Отвъд Оума

Клането в Оума изпълни всички ни с ужас. Единадесет от загиналите 28 души бяха деца, а жените 12, включително и бременната с две близначета Ейврил Монаган и 65-годишна майка заедно с 18-годишната си дъщеря. Медицинските екипи, които се бореха за живота на 220 пострадали от адската машина в ирландското градче, определиха спасителните операции като оказване на първа помощ в условията на реална война.
Особено болезнен е фактът, че най-зверският единичен терористичен акт в Северна Ирландия бе извършен само месеци след постигнатото историческо споразумение Good Friday, скрепено с категорично изразената воля на избирателите в паралелни референдуми от двете страни на разделителната ирландска граница, предполагащо установяването на траен мир. Ако така изглежда мирът, тогава какво ли е войната?
Отговорът е, че войната за някои ирландски републиканци никога не е свършвала, независимо че избирателите в двете Ирландии се обявиха за противоположното. Лидерите на формациите от целия политически спектър язвително заклеймиха отцепилото се от Ирландската републиканска партия екстремистко крило “Истинската ИРА”, поело отговорността за бомбения атентат в Оума. Обратът в отношението към бомбаджиите и от двете страни на сектантски разделения Ълстър и разполовената на южна и северна Ирландия подхранва надеждата, че все пак споразумението ще заработи въпреки все още кървящите рани на Оума. Твърде малко конфликти с богата история - близкоизточният или тези в бивша Югославия и Централна Америка, са приключвали с пълно развенчаване на терористичните прояви дори и след сключена политическа сделка. Въпреки това, съотнесен към всички тези мъчно разрешени казуси, Good Friday има реалния шанс да заработи.
Незабавната реакция на правителствата на Великобритания и Ирландия още веднъж демонстрира единната им позиция относно споразумението Good Friday и решимостта им да му дадат зелена улица. Премиерите на двете държави, Тони Блеър и Берти Ейърн, най-накрая проумяха, че продължаването на ирландската трагедия няма да бъде възнаградено с политически дивиденти за никоя от страните. За разлика от израелския си колега Бенямин Нетаняху Блеър прояви благоразумието да не поставя неизпълними условия, като прекратяване на всякакви терористични прояви от другата страна, преди самият той да се ангажира с изпълнението на своята част от политическата сделка. Вместо това Блеър направи ясно разграничение между желаещите да преустановят безумните кръвопролития и тези, които не виждат мирен изход на 30-годишния конфликт. В резултат повечето от въоръжените групи от двете страни приеха сделката и свалиха оръжията.
Лидерът на “Шин Фейн”, политическото крило на ИРА, Джери Адамс осъди атентата и призова ренегатите на ИРА да се откажат от кървавото противопоставяне. Въпреки че бе посрещната с широко одобрение, реакцията не Адамс е далеч от задоволителна. Някогашните другари на Адамс днес представляват най-голямата заплаха за крехкото политическо споразумение, което ИРА неколкократно заяви, че желае да просъществува. Време е републиканците да направят нещо повече от едничкото разграничаване от терористичните прояви. Дали и след Оума Джери Адамс и приближените му остават без моралната и политическата воля да тушират екстремистите в структурите си?


Благодарим Ви, че четете Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Вече съм абонат Абонирайте се

Още от Капитал