Клинтън в Китай - стъпка към новия икономически ред
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Клинтън в Китай - стъпка към новия икономически ред

Клинтън в Китай - стъпка към новия икономически ред

603 прочитания

Повечето американски наблюдатели смятат, че посещението на американския президент в Китай не е нищо повече от политически триумф за президентите Бил Клинтън и Цзян Цзъмин. Същото смятат и повечето американски конгресмени. От гледна точка на икономическите връзки това наистина е така, но за баланса на силите в Азия китайската разходка на Клинтън съвсем не бе без значение. Съединените щати, Китай и Япония са трите страни, които все още имат да играят своята специфична роля в разрешаването на азиатската финансова криза - естествено всяка от трите страни ще трябва да положи повече усилия от това Китай да не девалвира националната си валута, Япония да започне бързо да реформира финансовата си система, а САЩ да не вдигат лихвените си равнища и да продължат да отварят пазарите си за внос от Азия. Всички тези мерки наистина трябва да бъдат осъществени, но постигането на дългосрочна стабилност в региона изисква много повече. И един от изводите след посещението на Клинтън в Китай е, че макар Китай, Япония и САЩ да се опитват да дават вид, че са трите големи сили в Азия, без Европа тази част от света ще влезе в новия век с продължаваща икономическа криза.

Малки игри

Така или иначе, Китай не желае да девалвира юана най-малкото защото ръстът на китайския износ си остава най-високият в Азия въпреки спада в последно време. Освен това Пекин има доста голям външен дълг, а същевременно правителството и банковата система не са толкова силни, че да подкрепят девалвация на юана в настоящия момент. Нещо повече, чуждестранните инвеститори, които са изключително важни за Китай в момента, ще бъдат ударени лошо от евентуалната девалвация. Така че уверенията на Пекин пред Клинтън, че Китай ще си остане водеща икономическа сила в региона, при това без помощта на девалвацията, просто обслужват местни интереси.
Япония вече открито призна и посочи грешките си по отношение на политиката си за овладяване на рецесията и кризата в банковата система на страната. Ще трябва да мине доста време обаче, докато се промени цялостното разбиране на японските политици и бюрократи за това как се управлява една икономика, и съответно - докато Япония си възвърне доскорошното икономическо величие. Американската намеса в японската икономика под формата на постоянен политически натиск и използването на финансови лостове обаче по-скоро подкопава доверието в японската икономика, отколкото й помага да се изправи на крака.
От своя страна Съединените щати добре разбират ролята си в изграждането на новия икономически ред, посещението на Клинтън в Китай също е плод на това разбиране. Въпреки това Вашингтон се страхува открито да признае ролята на евтиния азиатски внос за повишаването на ефективността на американските работници, нито признава, че евтиният внос от Азия вдига покупателната способност на американците, позволявайки им да инвестират повече във върхови технологии като информационните технологии и услуги - бизнес, който в световен мащаб е съсредоточен предимно в ръцете на американски компании. Нещо повече, въпреки че Федералният резерв твърди, че държи американските лихвени равнища ниски, за да помогне на азиатските икономики, поведението на американската централна банка се определя по-скоро от разбирането за “новата икономика”, която се опира на идеята, че в момента американската икономика се преструктурира по посока на дългосрочна нискоинфлационна среда.

Новият ред

Не трябва да се забравят и чисто политическите проблеми, без чието разрешаване отношенията между Вашингтон и Пекин ще си останат просто в сферата на добрите пожелания. Един от лидерите на републиканците в Конгреса, Трент Лот, вече остро критикува президента Клинтън, че по време на китайската си визита си е позволил да подкрепи, директно или индиректно, политиката на Пекин за “единен Китай”. Той дори намекна, че може би на Конгреса ще му се наложи да приеме законопроект, който ще има за цел САЩ да защитят Тайван от евентуална китайска инвазия. Преди това Клинтън заяви, че единственото китайско правителство е в Пекин и Тайван не може да бъде член на нито една световна организация, където се приемат независими държави. Естествено по-късно президентски говорител обяви, че думите на Клинтън са били интерпретирани неправилно, но така или иначе гафът си остана.
Ако се погледне реалността, постигането на политическа и финансова стабилност в Азия се нуждае от нещо повече от американско-китайски срещи, били те и редовни. Трябва да се преодолее отколешният антагонизъм между Пекин и Токио, а Токио и Вашингтон трябва да намерят нови измерения на сътрудничеството си. Може би в резултат ще се появи нещо като политически подкрепена валутна зона на йената или някаква регионална структура, която да бъде съизмерима с валутната зона на еврото. Във всеки случай САЩ, Япония и Китай ще се излъжат жестоко, ако очакват, че те ще са единствените пионери на новата глобална икономика и световния икономически растеж. Новият световен икономически ред няма шанс без участието на европейците. p


Повечето американски наблюдатели смятат, че посещението на американския президент в Китай не е нищо повече от политически триумф за президентите Бил Клинтън и Цзян Цзъмин. Същото смятат и повечето американски конгресмени. От гледна точка на икономическите връзки това наистина е така, но за баланса на силите в Азия китайската разходка на Клинтън съвсем не бе без значение. Съединените щати, Китай и Япония са трите страни, които все още имат да играят своята специфична роля в разрешаването на азиатската финансова криза - естествено всяка от трите страни ще трябва да положи повече усилия от това Китай да не девалвира националната си валута, Япония да започне бързо да реформира финансовата си система, а САЩ да не вдигат лихвените си равнища и да продължат да отварят пазарите си за внос от Азия. Всички тези мерки наистина трябва да бъдат осъществени, но постигането на дългосрочна стабилност в региона изисква много повече. И един от изводите след посещението на Клинтън в Китай е, че макар Китай, Япония и САЩ да се опитват да дават вид, че са трите големи сили в Азия, без Европа тази част от света ще влезе в новия век с продължаваща икономическа криза.

Малки игри

Така или иначе, Китай не желае да девалвира юана най-малкото защото ръстът на китайския износ си остава най-високият в Азия въпреки спада в последно време. Освен това Пекин има доста голям външен дълг, а същевременно правителството и банковата система не са толкова силни, че да подкрепят девалвация на юана в настоящия момент. Нещо повече, чуждестранните инвеститори, които са изключително важни за Китай в момента, ще бъдат ударени лошо от евентуалната девалвация. Така че уверенията на Пекин пред Клинтън, че Китай ще си остане водеща икономическа сила в региона, при това без помощта на девалвацията, просто обслужват местни интереси.
Япония вече открито призна и посочи грешките си по отношение на политиката си за овладяване на рецесията и кризата в банковата система на страната. Ще трябва да мине доста време обаче, докато се промени цялостното разбиране на японските политици и бюрократи за това как се управлява една икономика, и съответно - докато Япония си възвърне доскорошното икономическо величие. Американската намеса в японската икономика под формата на постоянен политически натиск и използването на финансови лостове обаче по-скоро подкопава доверието в японската икономика, отколкото й помага да се изправи на крака.
От своя страна Съединените щати добре разбират ролята си в изграждането на новия икономически ред, посещението на Клинтън в Китай също е плод на това разбиране. Въпреки това Вашингтон се страхува открито да признае ролята на евтиния азиатски внос за повишаването на ефективността на американските работници, нито признава, че евтиният внос от Азия вдига покупателната способност на американците, позволявайки им да инвестират повече във върхови технологии като информационните технологии и услуги - бизнес, който в световен мащаб е съсредоточен предимно в ръцете на американски компании. Нещо повече, въпреки че Федералният резерв твърди, че държи американските лихвени равнища ниски, за да помогне на азиатските икономики, поведението на американската централна банка се определя по-скоро от разбирането за “новата икономика”, която се опира на идеята, че в момента американската икономика се преструктурира по посока на дългосрочна нискоинфлационна среда.

Новият ред

Не трябва да се забравят и чисто политическите проблеми, без чието разрешаване отношенията между Вашингтон и Пекин ще си останат просто в сферата на добрите пожелания. Един от лидерите на републиканците в Конгреса, Трент Лот, вече остро критикува президента Клинтън, че по време на китайската си визита си е позволил да подкрепи, директно или индиректно, политиката на Пекин за “единен Китай”. Той дори намекна, че може би на Конгреса ще му се наложи да приеме законопроект, който ще има за цел САЩ да защитят Тайван от евентуална китайска инвазия. Преди това Клинтън заяви, че единственото китайско правителство е в Пекин и Тайван не може да бъде член на нито една световна организация, където се приемат независими държави. Естествено по-късно президентски говорител обяви, че думите на Клинтън са били интерпретирани неправилно, но така или иначе гафът си остана.
Ако се погледне реалността, постигането на политическа и финансова стабилност в Азия се нуждае от нещо повече от американско-китайски срещи, били те и редовни. Трябва да се преодолее отколешният антагонизъм между Пекин и Токио, а Токио и Вашингтон трябва да намерят нови измерения на сътрудничеството си. Може би в резултат ще се появи нещо като политически подкрепена валутна зона на йената или някаква регионална структура, която да бъде съизмерима с валутната зона на еврото. Във всеки случай САЩ, Япония и Китай ще се излъжат жестоко, ако очакват, че те ще са единствените пионери на новата глобална икономика и световния икономически растеж. Новият световен икономически ред няма шанс без участието на европейците. p



Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.