И Китай прихвана югоизточноазиатския вирус
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

И Китай прихвана югоизточноазиатския вирус

И Китай прихвана югоизточноазиатския вирус

686 прочитания

Изминалата една година от първите проявления на азиатската криза доказа на либерално мислещите макроикономисти, че силно регулираната икономика, преобладаващата държавна собственост, неконвертируемата валута и ограниченията пред капиталовите потоци понякога може и да са по-добрият избор.
Когато някогашните отличници в Югоизточна Азия убедено вървяха през последните 12 месеца към рецесия, а техните правителства лансираха тезата за бизнесцикъла, подкрепена с щедро даваните разяснения, че е нормално след повече от десетилетие на върха да последва спад, Китай се очерта като символ на икономическата мощ в региона и цел за по-настоятелните чужди инвеститори.
Дълбочината на икономическата криза в Азия все пак успя да пробие имунитета на китайската ваксина срещу югоизточноазиатския вирус. Подобно на Япония, но в далеч по-малък мащаб именно поради слабата интеграция на китайската икономика към огнището на заразата - икономиките от азиатско-тихоокеанския регион, в Китай се активира спиралата на дефлацията, банковата система натрупа лоши кредити на стойност 280 млрд. долара, а печалбите в държавния сектор се свиха с 49.5% за първите шест месеца на годината спрямо същия период на 1997 г. За разлика от Япония обаче, където оздравителните реформи на вече бившия японски премиер Риутару Хашимото така и не се състояха, последствията от дефлацията в Китай се подсилват от ефектите от икономическата реформа на премиера Чжу Ронгжи. Амбициозната китайска реформа, стартирала в края на март, дни след встъпването на Чжу в длъжността министър-председател, акцентира на санирането на държавните предприятия, чиято социална цена се изразява в увеличаване на безработицата с около 15 милиона работоспособни китайци. За да избегне разиграването на индонезийската драма в китайски вариант, правителството в Пекин си постави за цел икономически ръст от 8% през настоящата година, който да генерира заетост за тези 15 милиона китайци. Реализируемо усилие, но не и в условията на азиатската финансова и валутна криза. Спадът на ръста на износа за съседите в Източна Азия в резултат от силния юан след девалвацията в региона и намаляването на покупателната способност на населението в азиатските държави удари експортноориентираната китайска икономика, което в крайна сметка ще резултира в по-висока от приемливата безработица.
Изход от заплетената ситуация Чжу Ронгжи видя в опита на Япония - стимулиране на икономиката чрез наливане на крупни суми в инфраструктурни проекти през следващите три години на стойност един трилион долара. Доста странно решение, като се има предвид, че в Япония преследваният краткосрочен ефект върху икономиката от строежите на мостове и спортни съоръжения, прокарването на тунели и други подобни бе почти нулев.
Как ще бъде осигурен финансовият ресурс за правителствените програми? При скромната вътрешна задлъжнялост на Китай в размер на 7% от БВП на фона на прехвърлящите 100-те процента вътрешни дългове на азиатските съседи емисиите на правителствени дългови ценни книжа са най-атрактивни за акумулиране на средствата, необходими за финансовото обезпечение на държавните инфраструктурни проекти. Липсата на вторичен пазар на дългови инструменти в Китай прави емисиите на ценните книги непродаваеми за местни и чужди инвеститори. Остава вариантът, при който правителството изтегля част от депозитите на китайците от банковата система срещу предоставянето на правителствени облигации на държавните банки.
Миналата седмица поднесе и една добра новина за Китай. Въпреки демонстрираните антикитайски настроения като реакция на разширяване на търговския дефицит на САЩ с Китай до малко под 50 млрд. долара в средата на миналата седмица администрацията на Клинтън успя да прокара в Камарата на представителите в Конгреса с 264 гласа за срещу 166 против подновяването на статута на Китай на най-облагодетелствана нация в търговията със САЩ. По силата на закон, приет през 1974 г., държавите, в които властват комунистически режими, нямат постоянен достъп до най-ниските възможни мита в търговията със САЩ. За тези държави, каквато е и Китай, статутът най-облагодетелствана нация се дава след одобрение от долната камара на Конгреса за срок от една година, след изтичането на която може да бъде подновяван всяка следваща година при наличие на американски интерес за това.
През тази една година на земетръсни промени от икономически и политически характер в Азия властите в Пекин като че ли разбраха, че икономическият просперитет предполага наличие на политическа стабилност, несъвместима с архаичните авторитарни, а в някои южноазиатски държави (Индонезия) до много скоро и феодални модели на управление в Азия.
Сигнал за промяна даде китайският президент Цзян Цзъмин с обявения план в края на миналата седмица за политическа реформа в страната. Ключовите моменти в реформаторския план на Цзян Цзъмин, посрещнат от западните наблюдатели със значителна доза скептицизъм, са промени в избирателния закон, регламентиращи избора на президент, трансформирането на реално еднопартийния модел, въпреки деветте политически формации, в многопартиен и разхлабването на връзката на управляващата комунистическа партия с армията. Последното ще се осъществи чрез прехвърляне на повече власт от контролирания от комунистическата партия Централен военен комитет към формалното на практика Министерство на отбраната.
Плъзнаха съмненията, че зад паравана на реформата се крие схема за уреждането на трети пореден президентски мандат за Цзян Цзъмин, чийто втори и последен съгласно китайската конституция изтича през 2002 г.
Дали в стремежа да следва японския опит в стимулирането на икономиката Чжу Ронгжи няма да сподели и съдбата на Риутару Хашимото?

Изминалата една година от първите проявления на азиатската криза доказа на либерално мислещите макроикономисти, че силно регулираната икономика, преобладаващата държавна собственост, неконвертируемата валута и ограниченията пред капиталовите потоци понякога може и да са по-добрият избор.
Когато някогашните отличници в Югоизточна Азия убедено вървяха през последните 12 месеца към рецесия, а техните правителства лансираха тезата за бизнесцикъла, подкрепена с щедро даваните разяснения, че е нормално след повече от десетилетие на върха да последва спад, Китай се очерта като символ на икономическата мощ в региона и цел за по-настоятелните чужди инвеститори.
Дълбочината на икономическата криза в Азия все пак успя да пробие имунитета на китайската ваксина срещу югоизточноазиатския вирус. Подобно на Япония, но в далеч по-малък мащаб именно поради слабата интеграция на китайската икономика към огнището на заразата - икономиките от азиатско-тихоокеанския регион, в Китай се активира спиралата на дефлацията, банковата система натрупа лоши кредити на стойност 280 млрд. долара, а печалбите в държавния сектор се свиха с 49.5% за първите шест месеца на годината спрямо същия период на 1997 г. За разлика от Япония обаче, където оздравителните реформи на вече бившия японски премиер Риутару Хашимото така и не се състояха, последствията от дефлацията в Китай се подсилват от ефектите от икономическата реформа на премиера Чжу Ронгжи. Амбициозната китайска реформа, стартирала в края на март, дни след встъпването на Чжу в длъжността министър-председател, акцентира на санирането на държавните предприятия, чиято социална цена се изразява в увеличаване на безработицата с около 15 милиона работоспособни китайци. За да избегне разиграването на индонезийската драма в китайски вариант, правителството в Пекин си постави за цел икономически ръст от 8% през настоящата година, който да генерира заетост за тези 15 милиона китайци. Реализируемо усилие, но не и в условията на азиатската финансова и валутна криза. Спадът на ръста на износа за съседите в Източна Азия в резултат от силния юан след девалвацията в региона и намаляването на покупателната способност на населението в азиатските държави удари експортноориентираната китайска икономика, което в крайна сметка ще резултира в по-висока от приемливата безработица.
Изход от заплетената ситуация Чжу Ронгжи видя в опита на Япония - стимулиране на икономиката чрез наливане на крупни суми в инфраструктурни проекти през следващите три години на стойност един трилион долара. Доста странно решение, като се има предвид, че в Япония преследваният краткосрочен ефект върху икономиката от строежите на мостове и спортни съоръжения, прокарването на тунели и други подобни бе почти нулев.
Как ще бъде осигурен финансовият ресурс за правителствените програми? При скромната вътрешна задлъжнялост на Китай в размер на 7% от БВП на фона на прехвърлящите 100-те процента вътрешни дългове на азиатските съседи емисиите на правителствени дългови ценни книжа са най-атрактивни за акумулиране на средствата, необходими за финансовото обезпечение на държавните инфраструктурни проекти. Липсата на вторичен пазар на дългови инструменти в Китай прави емисиите на ценните книги непродаваеми за местни и чужди инвеститори. Остава вариантът, при който правителството изтегля част от депозитите на китайците от банковата система срещу предоставянето на правителствени облигации на държавните банки.
Миналата седмица поднесе и една добра новина за Китай. Въпреки демонстрираните антикитайски настроения като реакция на разширяване на търговския дефицит на САЩ с Китай до малко под 50 млрд. долара в средата на миналата седмица администрацията на Клинтън успя да прокара в Камарата на представителите в Конгреса с 264 гласа за срещу 166 против подновяването на статута на Китай на най-облагодетелствана нация в търговията със САЩ. По силата на закон, приет през 1974 г., държавите, в които властват комунистически режими, нямат постоянен достъп до най-ниските възможни мита в търговията със САЩ. За тези държави, каквато е и Китай, статутът най-облагодетелствана нация се дава след одобрение от долната камара на Конгреса за срок от една година, след изтичането на която може да бъде подновяван всяка следваща година при наличие на американски интерес за това.
През тази една година на земетръсни промени от икономически и политически характер в Азия властите в Пекин като че ли разбраха, че икономическият просперитет предполага наличие на политическа стабилност, несъвместима с архаичните авторитарни, а в някои южноазиатски държави (Индонезия) до много скоро и феодални модели на управление в Азия.
Сигнал за промяна даде китайският президент Цзян Цзъмин с обявения план в края на миналата седмица за политическа реформа в страната. Ключовите моменти в реформаторския план на Цзян Цзъмин, посрещнат от западните наблюдатели със значителна доза скептицизъм, са промени в избирателния закон, регламентиращи избора на президент, трансформирането на реално еднопартийния модел, въпреки деветте политически формации, в многопартиен и разхлабването на връзката на управляващата комунистическа партия с армията. Последното ще се осъществи чрез прехвърляне на повече власт от контролирания от комунистическата партия Централен военен комитет към формалното на практика Министерство на отбраната.
Плъзнаха съмненията, че зад паравана на реформата се крие схема за уреждането на трети пореден президентски мандат за Цзян Цзъмин, чийто втори и последен съгласно китайската конституция изтича през 2002 г.
Дали в стремежа да следва японския опит в стимулирането на икономиката Чжу Ронгжи няма да сподели и съдбата на Риутару Хашимото?


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.