силен аргумент за това e фактът, че главният икономист на централната банка на Германия Отмар Исинг ще бъде главен икономист и на ЕЦБ. Известни са и предпочитанията на Дуизенберг към финансовата дисциплина на Бундесбанк. В тази връзка настроенията клонят по-скоро към избора на паричния агрегат М3 - “широки пари”. Според Йоахим Фелс, шеф на икономическия отдел на Morgan Stanley Dean Witter в Лондон, ECB ще се стреми към установяване на годишен ръст на М3 от 4% - ниво, съответстващо на икономически ръст на ЕВС от 2.5% и инфлация от 1.5% през първата година на неговото съществуване.
Изборът на М3 като междинна цел на паричната политика на ЕЦБ до голяма степен предопределя и отговора на друг въпрос, а именно ще бъдат ли задължени търговските банки в евро-зоната да поддържат резерви в ЕЦБ. Минималните задължителни резерви, с които централните банки регулират ликвидността на търговските банки, а оттук и кредитната им мощ, са елемент на паричната маса и като такъв формират нивото на паричните агрегати. Ключов момент тук е дали върху задължителните резерви на търговските банки в ЕЦБ ще бъдат начислявани лихви и ако да - в какъв размер.
Съветът за определяне на монетарната политика на ЕЦБ, състоящ се от централните банкери и борда на директорите, трябва да се произнесе в следващите няколко месеца и по размера на дела, с който всяка една от 11-те национални централни банки ще участва в капитала на ЕЦБ. Горната граница на този дял е 5 млн. екю, което се равнява на около 5.5 млн. долара, и ще се изчислява на база брутния вътрешен продукт на глава от населението на съответната страна - членка на ЕВС, за определен период от време, а резервът на ЕЦБ ще бъде до 55 милиарда екю.
Изземването на правото на отделните държави да водят своя собствена парична политика и да променят разменните валутни курсовe в зависимост от желаните темпове на икономически растеж естествено ще увеличи натиска върху Дуизенберг и неговия най-вероятен наследник след четири години Жан Клод Трише за по-разхлабена монетарна политика. Опит за подобно въздействие бе искането шефовете на ЕЦБ да се отчитат пред националните парламенти на страните, членуващи в ЕВС. Когато този абсурд бе отхвърлен, се лансира тезата централната банка на обединена Европа по подобие на Федералния резерв да публикува стенограмите от всяко заседание на съвета за монетарната политика на ЕЦБ. Загрижените за прозрачността в управлението на ЕЦБ обаче “пропуснаха” онази малка подробност, че ЕВС е икономически съюз, а не политически. Наивно е да се мисли, че в условията на пълна прозрачност някой от 11-те централни банкери ще гласува против интересите на собствената си държава, независимо че здравата икономическа логика може да изисква позиция в ущърб на моментни национални интереси. Именно потенциалните прояви на показно родолюбие са в основата на мотива на Дуизенберг да настоява детайлите на първото заседание на монетарния съвет на 9 юни да станат достояние на европейската общественост едва през 2015 г. За необявяването на резултатите от гласуванията в рамките на монетарния съвет се обявяват и останалите пет членове на борда на директорите. На този етап обаче липсва консенсус за срока на действие на “информационния филтър”. Парламентарен контрол все пак ще има - на всяко тримесечие Дуизенберг ще разяснява от трибуната на Европейския парламент целесъобразността на всяко решение на ръководството на ЕЦБ.
Ограничаването на паричната политика на ЕЦБ до стабилност на цените, несъответствията във фазите на бизнесцикъла между периферията на валутния съюз (Ирландия, Финландия, Испания и Италия) и центъра (Германия и Франция) в допълнение към общата европейска валута и единните лихвени равнища сгъстяват облаците над територията на Европейския валутен съюз. Краткосрочните лихвени проценти на централната банка на ЕВС от началото на следващата година ще се движат най-вероятно в границите 3.75 - 4%. Това означава, че репо-лихвите в Ирландия, чиято икономика е на ръба на прегряването (ръст на БВП за 1997 г. от 10%, увеличаване на ипотечните кредити спрямо миналата година с 24.5%, инфлация от 2% до края на април) и в този смисъл рестриктивната монетарна политика е това, от което Ирландия най-много се нуждае в момента, ще паднат с три на сто. Подобна корекция, макар и наполовина по-малка, ще последва и в “южния клуб” (Португалия, Испания и Италия), където високите лихвени проценти са също наложителни. С въвеждането на еврото се премахва валутният риск при трансфера на капитали между страните - членки на ЕВС, и следователно капиталовите потоци към осигуряващите по-висока възвращаемост инвестиционни инструменти в периферията на валутното обединение ще нараснат, конкретна последица от което ще бъде нов тласък за тези икономики.
Възможностите на националните правителства в периферията да се противопоставят на тенденцията на прегряване на икономиките се стесняват до три - структурни промени, свиване на разходната част на бюджета и увеличаване на данъците. Структурните изменения вече се извършват, но резултатите от тях ще се почувстват в един по-късен момент. Изглежда, в краткосрочен аспект затягането на фиска в тези държави е единственото лекарство. След миналогодишните усилия обаче бюджетните дефицити в Европа да бъдат ограничени до 3% от БВП всякакви по-нататъшни стъпки в тази посока ще са с много висока цена за политиците и оттук твърде непопулярни. Дали пък всичко това няма да принуди Дуизенберг да омекне в преследването на характерната за Бундесбанк финансова дисциплина?