Йошка Фишер - бунтарят, който ще води германската външна политика

Когато той говори, пленарната зала на германския Бундестаг е пълна. При това в речите му отдавна вече няма ексцентрични изяви като “г-н председателю, позволете да ви кажа, Вие сте задник” - фразата, с която стана известен по време на първия си мандат като депутат в Бундестага. Някогашната му ирония е заменена от сарказъм, който вече едва ли смущава някого. Защото и политическите му опоненти са се променили - отвръщат му не по-малко злъчно, но и ценят реалистичния му поглед, умението му да говори по същество и да представя идеите на партията си така, че те зазвучават като модерни и иновационни, а не като безпочвени илюзии.
Журналистите обичат да обръщат камерите си към него, въпреки че той отдавна не влиза с маратонки в Бундестага и рядко се появява в дънки. Всичко това принадлежи към миналото, така както и революционните идеи на поколението от 1968. Външната промяна демонстрира вътрешната - като при всеки обигран политик и той умее да борави със символи. Още преди официалното си провъзгласяване за министър на външните работи Йошка Фишер облече тъмен костюм и по всичко личи, че се чувства удобно в него.
Понякога промяната изненадва дори и самия него. Нито Йошка Фишер, нито приятелите му могат да забравят онези години, когато революционният им устрем, къде идеологически обоснован, къде анархичен, има една цел - да свали буржоазната власт и да разобличи нейните представители. Нерядко мирните демонстрации са съпровождани от улични битки с полицията и завършват с арести. И Йошка Фишер излежава навремето шестдневен арест, не говори обаче често за него. Сега сред привържениците му са и част от онези, които в края на 60-те и началото на 70-те години са били от другата страна на барикадите или най-малкото са предпочитали да останат сред наблюдателите. За чия сметка става промяната? Дали с времето Йошка Фишер се приспособява, или поколението му все пак успява да промени бюргерска Германия след войната? Самият той предпочита да представя тези години като процес на узряване. Променяйки или по-точно оформяйки политическите си възгледи, Йошка Фишер разрешава и дълбок личностен конфликт - религиозното възпитание на католика, изкристализирало в чувство за отговорност и връзка със семейството, се сблъсква с желанието да разчупи тесните бюргерски рамки, да промени себе си и света.

Бюргерство и прогресивност

Майка му трябва да е била силна жена, която умее да прощава. Впрочем само така Елизабет Фишер успява въпреки всичко да запази духовната си връзка с непокорния син. Йозеф Мартин Фишер е роден на 12 април 1948 г. в Гераброн, Швабско. Само две години преди това семейството е живеело около Будапеща, след което се преселва към родината на предците. Месарят Йозеф Фишер е сигурен, че мястото му е в силно разрушената от войната Германия и се отправя към нея с жена си и двете си дъщери. От Унгария остава името, с което го наричат приятелите му - Йошка. Така галено наричат и родения в Германия син, за чието католическо възпитание дълбоко религиозната Елизабет Фишер не пести усилия. Йошка расте в идиличната среда на дребнобуржоазно семейство, което, също както и училището, което посещава, изисква от него само едно - да спазва установените рамки. За тази среда амбициозността и творческите пориви са неприсъщи, а инакомислието - вредно.
И до днес Йошка Фишер си спомня с презрение за тесногръдите си учители. На 16 години той започва да учи фотография, но и това му начинание завършва без успех. Следва бягство в чужбина - с малкото събрани пари Йошка Фишер успява да постигне мечтата си да види широкия свят, минавайки през Франция, Испания, Югославия, Гърция и Турция. Връщайки се в Германия, Йошка започва да посещава щутгартския клуб “Волтер”, където се събират все такива като него - начинаещи бунтари. Там среща Еделтрауд и решава да се ожени за нея. Тъй като и двамата са непълнолетни - той на 18, а тя на 17 години, единствената им възможност да сключат граждански брак е в либералното градче Гретна Грийн в Англия. И двамата имат вече опит с прехраната по улиците в чужбина - Йошка рисува по асфалта, естествено не мотиви от революционна Франция. Годината е 1967 и средностатистическият бюргер пуска пари в оставената шапка само ако на асфалта се появи Христос, издигнал ръка за прошка, и Йошка няма никакъв проблем с изображението му. Едва проходилият бунтар се научава да разграничава идеите си от прехраната.

Осмисленият бунт

За Йошка Фишер казват, че постига само онова, в чийто смисъл се е убедил той самият. Връщайки се от Англия в Германия, той изведнъж решава да продължи образованието си. Разбира се, не и в установените и презрени от него обществени рамки. Той започва да посещава университета в Щутгарт, а по-късно и във Франкфурт, но никога не се записва за студент и не полага изпити. Това е времето, в което Йошка не само наваксва пропуснатото, но и чете денонощно, увлечен от философията на Хегел, Кант, Фихте и Маркс. В университета във Франкфурт слуша лекции на Адорно и Хабермас.
Лятото на 1967 г. бележи началото на младежките бунтове в Германия и Йошка е съвсем естествено един от участниците в тях. Разчупването на стереотипи, прекрачване на авторитети, хашиш и ЛСД - новото поколение налага нова култура и нов светоглед. Маоизмът се превръща в мода, а войната във Виетнам - в повод за протести срещу цинизма на властта и потъпкването на човешките права. Уличните битки с полицията, окупирането на къщи, демонстрациите и по-скоро анархистките, отколкото марксистки дискусии, в които Йошка прави първите си крачки в риториката, се превръщат във всекидневие.
Всеки един от поколението на революционната 1968 го е преживявал - моментът, в който трябва да решиш за или против насилието. Днес Йошка Фишер нарича есента на 1977 г. след серията атентати на терористичната организация фракция “Червена армия” срещу германски политици период, в който изгубва и се сбогува с илюзиите си. Борецът срещу империализма се превръща в деен участник в движението за мир, което много скоро го отвежда в редиците на зелените. Още през 1973 г. Йошка Фишер провъзгласява новото си кредо: “Реформи вместо бунтове.” Десет години по-късно той е депутат от фракцията на зелените в Бундестага. Умението му да търси практическа полза от теоретичните си знания го превръща в един от лидерите на новосъздадената партия. Това обаче предизвиква и немалко конфликти със съпартийците му. Йошка Фишер не крие амбициите си да участва във властта, защото е убеден, че само така могат да се постигнат желаните промени. В началото на 1991 г. той става първият министър от партията на зелените, включвайки се в коалиционното правителство със социалдемократите в провинция Хесен.

Нова външна политика?

За мнозина германци е все още трудно да възприемат Йошка Фишер като министър на външните работи и вицеканцлер. И все пак той получава поста не само по традиция, даваща правото на коалиционния партньор да заеме второто място в кабинета. Мястото, което Йошка Фишер си извоюва в реалната политика, е и резултат на новия външнополитически курс, който той и съидейниците му успяха да прокарат в зелената партия. Отношението към НАТО, към войната в Босна и към участието на Бундесвера в международни умиротворителни акции бяха последните изпитания пред окончателното утвърждаване на зелените като партия, способна да се включи в управлението на страната. Прословутото отворено писмо на Йошка Фишер след клането в Сребреница през 1995 г. слага край на онзи пацифизъм, който обричаше зелените на бездействие и безпомощност спрямо реалната политика. Днес призивите за излизане на Германия от НАТО, за неучастие на Бундесвера в умиротворителни акции, отявленият антиамериканизъм са част от историята на зелените не без влиянието на Йошка Фишер. Декларираната от него външнополитическа линия би заслужила потупване по рамото дори от либерала и дългогодишен външен министър Ханс-Дитрих Геншер. “Няма външна политика на зелените. Има външна политика на Германия”, казва днес Йошка Фишер.
Йошка Фишер е срещу прокарването на собствен германски външнополитически курс и тук между другото е подкрепян безрезервно от партията си. Целите му са ясни и отдавна известни в Германия. Министър Фишер ще залага на активното членство на федералната република в ЕС и НАТО и ще работи за разширяването им. Двете условия в този процес - включването на източноевропейските държави в ЕС ще става с различна скорост, а разширяването на НАТО на изток би трябвало да се съпътства от диалог с Русия. “Голямото негодувание на консервативните сили срещу разширяването на ЕС на изток е първият сигнал за началото на процес, който би могъл да породи отново недоверие спрямо Германия в чужбина.” Не, това не е цитат от реч на бившите външни министри Кинкел или Геншер. Това са думи на Йошка Фишер пред дипломатическия и политически елит на Германия. Годината е 1998.
От някогашния Йошка са останали едва ли не само дръзкият поглед и сарказмът в речите. Епикурейският вид на силно закръгления политик изчезна още преди година. Безкрайни кросове и строга диета донесоха новия аскетичен вид на Йошка и към него се прибави и драматизмът от раздялата с третата му жена. Фотографите и операторите запечатват в Бундестага образа на новия Йошка Фишер - без маратонки и дънки, в костюм и вратовръзка. И все пак това е същият Йошка, чийто житейски и политически път няма нищо общо с нагаждането, а с бунта - не срещу, а във федералната република. Мнозина казват за него, че е рязък в отношенията си, най-вече с близките, че обича да налага мнението си, да се вслушва в собствения си глас, да демонстрира самочувствие, но и че умее да общува с хората, че е човек, в който може да се има доверие. Един самотен човек и успяващ политик...
Всъщност в това едва ли има противоречие. Като никой друг Йошка Фишер символизира едно цяло поколение, родено след войната и израснало политически с бунтовните призиви от 1968 - за или срещу тях, но не и безразлично към тях, поколението на 50-годишните, което, макар и вече адаптирано към властта, не е изгубило нито желанието си за промяна, нито енергията си.


Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Абонирайте се

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

2 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове